Book of Common Prayer

Псалом Давидов. Учение.

31 ^(A)Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити!

^2 (B)Блажен е онзи човек, комуто Господ няма да вмени грях, и в чийто дух няма лукавство!

³ Докле мълчах, изтощиха се костите ми от вседневното ми охкане,

^4 (C)защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха.

^5 (D)Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: „ще изповядам Господу моите престъпления“, и Ти сне от мене вината на греха ми.

^6 (E)Затова всеки праведник ще Ти се помоли овреме, и тогава разливът от многото води няма да го достигне.

^7 (F)Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб; окръжаваш ме с радост на избавление.

^8 (G)„Ще те вразумя – казва Бог, – ще ти насоча пътя, по който да вървиш; ще те ръководя, Моето око е над тебе.“

^9 (H)„Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват.“

^10 (I)Много са скърбите за нечестивеца, а който се уповава на Господа, него милост окръжава.

¹¹ Веселете се в Господа и радвайте се, праведници; тържествувайте, всички прави по сърце.

Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен.

^1-2 (A)Нечестието на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му,

^3 (B)защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази;

⁴ думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро;

^5 (C)на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси.

^6 (D)Господи, Твоята милост е до небесата, Твоята истина – до облаците!

^7 (E)Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби – велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи!

^8 (F)Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле:

^9 (G)те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш;

¹⁰ защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.

¹¹ Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце;

¹² да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони;

¹³ там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.

^19 (A)И народът излезе от Иордан в десетия ден на първия месец и се разположи на стан в Галгал, на изток от Иерихон.

²⁰ И дванайсетте камъка, които бяха взели от Иордан, Иисус постави в Галгал

²¹ и каза на синовете Израилеви: кога в по-сетнешно време вашите синове попитат бащите си: „какво значат тия камъни?“

²² кажете на вашите синове: „Израил премина тоя Иордан по сухо“;

^23 (B)защото Господ, Бог наш, изсуши водите на Иордан за вас, докле го преминахте, също тъй, както Господ, Бог ваш, направи с Червено море, което изсуши пред нас, докле го преминахме,

²⁴ за да познаят всички народи по земята, че ръката Господня е силна, и да се боите от Господа, вашия Бог, през всички дни.

5 ^(C)Кога всички аморейски царе, които живееха отсам Иордан към морето, и всички ханаански царе, които са при морето, чуха, че Господ (Бог) изсуши водите на Иордан пред синовете Израилеви, докле те преминаваха, тогава им се сви сърцето, (те се ужасиха,) и не остана вече в тях дух против синовете Израилеви.

^10 (A)И стояха синовете Израилеви на стан в Галгал и направиха Пасха в равнините Иерихонски на четиринайсетия ден на месеца, вечерта;

^11 (B)и на другия ден след Пасха почнаха да ядат от произведенията на тая земя безквасни хлябове и печени зърна в същия оня ден;

^12 (C)а маната престана да пада на другия ден, след като почнаха да ядат от произведенията на земята; и нямаше вече мана у синовете Израилеви: през оная година те ядяха произведенията на Ханаанската земя.

^13 (D)Когато Иисус се намираше близо до Иерихон, погледна и видя, и ето, пред него стои човек, с гол меч в ръка. Иисус се приближи до него и му каза: наш ли си, или от нашите неприятели?

^14 (E)Той отговори: не; аз съм вожд на воинството Господне, сега дойдох (тук). Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза: какво ще заповяда господарят ми на своя раб?

^15 (F)Вождът на воинството Господне каза Иисусу: събуй обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоиш, е свето. Иисус тъй и направи.

^9 (A)Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто;

^10 (B)бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други;

¹¹ в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете;

^12 (C)бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата постоянни;

^13 (D)помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви;

^14 (E)благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.

^15 (F)Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат.

^16 (G)Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри;

^17 (H)не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци.

^18 (I)Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.

^19 (J)Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: „отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“.

^20 (K)И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.

²¹ Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.

^17 (A)А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?

¹⁸ Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.

¹⁹ Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.

^20 (B)А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;

^21 (C)и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;

²² те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?

²³ А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,

^24 (D)прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.

²⁵ А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.