Book of Common Prayer
(Псалом Давидов, за четвъртия ден на седмицата.)
93 (A)Боже на отмъщенията, Господи Боже на отмъщенията, покажи се.
2 Стани, Съднико на земята, дай отплата на горделивите.
3 Докога нечестивите, Господи, докога нечестивите ще тържествуват?
4 (B)Те изригват дръзки речи; големеят се всички, които вършат беззаконие;
5 (C)тъпчат Твоя народ, Господи, и угнетяват Твоето наследие;
6 (D)вдовица и пришълец убиват и сираци погубват,
7 (E)и казват: Господ няма да види, и Бог Иаковов няма да узнае.
8 Вразумете се, несмислени люде! кога ще станете умни вие, невежи?
9 (F)Който е насадил ухото, няма ли да чуе? и Който е стъкмил окото, няма ли да види?
10 Оня, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, нима няма да изобличи?
11 (G)Господ знае човешките мисли, че те са суетни.
12 (H)Блажен оня човек, когото вразумяваш Ти, Господи, и поучаваш на Твоя закон,
13 за да му дадеш покой в усилни дни, докле за нечестивия се изкопае яма!
14 (I)Защото Господ няма да отхвърли Своя народ и няма да остави Своето наследие.
15 Защото съдът ще се възвърне към правдата, и подире му ще тръгнат всички прави по сърце.
16 Кой ще се дигне за мене против злодейците? кой ще се дигне за мене против ония, които вършат беззаконие?
17 Да не беше ми Господ помощник, душата ми скоро щеше да се засели в страната на мълчанието.
18 Когато казвах: ногата ми се колебае, – Твоята милост, Господи, ме подкрепяше.
19 Кога се умножават моите скърби в сърцето ми, Твоите утешения услаждат душата ми.
20 Ще застане ли близо до Тебе седалището на пагубниците, които против закона кроят насилие?
21 (J)На тълпи се нахвърлят върху душата на праведника и осъждат невинна кръв.
22 Но Господ е моя защита и Бог мой – твърдиня на моето прибежище,
23 и ще обърне върху им тяхното беззаконие, и с тяхното злодейство ще ги изтреби, ще ги изтреби Господ, Бог наш.
(Псалом от Давида, когато се уреждаше земята му.)
96 (A)Господ царува: да се радва земята; да се веселят многобройните острови.
2 (B)Облак и мрак е около Него; правда и съд е основа на престола Му.
3 Пред Него огън върви и наоколо изгаря враговете Му.
4 (C)Неговите светкавици осветляват вселената; земята вижда и трепери.
5 Планини се топят като восък от лицето на Господа, от лицето на Господа на цяла земя.
6 (D)Небесата разгласят Неговата правда, и всички народи виждат Неговата слава.
7 (E)Нека се посрамят всички, които служат на истукани, които се хвалят с идоли. Поклонете се пред Него, всички богове![a]
8 Слуша Сион и се радва, веселят се дъщерите Иудини заради Твоите съдби, Господи,
9 (F)защото Ти, Господи, си висок над цяла земя, превъзвишен над всички богове.
10 (G)Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото! Той пази душата на Своите светии; от ръката на нечестивците ги избавя.
11 (H)Светлина свети над праведника, и на правите по сърце – веселие.
12 (I)Радвайте се, праведни, в Господа и славете паметта на светинята Му.
Псалом Давидов.
34 (A)Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене;
2 вземи щит и броня и дигни се мен на помощ;
3 извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение!
4 (B)В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло;
5 (C)да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва;
6 да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва,
7 (D)защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми.
8 (E)Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине.
9 А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него.
10 (F)Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му?
11 (G)Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват;
12 връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми.
13 През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми.
14 Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах.
15 (H)А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха;
16 с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене.
17 Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа – от тия лъвове.
18 (I)Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля,
19 (J)за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина;
20 защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори;
21 (K)разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“.
