Book of Common Prayer
Молитва на страдащия
102 (A)Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа.
Господи, послушай молитвата ми
и викът ми нека стигне до Тебе.
2 (B)Не скривай лицето Си от мене;
в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене;
в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 (C)Защото дните ми изчезват като дим
и костите ми изгарят като в пещ.
4 (D)Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева,
защото забравям да ям хляба си.
5 (E)Поради гласа на охкането ми
костите ми се прилепват за кожата ми.
6 (F)Приличам на пеликан в пустиня,
станал съм като бухал в развалини.
7 (G)Лишен от сън, станал съм като врабче,
усамотено на покрива на къщата.
8 (H)Всеки ден ме укоряват неприятелите ми;
онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми.
9 (I)Защото ядох пепел като хляб
и смесих питието си със сълзи
10 (J)поради негодуването Ти и гнева Ти;
защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил.
11 (K)Дните ми са като удължена сянка в късен следобед
и аз изсъхвам като трева.
12 (L)Но Ти, Господи, довека седиш Цар
и споменът Ти е от род в род.
13 (M)Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион;
защото е време да му покажеш милост.
Да! Определеното време дойде.
14 (N)Защото слугите Ти копнеят за камъните му
и милеят за пръстта му.
15 (O)И така, народите ще се боят от името Господне
и всички земни царе – от славата Ти.
16 (P)Защото Господ е съградил Сион,
Той се е явил в славата Си,
17 (Q)Той е погледнал благосклонно към молитвата на лишените
и не е презрял молбата им.
18 (R)Това ще се напише за бъдещото поколение;
и народ, който ще бъде създаден, ще хвали Господа.
19 (S)Защото Той надникна от Своята свята висота,
от небето Господ погледна към земята,
20 (T)за да чуе въздишките на затворените,
да освободи осъдените на смърт[a];
21 (U)за да възвестят името на Господа в Сион
и хвалата Му – в Йерусалим,
22 когато се съберат заедно племената и царствата,
за да слугуват на Господа.
23 (V)Той намали силата ми сред пътя;
съкрати дните ми.
24 (W)Аз казах: Да не ме грабнеш,
Боже мой, в половината на дните ми;
Твоите години са от родове в родове.
25 (X)Отдавна Ти, Господи, си основал земята
и дело на Твоите ръце са небесата.
26 (Y)Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш.
Да! Те всички ще овехтеят като дреха;
като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.
27 (Z)Но Ти си същият
и Твоите години няма да се свършат.
28 (AA)Синовете на слугите Ти ще се установят
и потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Възхвала на Божията добрина
107 (A)Славете Господа, защото е благ,
защото Неговата милост трае довека.
2 (B)Така нека говорят изкупените от Господа,
които Той изкупи от ръката на противника,
3 (C)като ги събра от страните –
от изток и от запад, от север и от юг[a].
4 (D)Едни се скитаха в пустинята, по усамотен път,
без да намират населен град,
5 гладни и жадни,
душата им примираше в тях.
6 (E)Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
и Той ги избави от утесненията им
7 (F)и ги заведе през прав път,
за да достигнат в населен град.
8 (G)Да славословят Господа за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;
9 (H)защото насища жадна душа
и гладна душа изпълва с блага.
10 (I)Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка,
вързани със скръб и с окови,
11 (J)защото се разбунтуваха против Божиите слова
и презряха съвета на Всевишния.
12 (K)Затова смири сърцето им с труд;
те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 (L)Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
и Той ги избави от утесненията им;
14 (M)изведе ги от тъмнината и мрачната сянка
и разкъса оковите им.
15 (N)Да славословят Господа за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;
16 (O)защото разби медните порти
и железните лостове сломи.
17 (P)А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища
и поради неправдите си.
18 (Q)Душата им се гнуси от всяко ястие,
а те се приближават до портите на смъртта.
19 (R)Тогава викат към Господа в бедствието си;
и Той ги избавя от утесненията им.
20 (S)Изпраща словото Си и ги изцелява,
и ги отървава от ямите, в които лежат.
21 (T)Да славословят Господа за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;
22 (U)и нека принасят жертви на хвала
и радостно да възвестяват делата Му.
23 Онези пък, които излизат в морето с кораби
и вършат работи в големи води,
24 те виждат делата на Господа
и чудесата Му в дълбочините,
25 (V)защото когато заповядва и довежда бурния вятър,
който повдига морските вълни,
26 (W)те се издигат до небесата и пак се спускат до дълбочините;
душата им се топи от бедствие.
