Book of Common Prayer
Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
1-2 (A)Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!
3 (B)Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!
4 Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?
5 (C)Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество.
6 (D)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
7 Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Иорданска, от Ермон, от планина Цоар.
8 (E)Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.
9 (F)Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот.
10 (G)Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
11 Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог?
12 (H)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
1-2 (A)Началнику на хора. На надуйно свирало. Учение Давидово.
Тече безумец в сърцето си: „няма Бог“. Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро.
3 (B)Бог от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
4 Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един.
5 Нима не ще се вразумят ония, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Бога?
6 (C)Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх, защото Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против тебе. Ти ще ги посрамиш, защото Бог ги отхвърли.
7 (D)Кой ще даде от Сион спасение Израилю! Кога Бог върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков и ще се развесели Израил.
Началнику на хора. На свирало Шошан. Учение. От Кореевите синове. Песен на любовта.
1-2 (A)Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря: моята песен е за Царя; езикът ми е перо на бързописец.
3 (B)Ти си най-прекрасният от синовете човечески; благодат се изля от Твоите уста; затова Бог Те е благословил навеки.
4 (C)Препаши на бедро меча Си, о Силний! Препаши се с Твоята слава и красота!
5 И в това Твое украшение побързай, седни в колесница заради истината, красотата и правдата, и Твоята десница ще Ти покаже чудни дела.
6 (D)Остри са Твоите стрели (о Силний), народите ще паднат пред Тебе, – те са в сърцето на Царевите врагове.
7 (E)Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
8 (F)Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници.
9 (G)Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия; из чертози от слонова кост Те веселят.
10 (H)Царски дъщери са между Твоите почетни; застана царица Теб отдясно в офирско злато.
11 (I)Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си.
12 (J)И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони.
13 (K)И дъщерята тирска с дарове и най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти.
14 (L)Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана;
15 (M)в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки,
16 довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог.
17 (N)Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове; Ти ще ги туриш князе по цяла земя.
18 Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века.
32 (A)Когато тия трима мъже престанаха да отговарят на Иова, защото той беше прав пред очите си,
2 (B)разпали се гневът на Елиуя, син на Варахиила, вузитец от Рамовия род; разпали се гневът му против Иова, задето той оправдаваше себе си повече, отколкото Бога;
3 а против тримата му приятели се разпали гневът му затова, че те не намериха, какво да отговарят, а пък обвиняваха Иова.
4 Елиуй чакаше, докле Иов говореше, защото те по години бяха по-стари от него.
5 А когато Елиуй видя, че няма отговор в устата на тримата мъже, гневът му се разпали.
6 (C)И отговори Елиуй, син Варахиилов, вузитец, и каза: аз съм млад по години, а вие сте старци; затова аз се страхувах и се боях да изказвам вам мое мнение.
7 (D)Аз си казвах: нека дните говорят, и многолетието да поучава на мъдрост.
8 (E)Но има дух у човека, и диханието на Вседържителя го вразумява,
9 (F)Не само многодетните са мъдри, нито само старците разбират правда.
10 Затова казвам: изслушайте ме, ще ви кажа и аз моето мнение.
19 Ето, утробата ми, като неотпушено вино: готова е да се пръсне като нови мехове.
20 Ще поговоря, и ще ми олекне; ще си отворя устата и ще отговоря.
21 (A)Няма да гледам човека на лице и никого няма да лаская,
22 защото не умея да лаская: на часа моят Творец би ме убил.
33 И тъй, слушай, Иове, речите ми и внимавай върху всичките ми думи.
19 Или бива вразумявай с болест на постелката си и с люта болка във всичките си кости, –
20 (A)и животът му се отвръща от хляба, и душата му – от обичната храна.
21 Плътта на него изчезва, тъй че не се вижда; костите му, които се не виждат, се подават.
22 Душата му се приближава към гроба, и животът му – към смъртта.
23 (B)Ако има у него Ангел-наставник, един от хиляда, за да показва на човека правия му път, –
24 (C)Бог ще се умилостиви над него и ще каже: освободи го от гроба; Аз намерих откуп.
25 Тогава тялото му ще се освежи повече, отколкото на младини; той ще се върне към дните на младините си.
26 (D)Ще се моли Богу, и Той ще бъде милостив към него; с радост поглежда лицето му и възвръща на човека праведността му.
27 Той ще гледа людете и ще казва: „грешил съм и кривил съм правдата, и не ми е въз дадено;
28 (E)Той освободи душата ми от гроба, и животът ми вижда светлина.“
44 На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие.
45 Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.
46 (A)Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците.
47 (B)Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя“
48 Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.
49 И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.
50 (C)Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели.
51 (D)Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония.
52 А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.
19 Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите.
20 (A)И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?
21 Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи?
22 (B)И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше.
23 И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов.
24 Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.
25 (C)Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.
26 (D)Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.
27 Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,
28 и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.
29 (E)Моят Отец, Който Ми ги даде, е поголям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.
30 Аз и Отец едно сме.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.