Book of Common Prayer
30 Началнику на хора. Псалом Давидов. (В размирно време.)
2 (A)На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя навеки; по Твоята правда избави ме;
3 наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми каменна твърдиня, дом за прибежище, за да ме спасиш,
4 (B)защото Ти си моя каменна планина и моя ограда; заради Твоето име води ме и ме оправяй.
5 Изведи ме от примката, която тайно ми са поставили, защото Ти си моя крепост.
6 (C)В Твоя ръка предавам духа си; Ти си ме избавял, Господи, Боже на истината.
7 (D)Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа.
8 Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми,
9 (E)и ме не предаде в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място.
10 (F)Помилуй ме, Господи, защото съм в утеснение; от скръб се помрачи окото ми, душата ми и утробата ми.
11 (G)Изнури се от скръб животът ми, и годините ми – от въздишки; от моите грехове изнемощя силата ми, и костите ми изсъхнаха.
12 (H)От всичките си врагове станах за укор дори пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата, бягат от мене.
13 (I)Забравен съм в сърцата като мъртъв; аз съм като разбит съсъд,
14 (J)защото слушам злоречието на мнозина; отвред – ужас, кога се наговарят против мене и замислят да изтръгнат душата ми.
15 Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам и казвам: Ти си мой Бог.
16 (K)Дните ми са в Твоя ръка; избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми.
17 (L)Яви на Твоя раб светлото Си лице; спаси ме с Твоята милост.
18 Господи, да се не посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада.
19 Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение.
20 (M)Колко много са у Тебе благата, що пазиш за ония, които Ти се боят, и що си приготвил за ония, които се уповават на Тебе пред синовете човешки!
21 (N)Ти ги укриваш под покрива на лицето Си от човешките вълнения, скриваш ги под сянка от нападки на езиците.
22 (O)Благословен е Господ, задето яви към мене Своята чудна милост в укрепения град!
23 (P)В смущението си мислех: отхвърлен съм от Твоите очи; но Ти чу гласа на молитвата ми, когато викнах към Тебе.
24 (Q)Обичайте Господа, всички Негови праведници; Господ пази верните и отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво.
25 Дерзайте, и да крепне сърцето ви; дерзайте всички, които се надявате на Господа!
(Псалом Давидов)
32 (A)Радвайте се, праведници, в Господа: на праведници прилича да славословят.
2 (B)Славете Господа с гусли, пейте Му с десетострунен псалтир;
3 (C)пейте Му нова песен; пейте Му стройно, с възклицание,
4 защото словото на Господа е право, и всичките Му дела са верни.
5 Той обича правда и съд; с милост Господня е пълна земята.
6 (D)Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им воинство.
7 (E)Той събра като на купища морските води; бездните тури в клетове.
8 Нека се бои от Господа цяла земя; да треперят пред Него всички, които живеят във вселената,
9 (F)защото Той рече – и всичко стана; Той заповяда – и всичко се яви.
10 (G)Господ разрушава кроежите на езичниците, унищожава заговорите на народите (унищожава кроежите на князете).
11 (H)А решението на Господа пребъдва навеки; мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род.
12 (I)Блажен оня народ, комуто Господ е Бог, и племето, което Си е Той избрал за наследие!
13 (J)От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки;
14 от престола, на който седи, гледа на всички, които живеят по земята:
15 на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела.
16 Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина.
17 (K)Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави.
18 (L)Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят и които се уповават на милостта Му,
19 че Той ще спаси душата им от смърт и във време на глад ще ги прехрани.
20 Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита;
21 (M)за Него се весели сърцето ни, защото на Неговото свето име се уповаваме.
22 Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме.
42 Съди ме, Боже, и застъпи се в тъжбата ми с тоя недобър народ. Избави ме от лукав и несправедлив човек,
2 (A)защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
3 (B)Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища.
4 И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой!
5 (C)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
1-2 (D)(E) Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:
3 (F)Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;
4 (G)защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.
5 Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.
6 (H)С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;
7 (I)защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;
8 но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.
9 С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.
10 (J)Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.
12 Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;
13 (K)продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;
14 (L)предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;
15 направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.
16 Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми
17 от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:
18 (M)всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.
19 Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,
20 когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.
21 Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,
22 (N)то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.
23 (O)Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.
24 (P)Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!
25 (Q)Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?
26 (R)Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.
27 Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.
10 (A)И видях друг, силен Ангел да слиза от небето, обгърнат от облак, над главата му дъга, и лицето му като слънце, а нозете му като огнени стълбове;
2 в ръката си държеше разгърната книжка; и тури десния си крак на морето, а левия – на земята;
3 и извика с висок глас, както лъв рика, а когато извика, седемте гръма проговориха със своите гласове.
4 (B)И когато седемте гръма проговориха с гласовете си, наканих се да пиша; но чух глас от небето да ми казва: запечатай това, що говориха седемте гръма, и недей го писа.
5 (C)И Ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, дигна ръка към небето
6 (D)и се закле в Оногова, Който живее вовеки веков и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е върху нея, и морето и каквото е в него, – че не ще вече да има време;
7 (E)но в дните, когато седмият Ангел възгласи и затръби, ще се извърши тайната на Бога, както бе благовестил Той на Своите раби – пророците.
8 И гласът, що бях чул от небето, отново заговори с мене и рече: иди и вземи разгърнатата книжка в ръцете на Ангела, който стои на морето и на земята.
9 (F)И отидох при Ангела и му рекох: дай ми книжката. Той ми отвърна: вземи и я изяж; в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
10 И взех книжката от ръката на Ангела и я изядох; и в устата ми беше сладка като мед; а когато я изядох, стана ми горчиво в корема.
11 И ми каза: трябва пак да пророкуваш между много народи и племена, езици и царе.
11 И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си.
2 (A)А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
3 (B)насъщния ни хляб давай ни всеки ден;
4 (C)и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.
5 И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба,
6 защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа;
7 а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, –
8 казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска.
9 (D)И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
10 защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
11 (E)И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба?
12 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?
13 (F)И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светии на ония, които Му искат?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.