Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давилов.
1-2 (A)Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.
3 Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.
4 Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.
5 (B)Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето,
6 и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:
7 (C)от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива.
8 (D)Законът на Господа е съвършен укрепява душата; откровението Господне е вярно – простите прави мъдри.
9 (E)Господните повеления са праведни веселят сърцето; Господнята заповед е светла – просветлява очите.
10 Страхът Господен е чист – пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина всички са праведни;
11 (F)те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вощен мед;
12 и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда.
13 Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти,
14 и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение.
15 (G)Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!
18 (A)Тогава ви дадох и заповед, думайки: Господ, Бог ваш, ви даде да владеете тая земя; всички способни за война, след като се въоръжите, вървете пред братята си, Израилевите синове;
19 (B)само жените ви, децата ви и добитъкът ви (понеже зная, че имате много добитък), нека останат в градовете ви, които съм ви дал,
20 докле Господ (Бог) не даде покой на вашите братя, както на вас, и докле и те не наследят земята, която Господ, Бог ваш, им дава отвъд Иордан; тогава завърнете се всякой в своето наследие, което съм ви дал.
21 (C)А на Иисуса заповядах в онова време, думайки: очите ти видяха всичко, което Господ, Бог ваш, стори с тия двама царе; същото ще стори Господ и с всички царства, през които ще минаваш;
22 (D)не бойте се от тях, защото Господ, Бог ваш, Сам се сражава за вас.
23 И молих се Господу в онова време, думайки:
24 (E)Владико Господи, Ти почна да показваш на Твоя раб величието Си (и силата Си) и крепката Си ръка (и високата мишца); та има ли някой бог на небето, или на земята, който би могъл да прави такива дела, като Твоите, и с такава мощ, като Твоята?
25 (F)Дай ми да мина и да видя оная хубава земя отвъд Иордан и оная прекрасна планинска страна и Ливан.
26 (G)Но Господ ми беше гневен заради вас и ме не послуша, и ми рече Господ: стига, занапред да ми не говориш вече за това;
27 (H)възлез навръх Фасга и дигни очи към морето и към север, към юг и към изток, погледни с очи, защото няма да преминеш този Иордан;
28 (I)и дай на Иисуса наставление, подкрепи го и го утвърди: защото той ще предвожда тоя народ и той ще им подели на дялове земята (цяла), на която ти ще по-гледнеш.
19 (A)Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?
20 (B)Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил?
21 (C)Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг – за долна?
22 (D)Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел?
23 (E)и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава,
24 (F)помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници?
25 (G)както и в Осия казва: „ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената“.
26 (H)„И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог“.
27 А Исаия се провиква за Израиля: „ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;
28 (I)защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята“.
29 (J)И, както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора“.
30 (K)Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата.
31 (L)А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата.
32 Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване,
33 (M)както е писано: „ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“.
24 (A)И когато Иисус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма.
2 (B)А Иисус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.
3 И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?
4 (C)А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой;
5 защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина.
6 Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят.
7 Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове;
8 а всичко това е начало на болки.
9 (D)Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име.
10 Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят;
11 много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина;
12 и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта;
13 а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.
14 И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.