Book of Common Prayer
Бог и Неговият народ
105 (A)Славословете Господа; призовавайте името Му;
възвестявайте между племената делата Му.
2 (B)Пейте Му, славословете Го;
говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Хвалете се с Неговото свято име;
нека се весели сърцето на онези, които търсят Господа.
4 (C)Търсете Господа и Неговата сила;
търсете лицето Му винаги.
5 (D)Помнете чудесните дела, които е извършил,
знаменията Му и отсъжданията на устата Му,
6 вие, потомци на слугата Му Авраам,
деца Яковови, Негови избрани.
7 (E)Той е Господ, нашият Бог,
Чийто съд е по цялата земя.
8 (F)Винаги помни завета Си;
словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
9 (G)което изговори на Авраам,
и клетвата, с която се закле на Исаак,
10 която утвърди на Яков за закон,
на Израил за вечен завет,
11 (H)като каза: На тебе ще дам Ханаанската земя
за дял на наследството ви.
12 (I)Когато те бяха още малко на брой –
да!, – малко и пришълци в нея,
13 и се скитаха от народ в народ,
от едно царство в друго,
14 (J)Той не остави никой да им навреди,
дори заради тях изобличи царе,
15 като каза: Да не закачите помазаните Ми
и да не сторите зло на пророците Ми.
16 (K)После призова глад на земята,
строши всяка подпорка от хляб.
17 (L)Изпрати пред тях човека Йосиф,
който беше продаден като роб.
18 (M)Притиснаха краката му с окови;
душата му страдаше в притискането на желязото,
19 (N)докато дойде време да се изпълни думата му;
защото словото Господне го изпитваше.
20 (O)Царят прати и го развързаха –
управителят на племена, – и го освободиха.
21 (P)Постави го господар на дома си
и управител на целия си имот,
22 за да вързва първенците му по волята си
и да поучава старейшините му на мъдрост.
23 (Q)Тогава Израил дойде в Египет.
Да! Яков се пресели в Хамовата земя,
24 (R)където Господ умножи народа Си много
и ги направи по-силни от противниците им.
25 (S)Обърна сърцето им да мразят народа Му,
да постъпват коварно със слугите Му.
26 (T)Прати слугата Си Моисей
и Аарон, когото беше избрал,
27 (U)които извършиха сред тях знаменията Му
и чудесата Му в Хамовата земя.
28 (V)Той изпрати тъмнина и причини мрак,
дано не се възпротивят на думите Му [a].
29 (W)Превърна водите им в кръв
и изтреби рибите им.
30 (X)Земята им започна да гъмжи от жаби
чак до вътрешните стаи на царете им.
31 (Y)Той каза и дойдоха рояци мухи
и въшки по всичките им предели.
32 (Z)Даде им град вместо дъжд
и гръмотевици в земята им.
33 (AA)Порази също така лозята им и смокините им
и изпочупи всичките дървета в пределите им.
34 (AB)Каза – и дойдоха скакалци
и безчислени гъсеници,
35 които изпоядоха цялата трева по земята им
и изядоха плода на нивите им.
36 (AC)Порази и всички първородни в земята им,
първородния на силата на всички тях.
37 (AD)И изведе народа Си със сребро и злато;
и нямаше нито един между племената им,
който се спъваше по пътя.
38 (AE)Развесели се Египет, когато си излязоха;
защото страх от тях го беше нападнал.
39 (AF)Разпростря облак да ги покрива
и огън да им свети нощем.
40 (AG)Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци
и с небесен хляб ги насити.
41 (AH)Разцепи скалата и бликнаха води,
потекоха в безводните места като река.
42 (AI)Защото си припомни Своето свято обещание
към слугата Си Авраам.
43 Така изведе народа Си с веселие,
избраните Си – с пеене.
44 (AJ)Даде им земите на народите;
и те получиха плода, за който племената се бяха трудили,
45 (AK)за да пазят Неговите наредби
и да изпълняват законите Му. Алилуя.
