Book of Common Prayer
1-2 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Асафов. Песен.
Знаен е в Иудея Бог; велико е Неговото име у Израиля.
3 (A)В Салим беше Неговото жилище, и Неговото пребивание – на Сион.
4 (B)Там строши Той лъкови стрели, щит и меч и война.
5 Ти си славен, по-мощен от грабителските планини.
6 Силните по сърце станаха плячка, заспаха своя сън, и ни един от силните мъже не намери ръцете си.
7 (C)От Твоята заплаха, Боже Иаковов, задряма и колесница, и кон.
8 Ти си страшен, и кой ще устои пред лицето Ти във време на Твоя гняв?
9 (D)Ти възвести от небесата съд; земята се уплаши и утихна,
10 когато Бог стана да съди, за да спаси всички угнетени по земята.
11 (E)И човешкият гняв ще се обърне Тебе за слава: остатъка от гнева Ти ще укротиш.
12 (F)Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте; всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния:
13 (G)Той укротява духа на князете, Той е страшен за земните царе.
76 (H)Началнику на хора Идитумов. Псалом Асафов.
2 Гласът ми е към Бога, и ще викам; гласът ми е към Бога, и Той ще ме чуе.
3 (I)В деня на скръбта си търся Господа; ръката ми нощем е простряна и се не уморява; душата ми се отказва от утеха.
4 Спомням си за Бога и треперя; помислям, и духът ми изнемогва.
5 Ти ми не даваш да затворя очи; потресен съм и не мога да говоря.
6 (J)Размислям за стародавни дни, за годините на минали векове;
7 (K)припомням си моите песни нощем, беседвам със сърцето си, и духът ми изпитва:
8 (L)нима Господ завинаги е отхвърлил и не ще вече да благоволи?
9 нима завинаги е престанала Неговата милост, и Неговото слово се пресекло от рода в род?
10 (M)нима Бог е забравил да милува? нима в гнева Си Той е затворил Своите щедрости?
11 (N)И си казах: ето моята тъга – десницата на Всевишния се е изменила.
12 (O)Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса;
13 ще вниквам във всички Твои дела и ще размислям за Твоите велики деяния.
14 (P)Боже, Твоят път е свет. Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)!
15 (Q)Ти си Бог, Който прави чудеса; Ти яви Своята мощ посред народите;
16 (R)Ти избави с мишцата Си Твоя народ, синовете на Иакова и на Иосифа.
17 (S)Видяха Те, Боже, водите, видяха Те водите и се уплашиха, и бездните затрепериха.
18 Облаците изливаха вода, черните облаци издаваха гръм, и Твоите стрели летяха.
19 (T)Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг; светкавици осветяваха вселената; земята трепереше и се тресеше.
20 (U)Твоят път в морето, Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни.
21 (V)Ти води като стадо Твоя народ чрез ръката на Моисея и Аарона.
Псалом Давидов. (В първия ден на седмицата.)
23 (A)Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея,
2 (B)защото Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди.
3 (C)Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място?
4 (D)Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си), –
5 (E)той ще получи благословение от Господа и милост от Бога, своя Спасител.
6 (F)Такъв е родът на ония, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже Иаковов!
7 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
8 Кой е тоя Цар на славата? – Крепкият и силният Господ, силният на война Господ.
9 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
10 Кой е тоя Цар на славата? – Господ на силите, Той е Цар на славата.
Псалом Давидов.
27 (A)Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб.
2 (B)Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.
3 (C)Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло.
4 (D)Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.
5 (E)Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне.
6 Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.
7 (F)Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен.
8 (G)Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник.
9 Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!
19 (A)Дойдоха царе, сбиха се, сбиха се тогава царете ханаански в Танаах, при водите Мегидонски, ала ни късче сребро не получиха.
20 (B)От небето се биеха, биеха се звездите от своите пътища със Сисара.
21 (C)Поток Кисон ги завлече, поток Кедумим, поток Кисон. Тъпчи, душо моя, силата!
22 (D)Тогава се чупеха конски копита на коне от бягане, от бягането на ездачите им.
23 (E)Прокълнете Мероз, казва Ангел Господен, прокълнете, прокълнете жителите му, задето не дойдоха на помощ Господу, на помощ Господу с храбрите.
24 Да бъде благословена между жените Иаил, жената на кенееца Хевера, между жените в шатрите да бъде благословена!
25 (F)Той поиска вода; тя му мляко подаде, във велможка чаша донесе най-доброто мляко.
26 (G)Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната – към чука работнишки; удари Сисара, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи.
27 При нозете ѝ се сгърчи, падна и се простря, при нозете ѝ се сгърчи, падна; дето се сгърчи, там и падна поразен.
28 През прозореца поглежда и вика Сисарова майка през решетката: защо не иде още конницата му, защо се бавят колелетата на колесницата му?
29 Мъдрите нейни дворкини ѝ отговарят, и сама тя отговаря на думите си:
30 навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха за Сисара, получената в плячка пъстра дреха, от две страни везана, снета от рамената на пленника.
31 (H)Тъй да погинат всички Твои врагове, Господи! А ония, които Го обичат, да бъдат като слънце, кога изгрява във всичката си сила! – И спокойна беше земята през четирийсет години.
22 Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете,
23 Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте;
24 (A)но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.
25 Защото Давид казва за Него: „винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя.
26 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда.
27 Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление.
28 (B)Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си“.
29 (C)Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес.
30 (D)А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му,
31 (E)предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление.
32 (F)Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели.
33 (G)И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате.
34 (H)Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
35 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.
36 (I)И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.
11 Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало.
12 И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари
13 и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме,
14 и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи.
15 А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес.
16 А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус;
17 и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
18 (A)И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,
20 и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.