22 Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!
23 (L)Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой!
24 Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене;
25 да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“.
26 (M)В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене.
27 (N)Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб!
28 И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.
6 (A)Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на мадиамци за седем години.
2 (B)Тежка беше ръката на мадиамци над Израиля, и Израилевите синове поради мадиамци си правеха убежища в пещери и укрепления в планини.
3 (C)Колчем Израил посее, дойдат мадиамци и амаликитци и жителите от изток и нападат на него;
4 и стоят у тях на шатри, и изтребват земните плодове дори до Газа и не оставят за прехрана Израилю ни овца, ни вол, ни осел.
5 (D)Защото те идваха с добитъка си и с шатрите си, идваха в голямо множество като скакалци; те и камилите им брой нямаха, и ходеха по земята Израилева, за да я опустошават.
6 И твърде обедня Израил от мадиамци, и викнаха синовете Израилеви към Господа.
7 (E)И когато синовете Израилеви викнаха към Господа против мадиамци,
8 Господ изпрати пророк при Израилевите синове и им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз ви изведох из Египет, изведох ви из дома на робството;
9 избавих ви от ръката на египтяни и от ръката на всички ваши потисници, прогоних ги от вас, и ви дадох земята им,
10 (F)и ви казах: „Аз съм Господ, Бог ваш; не почитайте боговете на аморейци, в чиято земя живеете“; ала вие не послушахте гласа Ми.
11 (G)Тогава дойде Ангел Господен и седна в Офра под дъба, който беше на Иоаса, потомък Авиазеров; син му Гедеон млатеше жито в жлеба, за да се скрие от мадиамци.
12 (H)И яви му се Ангел Господен и му рече: с тебе е Господ, силний мъжо!
13 (I)Гедеон му отговори: господарю мой, ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това (бедствие)? И де са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи, думайки: „Господ ни изведе из Египет“? Сега Господ ни остави и ни предаде в ръцете на мадиамци.
14 (J)Господ го погледна и каза: иди с тая си сила и спаси Израиля от ръката на мадиамци: Аз те пращам.
15 (K)Гедеон Му отговори: Господи! как ще спася Израиля? Ето, и племето ми е най-бедно в коляното Манасиево, и аз съм най-малък в дома на баща си.
16 (L)Господ му рече: Аз ще бъда с тебе, и ти ще поразиш мадиамци като едного човека.
17 (M)Гедеон Му каза: ако съм придобил милост пред очите Ти, дай ми личба, че Ти говориш с мене:
18 (N)не си отивай оттука, докле не дойда при Тебе, не донеса дара си и Ти го не предложа. Той каза: Аз ще остана, докле се върнеш.
19 Гедеон отиде и приготви козле и погача от ефа брашно; месото тури в кошница, сочивото наля в гърне, донесе при Него под дъба и Му предложи.
20 И Ангел Божий му каза: вземи месото и погачата, и тури ги на тоя камък, и излей сочивото. Той така и направи.
21 (O)Ангел Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачата; и излезе огън от камъка и изгори месото и погачата; и Ангел Господен се скри от очите му.
22 (P)И видя Гедеон, че това беше Ангел Господен, и рече Гедеон: горко ми, Владико Господи! защото видях лице с лице Ангела Господен.
23 (Q)Господ му рече: мир на тебе, не бой се, няма да умреш.
24 (R)И Гедеон съгради там жертвеник Господу и го нарече: Иехова Шалом[a]. Той стои и доднес в Офра Авиазерова.
6 (A)С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7 (B)Всеки да отделя, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.
8 (C)А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело,
9 (D)както е писано: „пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно“.
10 (E)А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда,
11 та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.
12 Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога;
13 и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички,
14 и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат.
15 Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!
20 И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат.
21 (A)И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си.
22 (B)А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
23 И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана?
24 (C)Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя;
25 и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя;
26 и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му.
27 Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.
28 (D)Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили;
29 но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане.
30 Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.