14 (A)Самсон отиде в Тамнат и там видя една жена от филистимските дъщери.
2 (B)И отиде и каза на баща си и майка си: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери. Вземете ми я за жена.
3 (C)А баща му и майка му отвърнаха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти или между целия ми род, та отиваш да вземеш жена от необрязаните филистимци? А Самсон каза на баща си: Нея ми вземи, защото тя ми хареса.
4 (D)Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от Господа и че той търсеше повод да отмъсти на филистимците; защото по онова време филистимците владееха над Израил.
5 Тогава Самсон отиде с баща си в Тамнат. Като стигнаха в тамнатските лозя, един млад лъв го нападна.
6 (E)И Господният Дух дойде със сила на него; и Самсон разкъса лъва все едно, че беше яре, и то, без да има нищо в ръцете си; но не каза на баща си и майка си какво беше направил.
7 И отиде и говорѝ с жената; и тя се хареса на Самсон.
8 След няколко дни, като се върна да я вземе, той се отби от пътя, за да види трупа на лъва; и видя рояк пчели и мед в трупа на лъва.
9 И като взе от меда, вървеше и ядеше. Когато настигна баща си и майка си, даде и на тях да ядат; но не им каза, че беше взел меда от трупа на лъва.
10 Баща му отиде при жената; и там Самсон направи угощение, защото така правеха младоженците.
11 И филистимците, като го видяха, доведоха тридесет приятели, за да бъдат с него.
12 (F)Самсон им каза: Сега ще ви предложа една гатанка. Ако можете да я отгатнете през седемте дни на угощението и да намерите правилния отговор, тогава ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна.
13 Обаче ако не можете да я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна. И те му отговориха: Предложи гатанката си, за да я чуем.
14 А той им каза:
От ядещия излезе ястие
и от силния излезе сладост.
Но до третия ден те не можаха да отгатнат гатанката.
15 (G)Тогава на седмия ден казаха на Самсоновата жена: Придумай мъжа си да ни разкрие гатанката, за да не подпалим теб и бащиния ти дом. Затова ли ни поканихте, да ни оберете?
16 (H)И така, жената на Самсон заплака пред него: Ти само ме мразиш и не ме обичаш. Задал си гатанка на онези, които са от народа ми, а на мене не си я разгадал. А той ѝ отговори: Дори на баща си и майка си не съм я разгадал, та на тебе ли ще я кажа?
17 Но тя плачеше пред него през всичките седем дни, в които ставаше угощението им. А на седмия ден Самсон ѝ каза отговора, защото много му беше дотегнала; и тя разкри гатанката на мъжете от народа си.
18 Тогава на седмия ден преди залез слънце градските мъже му казаха: Кое е по-сладко от мед? И кое е по-силно от лъв? А той им отговори: Ако не бяхте орали с моята телица, не бихте отгатнали гатанката ми.
19 (I)Господният Дух дойде със сила на него; и той отиде в Аскалон и изби тридесет мъже от тях, и като взе облеклата им, даде премените на онези, които отгатнаха гатанката. И силно разгневен се върна в бащиния си дом.
15 И всички, които седяха в Синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.
Защитната реч на Стефан
7 Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?
2 (A)А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза:
3 (B)„Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“
4 (C)Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.
5 И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.
6 (D)И Бог му говор, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.
7 (E)Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.
8 (F)И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков – дванадесетте патриарси.
9 (G)А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него
10 (H)и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар – Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
11 (I)И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.
12 (J)А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни;
13 (K)и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон.
14 (L)Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души.
15 (M)И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни;
16 (N)и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор.
27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?
28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29 (A)Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?
30 Те излязоха от града и отиваха при Него.
31 В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.
32 А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
33 Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?
34 (B)Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело.
35 (C)Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва.
36 (D)Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.
37 Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.
38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.
40 И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.
41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;
42 (E)и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.