Book of Common Prayer
1-2 (A)Началнику на хора. На гетско свирало. От Кореевите синове. Псалом.
Колко са мили Твоите жилища. Го-споди на силите!
3 (B)Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог.
4 И птичка си намира жилище, и лястовица – гнездо, дето да положи пилците си, при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой!
5 Блажени, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят.
6 Блажен човек, чиято сила е в Тебе, и чиито пътеки в сърцето са насочени към Тебе.
7 Като преминават долината на плача, те намират извори в нея, и дъжд я покрива с благословия;
8 (C)минават от сила в сила, явяват се пред Бога, на Сион.
9 Господи, Боже на силите! Чуй молитвата ми, послушай, Боже Иаковов!
10 Боже, наш Защитниче, надникни и милостно погледни лицето на Твоя помазаник!
11 (D)Защото един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието.
12 (E)Защото Господ Бог е слънце и щит, Господ дава благодат и слава; Той не лишава от блага ония, които ходят непорочно.
13 (F)Господи на силите, блажен оня човек, който се уповава на Тебе!
(Алилуия.)
146 (A)Хвалете Господа, защото е добро нещо да се пее на нашия Бог, защото това е сладостно, – хвала достойна.
2 (B)Господ съзижда Иерусалим, събира изгнаниците на Израиля.
3 (C)Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби;
4 (D)изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им.
5 (E)Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му – неизмерим.
6 (F)Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи.
7 Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог.
8 (G)Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза);
9 (H)дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него.
10 Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи;
11 (I)Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост.
(Алилуия.)
147 Хвали, Иерусалиме, Господа; хвали, Сионе, твоя Бог,
2 защото Той укрепява заворките на твоите порти, благославя твоите синове сред тебе;
3 (J)утвърдява в твоите предели мир, с тлъста пшеница те насища;
4 праща на земята Своето слово; Неговото слово бързо върви;
5 (K)дава сняг като вълна; сипе скреж като пепел;
6 хвърля градушката Си на късове; пред Неговия мраз кой ще устои?
7 (L)Прати словото Си, и всичко се разтапя; духне с вятъра Си, и води потекат.
8 (M)Той яви Своето слово Иакову, Своите наредби и Своите съдби – Израилю.
9 (N)На никой друг народ Той не е сторил това, и Неговите съдби те не знаят. Алилуия.
Молитва Давидова.
85 (A)Наклони, Господи, ухото Си и чуй молитвата ми, защото съм беден и сиромах.
2 Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе; Боже мой, спаси Твоя раб, който се уповава на Тебе.
3 Помилуй ме, Господи, защото към Тебе викам всеки ден.
4 Развесели душата на Твоя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си;
5 (B)защото Ти, Господи, си благ и милосърден и многомилостив към всички, които Те призовават.
6 Чуй, Господи, моята молитва и послушай гласа на молбата ми.
7 (C)В деня на скръбта си викам към Тебе, защото Ти ще ме чуеш.
8 (D)Между боговете няма като Тебе, Господи, и няма дела като Твоите.
9 (E)Всички сътворени от Тебе народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име,
10 (F)защото Ти си велик и вършиш чудеса, – Ти, Боже, едничък Ти!
11 (G)Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми в страха на Твоето име.
12 Ще Те възхвалям, Господи, Боже мой, от всичкото си сърце и вечно ще славя Твоето име,
13 (H)защото Твоята милост към мене е голяма: Ти избави душата ми от преизподния ад.
14 (I)Боже, горделивите въстанаха против мене, и сбирщина от размирници търси душата ми: те нямат Тебе пред себе си.
15 (J)Но Ти, Господи, Боже, Който си щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен,
16 милостно погледни към мене и ме помилуй; дай на раба Си Твоята сила и спаси сина на Твоята рабиня;
17 покажи ми личби за добро, та да видят ония, които ме мразят, и да се засрамят, защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.
1-2 От Кореевите синове. Псалом. Песен.
Основите му[a] са на свети планини. Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова.
3 (K)Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе.
4 Ще напомня на ония, които ме знаят, за Раав[b] и Вавилон; ето, филистимци и Тир с Етиопия – ще кажат: едикой си се там роди.
5 (L)А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи.
6 Кога се преброяват народите, Господ ще напише: едикой си там се роди.
7 И които пеят, и които свирят, повтарят: всичките ми извори са в тебе.
7 И дойде царят с Амана на угощението у царица Естир.
2 (A)Царят попита Естир също и в тоя втори ден през време на угощението: какво е желанието ти, царице Естир? То ще бъде удовлетворено; и каква ти е молбата? макар и за половината царство, тя ще бъде изпълнена.
3 Царица Естир отговори и рече: ако съм намерила благоволение в твоите очи, царю, и ако на царя е угодно, нека ми бъдат подарени моят живот, по мое желание, и моят народ, по моя молба!
4 (B)Защото аз и моят народ сме продадени да бъдем изтребени, избити и изгинали. Да бяхме продадени за роби и робини, аз бих мълчала, макар врагът да не би възнаградил щетата на царя.
5 Отговори цар Артаксеркс и попита царица Естир: кой е тоя и де е тоя, който се е осмелил в сърцето си да постъпи тъй?
6 Отговори Естир: врагът и неприятелят е тоя злобен Аман! И Аман затрепера пред царя и царицата.
7 (C)И в гнева си царят стана от угощението и отиде в градината при двореца; Аман пък остана да моли за живота си царица Естир, защото видя, че царят му е определил зла участ.
8 Когато царят се върна от градината при двореца в дома на угощението, Аман бе се навел към леглото, на което седеше Естир. И царят рече: иска дори и да насилва царицата в къщата ми! Излезе думата из царевите уста, – и покриха лицето на Амана.
9 И рече Харбона, един от царските скопци: ето и дървото, що бе приготвил Аман за Мардохея, който говори добро за царя, стои в дома на Амана, високо петдесет лакти. И рече царят: обесете го на него.
10 (D)И обесиха Амана на дървото, което той бе приготвил за Мардохея. И гневът на царя утихна.
11 (A)А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови,
12 тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях.
13 Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва.
14 Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева.
15 (B)А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте?
16 И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща.
17 Това стана известно на всички иудеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господа Иисуса се величаеше.
18 (C)И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си.
19 А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро.
20 (D)Тъй мощно растеше и се усилваше словото Господне.
14 (A)И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна.
15 Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.
16 (B)И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете.
17 Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:
18 (C)„Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,
19 да проповядвам благоприятната Господня година“,
20 И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.
21 И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.
22 И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?
23 Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.
24 (D)И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си.
25 (E)Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя;
26 и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;
27 (F)тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман.
28 Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;
29 и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.
30 Но Той премина посред тях и си отиде,
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.