Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
131 (A)Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга:
2 как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов:
3 (B)„няма да вляза под шатрата на дома си, няма да легна на леглото си;
4 (C)няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си,
5 (D)докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов.“
6 (E)Ето, ние слушахме за него в Ефрат, намерихме го в Иаримските полета.
7 (F)Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му.
8 (G)Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, – Ти и ковчегът на Твоето могъщество.
9 Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват.
10 (H)Заради Твоя раб Давида не отвръщай лице от помазаника Си.
11 (I)Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти.
12 Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите откровения, на които ще ги науча, то синовете им ще седят вечно на твоя престол.
13 (J)Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище.
14 (K)„Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах.
15 (L)Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя;
16 свещениците му ще облека в спасение, и светиите му с радост ще се зарадват.
17 (M)Там ще въздигна рог Давиду, ще поставя светило на Моя помазаник.
18 (N)Враговете му ще облека в срам, а на него ще сияе венецът му.“
Песен на възлизане. Давидова.
132 (O)Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!
2 (P)Го е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;
3 (Q)като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.
Песен на възлизане.
133 (R)Благословете сега Господа, всички раби Господни, които стоите нощем в дома Господен (в дворите на дома на нашия Бог).
2 Дигнете ръце към светилището и благословете Господа!
3 (S)Ще те благослови от Сион Господ, Който сътвори небето и земята.
Алилуия.
134 (T)Хвалете името Господне, хвалете раби Господни,
2 които стоите в дома Господен, в дворите на дома на нашия Бог.
3 (U)Хвалете Господа, защото Господ е благ; възпявайте името Му, защото това е сладостно,
4 (V)защото Господ Си избра Иакова, Израиля за Свое достояние.
5 Познах, че Господ е велик, и Господ наш е по-високо от всички богове.
6 (W)Господ върши всичко, що иска, на небесата и на земята, в моретата и във всички бездни;
7 (X)издига облаци от краищата на земята, прави светкавици при дъжд, извежда вятър из Своите скривалища.
8 (Y)Той порази първородните в Египет от човек до добитък,
9 прати личби и чудеса всред тебе, Египте, върху фараона и върху всичките му раби,
10 (Z)порази много народи и изтреби силни царе:
11 (AA)Сихона, цар аморейски, и Ога, цар васански, и всички царства ханаански;
12 и земята им даде за наследие, за наследие на Своя народ Израиля.
13 Господи, Твоето име е вечно; Господи, споменът за Тебе е от рода в род.
14 Защото Господ ще съди Своя народ и ще се смили над Своите раби.
15 (AB)Езическите идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце:
16 (AC)имат уста, ала не говорят, имат очи, ала не виждат;
17 имат уши, ала не чуват, и в устата им няма дишане.
18 (AD)Подобни тям ще бъдат ония, които ги правят, и всеки, който се тям надява.
19 Доме Израилев, благословете Господа! Доме Ааронов, благословете Господа!
20 Доме Левиев, благословете Господа! Вие, които се боите от Господа, благословете Господа!
21 (AE)Благословен от Сион Господ, Който живее в Иерусалим! Алилуия.
(Алилуия.)
135 (AF)Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.
2 (AG)Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.
3 Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му;
4 (AH)Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;
5 (AI)Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му;
6 (AJ)Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му;
7 (AK)Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му;
8 (AL)слънцето – да управлява деня, защото е вечна милостта Му;
9 луната и звездите – да управляват нощта, защото е вечна милостта Му;
10 (AM)Който порази Египет в неговите първородни, защото е вечна милостта Му;
11 (AN)и изведе Израиля изсред него, защото е вечна милостта Му;
12 (AO)с крепка ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му;
13 (AP)Който раздели Червено море, защото е вечна милостта Му;
14 (AQ)и преведе посред него Израиля, защото е вечна милостта Му;
15 (AR)и хвърли фараона с войската му в Червено море, защото е вечна милостта Му;
16 Който преведе Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му;
17 Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му;
18 и уби силни царе, защото е вечна милостта Му;
19 (AS)Сихона, цар аморейски, защото е вечна милостта Му;
20 (AT)и Ога, цар васански, защото е вечна милостта Му;
21 и даде земята им за наследие, защото е вечна милостта Му;
22 за наследие на Своя раб Израиля, защото е вечна милостта Му;
23 Който си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му;
24 и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му;
25 (AU)дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му.
26 Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.
1 (A)Имаше един човек в земята Уц, по име Иов; тоя човек беше непорочен, справедлив и богобоязлив и отбягваше злото.
2 И родиха му се седем сина и три дъщери.
3 Имотът му беше: седем хиляди овци, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици и твърде много слуги; и тоя човек беше най-прочут между всички синове на Изток.
4 Синовете му се събираха и даваха гощавки всеки у дома си на своя ден, като пращаха и приканваха трите си сестри да ядат и пият с тях.
5 (B)Когато се завършваха дните на гощавките, Иов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше всесъжения по броя на всички тях (и един телец за грях за душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всички такива дни.
6 (C)Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната.
7 И рече Господ на Сатаната: отде дойде! А Сатаната отговори Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
8 И Господ рече на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото.
9 Отговори Сатаната Господу и рече: нима току-тъй Иов е богобоязлив?
10 Не огради ли Ти отвред него и къщата му и всичко, що той има? Ти благослови делата на ръцете му, и стадата му се ширят по земята;
11 но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови?
12 И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. – И отиде си Сатаната от лицето Господне.
13 Един ден синовете и дъщерите на Иова ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат.
14 И ето, дохожда вестител при Иова и казва:
15 воловете оряха и ослиците пасяха при тях, когато савейци нападнаха и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; и отървах се само аз, за да ти обадя.
16 Докле още говореше, дохожда друг и казва: огън Божий от небето падна, изгори овците и момците и ги погълна; отървах се само аз, за да ти обадя.
17 Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: халдейци, стъкмени в три чети, нападнаха върху камилите и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; отървах се само аз, за да ти обадя.
18 Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат;
19 ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгла на къщата; къщата се събори върху децата, и те умряха; отървах се само аз, за да ти обадя.
20 Тогава Иов стана, раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони
21 (D)и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!
22 Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога.
26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.
27 (A)Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,
28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.
29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.
30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?
31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.
32 (B)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.
33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.
34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?
35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.
36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 (C)А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.
38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39 Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
40 А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
16 Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
17 (A)и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18 Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
19 И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.
20 Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!
21 Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.
22 На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.
23 При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.
24 И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.
25 И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?
26 Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 (B)Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.