Book of Common Prayer

(Давидов.)

137 ^(A)Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете^[a], (задето послуша всички думи на устата ми;)

^2 (B)покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име.

³ В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.

^4 (C)Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,

⁵ и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.

^6 (D)Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.

^7 (E)Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.

⁸ Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.

(Давидова хвала.)

144 ^(A)Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю (мой), и ще благославям Твоето име отвека довека.

² Всеки ден ще Те благославям и ще възхвалям Твоето име отвека довека.

^3 (B)Велик е Господ и достоен за хвала, и Неговото величие е неизследимо.

^4 (C)Род роду ще възхваля делата Ти и ще разказва за Твоето могъщество.

⁵ Аз пък ще размишлявам за високата слава на Твоето величие и за Твоите дивни дела.

⁶ Ще говорят за могъществото на Твоите страшни дела, и аз ще разгласям за Твоето величие.

⁷ Ще разгласят паметта на Твоята велика благост и ще възпяват Твоята правда.

^8 (D)Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.

^9 (E)Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела.

¹⁰ Да Те славят, Господи, всички Твои дела, и да Те благославят Твоите светии;

^11 (F)да проповядват славата на Твоето царство и да разказват за Твоето могъщество,

¹² та да знаят синовете човешки за Твоето могъщество и за славното величие на Твоето царство.

^13 (G)Твоето царство е царство на всички векове, и Твоето владичество във всички родове. (Верен е Господ във всичките Си слова и свет във всичките Си дела.)

^14 (H)Господ поддържа всички падащи и изправя всички свалени.

^15 (I)Очите на всички се на Тебе уповават, и Ти им даваш тяхната храна своевременно;

^16 (J)отваряш ръката Си и насищаш всичко, що живее по благоволение.

¹⁷ Праведен е Господ във всичките Си пътища и благ във всичките Си дела.

^18 (K)Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават.

^19 (L)Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява.

^20 (M)Господ пази всички, които Го обичат, а всички нечестиви ще изтреби.

²¹ Устата ми ще изрекат хвала Господу, и нека всяка плът благославя Неговото свето име отвека и довека.

104 ^(A)Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му;

^2 (B)възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса.

^3 (C)Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

⁴ Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му.

⁵ Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му,

⁶ вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници.

⁷ Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя.

^8 (D)Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове,

^9 (E)що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака,

^10 (F)и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю,

¹¹ думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.

¹² Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея

^13 (G)и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, –

^14 (H)никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше:

^15 (I)„не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло.“

^16 (J)И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби.

^17 (K)Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф.

^18 (L)Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му,

¹⁹ докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита.

^20 (M)Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи;

^21 (N)постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения,

²² за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост.

^23 (O)Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя.

^24 (P)И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му.

^25 (Q)Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство – против рабите Му.

^26 (R)Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра.

^27 (S)Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя.

^28 (T)Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му.

^29 (U)Превърна водата им в кръв и измори рибата им.

^30 (V)Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им.

^31 (W)Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели.

^32 (X)Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им,

^33 (Y)и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели.

^34 (Z)Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй;

³⁵ и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им.

^36 (AA)И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила.

^37 (AB)И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им.

^38 (AC)Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях.

^39 (AD)Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем.

^40 (AE)Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше.

^41 (AF)Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места,

^42 (AG)защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама,

^43 (AH)и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие,

⁴⁴ и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците,

⁴⁵ за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!

¹² И каза Валаам на Валака: не казвах ли на твоите пратеници, които ми праща:

^13 (A)„да ми дадеше Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, не бих могъл да престъпя заповедта Господня, за да направя нещо добро или лошо по свой произвол: каквото каже Господ, това и ще говоря“?

^14 (B)И тъй, ето, аз отивам при народа си; приближи се, ще ти възвестя, какво ще направи след време тоя народ с народа ти.

¹⁵ И произнесе тая своя притча, като каза: Валаам, син Веоров, говори, говори мъж с отворени очи,

¹⁶ говори оня, който чува думите Божии, който притежава знание от Всевишния, който съзира видението на Всемогъщия; пада, но очите му са отворени.

^17 (C)Виждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля; той поразява князете моавски и съкрушава всички Ситови синове.

^18 (D)Едом ще бъде завладян, Сеир ще бъде завладян от враговете си, а Израил ще покаже силата си.

^19 (E)Произлезлият от Иакова ще завладее и ще погуби останалото от града.

^20 (F)И видя той Амалика, и произнесе тая своя притча, като каза: Амалик е пръв между народите, но краят му е гибел.

^21 (G)Видя и кенейци и произнесе тая своя притча, като каза: яко е твоето жилище, на скала си свил гнездото си,

²² но Каин ще бъде разорен, и не е далеч времето, когато Асур ще те отведе в плен.

²³ И (като видя Ога) произнесе притчата си и каза: тежко, (тежко,) кой ще оцелее, когато Бог ще направи това!

^24 (H)Ще дойдат кораби от Китим, и ще унижат Асура, ще унижат и Евера; но и тям погибел!

^25 (I)И стана Валаам и се завърна в земята си, а тъй също и Валак отиде в пътя си.

^18 (A)Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.

^19 (B)Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,

²⁰ защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,

²¹ с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.

²² Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;

^23 (C)и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло.

^24 (D)Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?

²⁵ Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.

^23 (A)В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:

^24 (B)Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;

²⁵ у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;

²⁶ също и вторият, третият, дори до седмия;

²⁷ а след всички умря и жената;

²⁸ и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.

²⁹ Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;

^30 (C)защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.

³¹ А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:

^32 (D)„Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог на мъртви, а на живи.

³³ И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.

³⁴ А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.

^35 (E)И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:

³⁶ Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?

^37 (F)А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:

³⁸ тази е първа и най-голяма заповед;

^39 (G)а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;

⁴⁰ на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.