Book of Common Prayer
1-2 (A)Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита.
Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе:
3 да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;
4 защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.
5 (B)Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,
6 (C)хвърлен между мъртвите, – като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.
7 Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.
8 Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.
9 (D)Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.
10 Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.
11 (E)Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?
12 Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина – в мястото на тлението?
13 (F)нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата – Твоята правда?
14 Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.
15 Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?
16 (G)Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам.
17 Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,
18 (H)всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат.
19 Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат,
(Хвалебна песен Давидова.)
90 (A)Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия,
2 (B)и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!
3 Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза,
4 (C)с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина.
5 (D)Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем,
6 от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.
7 (E)До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи:
8 (F)само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците.
9 Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище;
10 зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище;
11 (G)защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища:
12 (H)ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си;
13 (I)аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш.
14 (J)„Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми.
15 (K)Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя,
16 (L)ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение.“
136 (A)При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион;
2 на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи.
3 Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие: попейте ни песни сионски.
4 Как да пеем Господня песен на чужда земя?
5 (B)Ако те забравя, Иерусалиме, – нека ме забрави десницата ми;
6 нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие.
7 (C)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!
8 Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила!
9 (D)Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!
31 (A)Но Халев успокояваше народа пред Моисея, думайки: да идем и да я превземем, защото можем я завладя.
32 А ония, които бяха ходили заедно с него, рек оха: не можем да отидем против тоя народ, защото е по-силен от нас.
33 И пръснаха ужасни слухове между синовете Израилеви за земята, що бяха обгледали, и думаха: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е земя, която гълта своите жители, и всички, които видяхме по нея, са много едри човеци;
34 (B)там видяхме и исполините, Енакови синове от исполински род; ние изглеждахме пред тях като скакалци, такива бяхме и в техните очи.
14 (C)Тогава целият народ нададе вик и плака (цялата) оная нощ;
2 (D)и всички синове Израилеви роптаеха против Моисея и Аарона, и целият народ им думаше: о, да бяхме умрели в Египетската земя, или да бяхме измрели в тая пустиня!
3 (E)И защо Господ ни води в тая земя, за да паднем от нож? Жените ни и децата ни ще станат плячка на враговете; не е ли подобре да се върнем в Египет?
4 И рек оха един другиму: да си изберем главатар и да се върнем в Египет.
5 (F)Тогава Моисей и Аарон паднаха ничк ом пред цялото събрание на Израилевите синове.
6 (G)И Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, измежду ония, които бяха обгледали земята, раздраха дрехите си
7 и казаха на всички събрани синове Израилеви: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е много, много добра.
8 (H)Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде – тая земя, дето тече мед и мляко;
9 (I)само не въставайте против Господа и не се бойте от народа на тая земя; защото той ще стане нам за храна: те нямат защита, а с нас е Господ; не се бойте от тях.
10 (J)И цялото събрание рече: да ги избием с камъни! Но славата Господня се яви (в облак) над скинията на събранието на всички синове Израилеви.
11 И рече Господ на Моисея: докога ще Ме огорчава тоя народ? и докога няма да Ми вярва при всички личби, които Аз върших сред него?
12 (K)Ще го поразя с мор, ще го изтребя, и ще произведа от тебе (и от бащиния ти дом) народ по-многоброен и по-силен от него.
13 (L)Но Моисей рече Господу: ще чуят египтяни, изсред които Ти със силата Си изведе тоя народ,
14 (M)и ще кажат това на жителите в тая земя, понеже тия са чули, че Ти, Господи, си между тоя народ, и че Ти, Господи, им даваш да Те виждат лице с лице, и Твоят облак стои над тях, и Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб;
15 (N)и ако Ти изтребиш тоя народ като един човек, то народите, които са чули славата Ти, ще кажат:
16 (O)Господ не можа да въведе тоя народ в земята, която бе му с клетва обещал, та затова го погуби в пустинята.
17 И тъй, нека се възвеличи силата Господня, както Ти бе казал, думайки:
18 (P)Господ е дълготърпелив и многомилостив (и истинен), Който прощава беззаконията и престъпленията (и греховете), и не оставя без наказание, но Който за беззаконието на бащите наказва децата до трета и четвърта рода.
19 (Q)Прости греха на тоя народ поради голямата Си милост, както си прощавал тоя народ от Египет дотука.
20 И рече Господ (на Моисея): прощавам според думата ти;
21 (R)но жив съм Аз, (и винаги живее името Ми,) и цялата земя е пълна със славата Господня:
22 (S)всички, които видяха славата Ми и личбите Ми, що извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не слушаха гласа Ми,
23 (T)няма да видят земята, която съм с клетва обещал на бащите им; (само на децата им, които са тук с Мене, които не знаят, що е добро, що е зло, на всички малолетни, които нищо не разбират, тям ще дам земята, а) всички, които Ме огорчаваха, няма да я видят;
24 (U)но Моя раб Халев, задето в него беше друг дух, и задето Ми беше напълно покорен, ще въведа в земята, в която той ходи, и неговото потомство ще я наследи;
25 амаликитци и хананейци живеят в долината; затова утре се върнете и идете в пустинята към Червено море.
9 (A)И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях,
10 (B)както е писано: „няма нито един праведен,
11 (C)няма кой да разбира; няма кой да търси Бога,
12 (D)всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един“.
13 (E)„Гърлото им – отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им – аспидина отрова;
14 (F)устата им пълни с клетва и горчилка.
15 (G)Нозете им бързи за проливане кръв;
16 пустош и неволя по техните пътища;
17 те не познаха пътя на мира.
18 (H)Страх Божий няма пред очите им“.
19 (I)А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога,
20 (J)защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.
19 (A)Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан.
2 Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там.
3 И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина?
4 (B)Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза:
5 (C)„затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът“?
6 Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
7 (D)Те Му казват: защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне?
8 Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй;
9 (E)Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува.
10 Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени.
11 А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено;
12 (F)защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.