27 Люлеят се и политат като пияни,
и целият им разсъдък ги напуска.
28 (X)Тогава викат към Господа в бедствието си;
и Той ги извежда от утесненията им;
29 (Y)превръща бурята в тишина
и вълните ѝ утихват.
30 Тогава те се веселят, защото вълните са утихнали;
така Той ги завежда в желаното от тях пристанище.
31 (Z)Да славословят Господа за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;
32 (AA)нека Го и възвисяват в събранието на народа
и нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
20 (A)А Самсоновата жена се омъжи за сватбения му другар, който му беше приятел.
15 След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като ѝ донесе едно яре. Той каза на баща ѝ: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща ѝ не му позволи да влезе.
2 (B)И баща ѝ му каза: Аз си помислих, че ти си я намразил. Затова я дадох на приятеля ти. По-малката ѝ сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея вместо другата.
3 А Самсон отговори: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците, като им сторя и аз зло.
4 И така, Самсон отиде и хвана триста лисици. След това взе главни, обърна ги с опашките една към друга и прикачи по една главня в средата между двете опашки.
5 След това запали главните, пусна лисиците по посевите на филистимците и изгори копните и неожънатите класове, също и маслините.
6 (C)Тогава филистимците попитаха: Кой стори това? И им отвърнаха: Самсон, зетят на тамнатеца, затова, че той взе жена му и я даде на другаря му. Тогава филистимците дойдоха и изгориха нея и баща ѝ с огън.
7 А Самсон им каза: Щом направихте така, аз ще си отмъстя на вас. Само тогава ще престана.
8 И той ги порази с голямо клане надлъж и нашир[a]; след това отиде и остана в процепа на скалата Итам.
9 (D)Тогава филистимците отидоха, разположиха стан в Юда и се разпростряха до Лехий.
10 Юдовите мъже им казаха: Защо сте дошли против нас? А те отговориха: Дошли сме да вържем Самсон, за да постъпим с него, както той направи с нас.
11 (E)Затова три хиляди мъже от Юда слязоха в процепа на скалата Итам и казаха на Самсон: Не знаеш ли, че филистимците са ни господари? Какво е това, което правиш на нас? А той им отвърна: Каквото те ми сториха, това им сторих и аз.
12 Тогава те му казаха: Ние сме дошли да те вържем и да те предадем на филистимците. Самсон отговори: Закълнете ми се, че вие самите няма да ме нападнете.
13 А те се уговориха с него: Ние само ще те вържем и ще те предадем на тях; но в никакъв случай няма да те убием. И така, вързаха Самсон с две нови въжета и го изведоха от скалата.
14 (F)Когато стигнаха в Лехий, филистимците го посрещнаха с викове. А Господният Дух дойде със сила на него; и въжетата на ръцете му станаха като прегорял лен и връзките му паднаха от ръцете му.
15 (G)И Самсон намери една челюст на осел, още прясна, протегна ръката си, взе я и уби с нея хиляда мъже.
16 Тогава Самсон каза:
С челюст на осел унищожих купове, купове.
С челюст на осел убих хиляда мъже.
17 И като спря да говори, хвърли челюстта от ръката си. Затова онова място бе наречено Рамат-Лехий[b].
18 (H)След това той много ожадня; и извика към Господа: Ти даде чрез ръцете на слугата Си това голямо избавление. Сега да умра от жажда ли и да падна в ръката на необрязаните?
19 (I)Но Бог разтвори процепа, който е в Лехий, и от него потече вода. След като пи, духът му се съвзе и Самсон се съживи. Затова той нарече мястото, което е Лехий, Енакоре[c], както се нарича и до днес.
20 (J)И той беше двадесет години съдия над Израил през времето на филистимското господство.
17 (A)А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет,
18 докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.
19 (B)Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи.
20 (C)В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
21 (D)И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
22 (E)И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело.
23 (F)А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните.
24 (G)И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина,
25 като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26 (H)На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг?
27 (I)А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?
29 (J)Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина.
Исус Христос изцелява сина на царски чиновник
43 (A)След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея.
44 (B)Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си.
45 (C)И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46 (D)И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.
47 Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48 (E)Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.
49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.
50 Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.
51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.
52 А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54 Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.