Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давилов.
1-2 (A)Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.
3 Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.
4 Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.
5 (B)Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето,
6 и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:
7 (C)от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива.
8 (D)Законът на Господа е съвършен укрепява душата; откровението Господне е вярно – простите прави мъдри.
9 (E)Господните повеления са праведни веселят сърцето; Господнята заповед е светла – просветлява очите.
10 Страхът Господен е чист – пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина всички са праведни;
11 (F)те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вощен мед;
12 и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда.
13 Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти,
14 и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение.
15 (G)Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!
8 (A)Отговори Вилдад Савхеец и рече:
2 дълго ли ще говориш тъй? Думите от устата ти са бурен вятър!
3 (B)Нима Бог извръща съда, и Вседържителят изопачава правдата?
4 Ако твоите синове са съгрешили пред Него, Той ги е и предал в ръката на тяхното беззаконие.
5 (C)Но ако подириш Бога и се помолиш на Вседържителя,
6 и ако си чист и прав, Той сега още ще стане над тебе и ще умиротвори жилището на твоята правда.
7 (D)И ако изпърво си имал малко, отпосле ще имаш твърде много.
8 (E)Защото, попитай прежните поколения и вникни в наблюденията на техните бащи;
9 (F)а ние сме вчерашни и нищо не знаем, понеже нашите дни на земята са сянка.
10 Ето, те ще те научат, ще ти кажат и от сърце ще изговорят думите:
20 (A)Виждаш, Бог не отхвърля непорочния и не поддържа ръката на злодейците.
21 Той ще напълни още със смях устата ти и устните ти с радостно възклицание.
22 Които те мразят, със срам ще се покрият, и шатрата на нечестивците ще изчезне.
17 И когато Петър беше в недоумение, какво ли значи видението, което видя, ето човеците, пратени от Корнилия, разпитвайки за Симоновата къща, спряха се пред вратата
18 и, като повикаха едного, питаха: тук ли гостува Симон, наречен Петър?
19 И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души.
20 (A)Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих.
21 Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли?
22 А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светий откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи.
23 (B)Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него.
24 На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели.
25 Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони.
26 (C)А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек!
27 И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани.
28 (D)И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист.
29 Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене?
30 Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха
31 и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога.
32 И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори.
33 Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.
14 Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.
15 И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?
16 (A)Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;
17 (B)който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18 Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.
19 (C)Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?
20 Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?
21 Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.
22 (D)Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.
23 Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, – на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?
24 (E)Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.
25 Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?
26 Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?
27 (F)Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.
28 (G)Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.
29 Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.
30 (H)Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка. защото часът Му още не бе дошъл.
31 (I)И мнозина от народа повярваха в Него и думаха: кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи?
32 Чуха фарисеите, че народът мълви това за Него; и пратиха фарисеите и първосвещениците слуги да Го хванат.
33 А Иисус им рече: още малко време съм с вас, и ще отида при Оногова, Който Ме е пратил;
34 (J)ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете.
35 А иудеите думаха помежду си: къде иска Той да иде, та не ще Го намерим? Да не иска да иде при разпръснатите между елините и да поучава елините?
36 Какво значат тия думи, които каза: ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.