Book of Common Prayer
Копнеж по Божия дом
84 (A)За първия певец, на гетския инструмент[a], псалом за Кореевите потомци.
Колко са мили Твоите обиталища, Господи на силите!
2 (B)Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни;
сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.
3 Дори врабчето си намира жилище
и лястовицата – гнездо за себе си, където поставя пилетата си,
при Твоите жертвеници, Господи на Силите,
царю мой и Боже мой.
4 (C)Блажени онези, които живеят в Твоя дом;
те винаги ще Те хвалят. (Села.)
5 Блажени онези хора, чиято сила е в Тебе,
в чието сърце са пътищата към Твоя дом.
6 (D)Когато минават през долината на плача,
те я превръщат в място на извори;
и есенният дъжд я покрива с благословения.
7 (E)Те преминават от сила в сила;
всеки от тях се явява пред Бога в Сион.
8 (F)Господи, Боже на Силите, послушай молитвата ми.
Приклони ухо, Боже Яковов. (Села.)
9 Боже, щите наш, виж
и погледни лицето на Твоя помазаник.
10 Защото един ден в Твоите дворове
е по-желателен от хиляди други дни;
бих предпочел да стоя на прага в дома на моя Бог,
отколкото да живея в шатрите на нечестието.
11 (G)Защото Господ Бог е слънце и щит;
Господ ще даде благодат и слава;
няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.
12 (H)Господи на Силите,
блажен онзи човек, който уповава на Тебе.
На планината Хорив
19 (A)Ахаав съобщи на Езавел всичко, което беше направил Илия, и как беше избил с меч всички пророци.
2 (B)Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете – да! – и повече да прибавят, ако утре около този час не постъпя с твоя живот, както с живота на всекиго от тях.
3 А като чу това[a], Илия стана и отиде да спасява живота си. И като дойде във Вирсавее Юдов, остави слугата си там.
4 (C)А той самият отиде на еднодневен път в пустинята и спря, и седна под една хвойна. И поиска за себе си да умре, като каза: Стига сега, Господи. Вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.
5 Тогава легна и заспа под хвойната. По-късно ангел се допря до него и му каза: Стани, яж.
6 Илия погледна и видя, че до главата му имаше пита, печена на жарава, и стомна с вода. И Илия яде, пи и пак легна.
7 А ангелът Господен дойде втори път и се допря до него, като му каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за теб.
8 (D)И той стана, яде и пи, и със силата от онова ястие пътува̀ четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.
9 Там влезе в една пещера, където се засели. Тогава Господнето слово дойде към него и му каза: Какво правиш тук, Илия?
10 (E)А той отговори: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на Силите; защото израилтяните изоставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
11 (F)Тогава Господ му каза: Излез и застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и силен вятър цепеше хълмовете и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но Господ не беше в земетресението.
12 А след земетресението – огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня – тих и нежен глас.
Предимството на Новия Завет пред Стария Завет
3 (A)Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2 (B)Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци;
3 (C)и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът – на сърцето.
4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.
5 (D)Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
6 (E)Който ни и направи способни като служители на един нов завет – не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
7 (F)Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
8 (G)как служението на духа няма да бъде с по-голяма слава?
9 (H)Защото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.
18 (A)А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.