Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
128 Много са ме притеснявали още от младини – нека каже Израил;
2 (A)много са ме притеснявали още от младини, ала не са ме надвили.
3 (B)По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди.
4 (C)Но Господ е праведен: Той разсече оковите на нечестивците.
5 (D)Да се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!
6 (E)Да бъдат като трева на покрив, която изсъхва, преди да бъде изтръгната,
7 с която жътвар няма да напълни ръката си, и сноповързач – шепата си;
8 и минувачите няма да кажат: благословение Господне на вас; благославяме ви в име Господне!
Песен на възлизане.
129 (F)От дън душа викам към Тебе, Господи.
2 (G)Господи, чуй гласа ми. Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми.
3 (H)Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи?
4 (I)Но в Тебе е прошката, нека благоговеят пред Тебе.
5 Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам.
6 (J)Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото.
7 Нека се уповава Израил на Господа, защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението,
8 (K)и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония.
Песен на възлизане. Давидова.
130 (L)Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.
2 (M)Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.
3 Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.
16 А шестстотинте Данови синове, препасани с войнишк о оръжие, стояха при вратата.
17 Петимата пък души, к оито бяха ходили да обглеждат земята, отидоха, влязоха там, взеха истук ана и ефода, терафима и изления к умир. А свещеник ът стоеше при вратата с шестстотинте души, препасани с войнишк о оръжие.
18 Когато влязоха в дома на Миха и взеха истук ана, ефода, терафима и изления кумир, свещеникът им каза: какво правите?
19 (A)Те му отговориха: мълчи, тури ръка на устата си и върви с нас и бъди ни отец и свещеник; по-добре ли ти е да бъдеш свещеник в дома на едного човека, отколкото да бъдеш свещеник в Израилево коляно или племе?
20 Свещеникът се зарадва, взе ефода, терафима и истукана (и изления кумир), и тръгна с народа.
21 Те се обърнаха и тръгнаха, и изпратиха напред децата, добитъка и тежките работи.
22 Когато се отдалечиха от дома на Миха, (Миха и) жителите от домовете, съседни с Миховия дом, се събраха и се втурнаха подир Дановите синове
23 и викнаха на Дановите синове. Дановите синове се обърнаха и казаха на Миха: какво ти е, та викаш толкова?
24 (B)Миха отговори: взехте ми боговете, които бях направил, и свещеника, и заминахте: какво ми остава още, та казвате: какво ти е?
25 Дановите синове му казаха: да не чуваме гласа ти; инак, някои от нас, като се разсърдят, ще ви нападнат, и ти ще погубиш себе си и челядта си.
26 И Дановите синове си тръгнаха в пътя; а Миха, като видя, че те са по-силни от него, тръгна си назад и се върна у дома си.
27 А (Дановите синове) взеха това, което бе направил Миха, и свещеника, който беше у него, и отидоха в Лаис против спокойния и безгрижен народ, и го избиха с меч, а града изгориха с огън.
28 (C)Нямаше кой да помогне, защото той беше отдалечен от Сидон и с никого нямаше работа. Тоя град се намираше в долината, що е близо до Бет-Рехов. И съградиха отново град и се заселиха в него,
29 (D)като нарекоха града с име Дан, по името на баща си Дана, Израилев син; а попреди оня град се наричаше Лаис.
30 (E)И Дановите синове си поставиха истукан; Ионатан пък, син на Гирсона, Манасиев син, той и синовете му, бяха свещеници в Дановото коляно до деня, когато жителите на оная земя се преселиха;
31 (F)и имаха си истукан, който беше направен от Миха, през всичкото време, докле домът Божий се намираше в Силом.
14 Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,
15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.
16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
17 (A)Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
18 А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари
19 и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
20 (B)Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
21 Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;
23 (C)понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.
24 А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.
25 Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.
6 След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско.
2 Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.
3 Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.
4 (A)И приближаваше Пасха, празникът иудейски.
5 (B)А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?
6 А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.
7 Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:
9 тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?
10 Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.
11 Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.
12 И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.
13 (C)И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.
14 (D)Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.
15 А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.