Book of Common Prayer
(Алилуия.)
146 (A)Хвалете Господа, защото е добро нещо да се пее на нашия Бог, защото това е сладостно, – хвала достойна.
2 (B)Господ съзижда Иерусалим, събира изгнаниците на Израиля.
3 (C)Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби;
4 (D)изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им.
5 (E)Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му – неизмерим.
6 (F)Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи.
7 Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог.
8 (G)Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза);
9 (H)дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него.
10 Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи;
11 (I)Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост.
(Алилуия.)
147 Хвали, Иерусалиме, Господа; хвали, Сионе, твоя Бог,
2 защото Той укрепява заворките на твоите порти, благославя твоите синове сред тебе;
3 (J)утвърдява в твоите предели мир, с тлъста пшеница те насища;
4 праща на земята Своето слово; Неговото слово бързо върви;
5 (K)дава сняг като вълна; сипе скреж като пепел;
6 хвърля градушката Си на късове; пред Неговия мраз кой ще устои?
7 (L)Прати словото Си, и всичко се разтапя; духне с вятъра Си, и води потекат.
8 (M)Той яви Своето слово Иакову, Своите наредби и Своите съдби – Израилю.
9 (N)На никой друг народ Той не е сторил това, и Неговите съдби те не знаят. Алилуия.
Алилуия.
111 (A)Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди.
2 (B)Неговото семе ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен.
3 (C)Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно.
4 (D)В тъмнина изгрява светлината на правите; тя е блага, милостива и праведна.
5 (E)Добрият човек се смилява и на заем дава; в съда той ще даде твърдост на думите си.
6 (F)Той няма да се поклати довека; във вечна памет ще остане праведникът.
7 (G)От лоша мълва няма да се уплаши; сърцето му е твърдо, уповавайки се на Господа.
8 (H)Сърцето му е крепко: той няма да се уплаши, кога погледне на враговете си.
9 (I)Той пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно; неговият рог ще се възвиси в слава.
10 (J)Нечестивецът ще види това и ще се ядосва, ще заскърца със зъбите си и ще се стопи. Желанието на нечестивците ще загине.
Алилуия.
112 (K)Хвалете, раби Господни, хвалете името Господне.
2 (L)Да бъде благословено името Господне отсега и довека.
3 (M)От изгрев-слънце до запад да бъде прославяно името Господне.
4 (N)Висок над всички народи е Господ; Неговата слава е над небесата.
5 (O)Кой е като Господа, Бога наш, Който живее във висините,
6 наклонява се и с внимание гледа на небето и на земята;
7 (P)из праха издига бедния и от калта въздига сиромаха,
8 (Q)за да го постави с князете, с князете на народа му;
9 (R)неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата! Алилуия!
(Алилуия.)
113 (S)Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов – от другоплеменен народ,
2 Иуда стана Божия светиня, Израил Божие владение.
3 (T)Морето видя и побягна; Иордан назад се върна.
4 (U)Планините скачаха като овни, и хълмовете – като агнета.
5 (V)Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Иордане, че се назад върна!
6 Защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета?
7 Трепери, земьо, пред лицето на Господа, пред лицето на Бога Иаковов,
8 (W)Който превръща скалата във водно езеро и камъка – във воден извор.
9 (X)Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
10 (Y)Защо езичниците да казват: та де е техният Бог?
11 (Z)Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска.
12 (AA)А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце.
13 (AB)Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат;
14 (AC)имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват;
15 ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си.
16 (AD)Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват.
17 (AE)(Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
18 Доме Ааронов, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
19 Вие, които се боите от Господа, уповавайте се Господу: Той е наша помощ и щит.
20 Господ ни помни, благославя (ни), благославя Израилевия дом, благославя Аароновия дом;
21 благославя ония, които се боят от Господа, малки и големи.
22 Да ви придаде Господ повече и повече, вам и на вашите деца.
23 Благословени сте вие от Господа, Който сътвори небето и земята.
24 (AF)Небето е небе на Господа, а земята Той даде на синовете човешки.
25 (AG)Не мъртвите ще възхвалят Господа, нито всички, които слизат в гроба;
26 (AH)а ние (живите) ще благославяме Господа отсега и довека. Алилуия.
4 (A)Иотговори Елифаз Теманец и рече:
2 ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!
3 (B)Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,
4 (C)твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.
5 А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.
6 Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища – твое упование?
12 И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.
13 (A)Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,
14 (B)мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.
15 И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.
16 Той застана, – но аз не разпознах образа му, – само облик беше пред очите ми; тихо веене, – и аз чувам глас:
17 (C)човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?
18 (D)Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:
19 (E)толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.
20 (F)Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.
21 Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.
4 След това погледнах, и ето, врата отворени на небето, и предишният глас, що бях чул като от тръба, която говореше с мене, каза: изкачи се тук, и ще ти покажа, какво трябва да стане след това.
2 (A)И веднага бях обзет от дух; и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше Някой;
3 Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд.
4 (B)Около престола пък имаше двайсет и четири престола; а на престолите видях седнали двайсет и четири старци, облечени с бели дрехи, и на главите си имаха златни венци.
5 (C)И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове; а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове;
6 и пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал; а сред престола и около престола – четири животни, отпред и отзад пълни с очи:
7 първото животно приличаше на лъв, второто животно – на теле, третото животно имаше лице като на човек, а четвъртото животно приличаше на хвърчащ орел.
8 (D)И четирите животни имаха всяко по шест крила наоколо си, а извътре бяха пълни с очи, и без почивка денем и нощем възклицаваха: свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил, Който е и Който иде.
9 А когато животните въздаваха слава, чест и благодарност на Седналия на престола, на Живеещия вовеки веков,
10 двайсет и четирите старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха венците си пред престола, казвайки:
11 достоен си, Господи, да приемеш славата, честта и силата, защото Ти си сътворил всичко, и по Твоя воля всичко съществува и е сътворено.
6 (A)Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха.
2 (B)Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му?
3 (C)Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него.
4 (D)А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си.
5 И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им.
6 (E)И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.