Book of Common Prayer
Хвалебна и благодарствена песен
66 (A)За първия певец, псаломска песен.
Възкликнете към Бога, всички земи,
2 възпейте славата на Неговото име,
като Го хвалите, хвалете Го славно.
3 (B)Кажете на Бога: Колко са страшни делата Ти!
Поради величието на Твоята сила
даже враговете Ти ще се преструват пред Тебе на покорни.
4 (C)Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови,
ще славословят името Ти. (Села.)
5 (D)Елате и вижте делата на Бога,
Който мощно действа спрямо човешките синове.
6 (E)Превърна морето в суша;
пеш преминаха през реката;
там се зарадваха в Него.
7 (F)Със силата Си господства довека;
очите Му наблюдават народите;
бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села.)
8 Вие, племена, благославяйте нашия Бог
и направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 (G)който поддържа в живота душата ни
и не оставя да се клатят краката ни.
10 (H)Защото Ти, Боже, си ни опитал,
изпитал си ни, както се изпитва сребро.
11 (I)Въвел си ни в мрежата,
сложил си тежък товар на гърба ни.
12 (J)Направил си да яздят хора върху главите ни;
преминахме през огън и вода;
но Ти ни изведе на богато място.
13 (K)Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния,
ще изпълня пред Теб оброците,
14 които произнесоха устните ми
и говориха устата ми в бедствието ми.
15 Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с тамян,
ще принеса волове и кози. (Села.)
16 (L)Елате, слушайте всички, които се боите от Бога,
и ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.
17 Към Него извиках с устата си;
и Той беше възвисен чрез езика ми.
18 (M)Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда,
Господ не би послушал.
19 (N)Но Бог наистина послуша,
обърна внимание на молбата ми.
20 Благословен да е Бог,
Който не отстрани от мене нито молитвата, нито Своята милост.
Молитва за благословение на всички народи
67 (O)За първия певец, на струнни инструменти, псалом. Песен.
Бог да се смили над нас и да ни благослови!
Да възсияе с лицето Си над нас! (Села.)
2 (P)За да се познае на земята Твоят път,
във всички народи – спасението Ти.
3 (Q)Да Те славословят племената, Боже;
да Те славословят всички племена.
4 (R)Да се веселят и да възклицават народите;
защото ще съдиш племената с правда
и ще управляваш народите на земята. (Села.)
5 Да Те славословят племената, Боже,
да Те славословят всички племена.
6 (S)Земята е дала плода си;
Бог, нашият Бог, ще ни благослови;
7 (T)Бог ще ни благослови
и от Него ще се боят всички земни краища.
Божията слава в Творението и Словото Му
19 (A)За първия певец. Давидов псалом.
Небесата разказват за славата Божия
и просторът известява делото на ръцете Му.
2 Ден на ден казва слово;
и нощ на нощ изявява знание.
3 Без говорене, без думи,
без да се чуе гласът им,
4 (B)тяхната вест е излязла по цялата земя
и думите им – до краищата на вселената.
В тях Той постави шатър за слънцето,
5 (C)което, излизащо като младоженец от стаята си,
се радва като юнак да тича в пътя.
6 То излиза от единия край на небето
и обикаля до другия му край;
от топлината му нищо не се укрива.
7 (D)Законът Господен е съвършен, възвръща душата;
изявлението Господне е вярно, дава мъдрост на простия;
8 (E)повеленията Господни са прави, веселят сърцето;
заповедта Господня е светла, просвещава очите;
9 страхът от Господа е чист, пребъдва до века;
отсъжданията Господни са истинни и без изключение справедливи.
10 (F)Желателни са повече от злато,
повече от изобилие чисто злато,
и по-сладки от мед и от капките на медена пита.
11 (G)Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях;
в опазването им има голяма награда.
12 (H)Кой съзнава своите прегрешения?
Очисти ме от тайните прегрешения.
13 (I)Още и от гордост предпази слугата Си:
да не ме завладее; тогава ще бъда непорочен
и ще бъда чист от много престъпления.
14 (J)Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канара моя и избавителю мой.
Господ е с нас
46 (A)За първия певец, за Кореевите синове. Песен за женски хор[a].
Бог е прибежище и сила за нас,
винаги изпитана помощ в напасти,
2 затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила
и планините се преместили сред моретата,
3 (B)ако и да бучат и да се вълнуват водите им
и планините да се тресат от надигането им. (Села.)
4 (C)Има една река, чиито води веселят Божия град,
святото място, където обитава Всевишният.
5 (D)Бог е сред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
6 (E)Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата;
нададе Той гласа си; земята се разтопи.
7 (F)Господ на Силите е с нас;
прибежище е за нас Якововият Бог. (Села.)
8 (G)Елате и вижте делата на Господа,
какви опустошения е направил на земята.
9 (H)Прави да престанат войните до края на земята;
строшава лък и сломява копие;
изгаря с огън колесници.
10 (I)Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог;
ще се възвися между народите,
ще се възвися на земята.
11 (J)Господ на Силите е с нас;
прибежище е за нас Якововият Бог. (Села.)
11 (A)Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.
2 Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.
3 (B)Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха.
4 А след известно време амонците воюваха против Израил.
5 И когато амонците се биеха с Израил, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.
6 Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.
7 (C)А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение?
8 (D)Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители.
9 А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?
10 (E)Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: Господ нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти.
11 (F)Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред Господа в Масфа.
29 (A)Тогава Господният Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците.
30 (B)Ефтай направи оброк на Господа: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
31 (C)онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на Господа и ще го принеса всеизгаряне.
32 И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде в ръката му.
33 (D)Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израилтяните.
34 (E)Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.
35 (F)И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на Господа и не мога да се отрека.
36 (G)А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на[a] Господа, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като Господ е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците.
37 Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо – пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.
38 Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.
39 (H)В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израил
40 Израилевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
21 (A)За свое унижение го казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой да се хвали (в безумие говоря), осмелявам се и аз.
22 Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамово потомство ли са? И аз съм.
23 (B)Христови служители ли са? (В безумие говоря.) Аз още повече. Бил съм в повече трудове, още повече в тъмници, в безброй бичувания, много пъти и на смърт.
24 (C)Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;
25 (D)три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските дълбочини.
26 (E)Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;
27 (F)в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;
28 (G)и освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден – грижата за всички църкви.
29 (H)Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз?
30 (I)Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.
31 (J)Бог и Отец на Господ Исус Христос, Който е благословен до века, знае, че не лъжа.
Исус укротява бурята
35 (A)И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.
36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него.
37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
39 (B)И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
40 Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.