Book of Common Prayer
33 (A)Той превръща реки в пустиня
и водни извори – в суха земя,
34 (B)земя плодородна – в суха степ,
за нещастие на тези, които живеят там.
35 (C)Той превръща пустиня в езеро
и суха земя – във водни извори;
36 и заселва там гладуващи,
и те строят град за живеене;
37 (D)засяват ниви, засаждат лозя,
които им принасят обилни плодове.
38 (E)Той благославя заселниците и те твърде много се размножават,
и добитъкът им не намалява.
39 При все това те намаляха и изнемогнаха
поради угнетение, нещастие и скръб.
40 (F)Той проявява презрение към князете
и ги оставя да скитат в пустинята без път.
41 (G)А бедния Той избавя от нещастие
и умножава рода му като стадо овце.
42 (H)Праведните виждат това и се радват,
а всички нечестиви хора затварят устата си.
43 (I)Който е мъдър, ще помисли за това
и ще разбере милосърдието на Господа.
Бог избавя Своите възлюбени
108 Песен. Псалом на Давид.
2 (J)[a] Боже, непоколебимо е сърцето ми!
Ще пея и ще Те възпявам с душата си.
3 Събудете се вие, арфа и гусла!
Зората искам да събудя.
4 Господи, ще Те прославя между народите
и ще Те възпявам между хората,
5 защото Твоята милост надвишава небесата
и Твоята вярност достига до облаците.
6 Боже, възвеличен си над небесата!
Твоята слава да се разпростре над цялата земя.
7 (K)Да се избавят Твоите възлюбени,
спаси ме с десницата Си и ме изслушай.
8 Бог каза в Своето светилище: „Ще възтържествувам,
ще разделя Сихем и ще размеря долината на Сокхот;
9 Мой е Галаад и Мой – Манасия,
а Ефрем е шлем на Моята глава.
Юдея е Мой скиптър.
10 Моав е Моят умивалник,
върху Едом ще простра обувката Си,
над филистимската земя ще тържествувам.“
11 Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме доведе до Едом?
12 Не Ти ли, Боже, Който сега ни отхвърли
и не излизаш вече с нашите войски?
13 Дай ни помощ против притеснителя сега,
защото човешката защита е безполезна.
Възхвала на Всемогъщия Бог
33 (A)Радвайте се, праведни, заради Господа:
на праведните подобава да въздават хвалебствена песен.
2 (B)Славете Господа с гусла,
възпявайте Го с десетострунна арфа;
3 пейте Му нова песен;
свирете Му благозвучно, с радостни възгласи.
4 (C)Защото словото на Господа е истинно
и всичките Му дела са надеждни.
5 (D)Той обича справедливост и правосъдие;
земята е изпълнена с милостта на Господа.
6 (E)(F)Небесата са сътворени чрез словото на Господа
и цялото им войнство – чрез диханието на устата Му.
7 (G)Той събра накуп морските води;
постави бездните в складове.
8 Цялата земя да изпитва страхопочитание пред Господа.
Да благоговеят пред Него всички, които обитават земята.
9 Защото Той каза – и всичко сътвори;
Той заповяда – и всичко започна да съществува.
10 Господ осуетява намеренията на езичниците,
обезсилва замислите на народите.
11 (H)А намеренията на Господа устояват за вечни времена;
замислите на сърцето Му – от род в род.
12 (I)Блажен е онзи народ, чийто Бог е Господ,
народът, който Той си е избрал за наследство!
13 (J)Господ гледа от небесата,
наблюдава всички хора.
14 (K)Обглежда от трона Си всички,
които живеят по земята:
15 (L)Той е създал сърцата на всички тях
и знае всичките техни дела.
16 (M)Никой цар не може да се спаси благодарение на многото войска;
храбрият воин няма да се избави благодарение на голямата си сила.
17 Конят е измамна надежда за спасяване;
с голямата си сила няма да избави никого.
18 (N)Ето окото на Господа бди над тези, които благоговеят пред Него
и които се надяват на милостта Му:
19 Той ще ги спаси от смърт
и в глад ще ги опази живи.
20 (O)Нашата душа се уповава на Господа:
Той е наша помощ и наша защита.
21 Сърцето ни се весели чрез Него,
защото възлагаме надеждата си на Неговото свято име.
22 (P)Господи, милостта Ти да бъде над нас,
тъй както се надявахме на Тебе.
23 След дълго време египетският цар умря. Израилтяните стенеха от робското тегло и викаха, и викът им за помощ от робското тегло стигна до Бога. 24 (A)Бог чу стенанията им и Бог си спомни за Своя завет с Авраам, Исаак и Яков. 25 Бог погледна благосклонно към израилтяните и се смили над тях.
Призоваване на Мойсей
3 (B)Мойсей се грижеше за дребния добитък на тъста си Йотор, мадиамския свещеник. Веднъж той отведе стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. 2 (C)Тогава му се яви Господен ангел в огнен пламък изсред трънен храст. И той видя – ето тръненият храст гори в огън, но не изгаря. 3 Мойсей каза: „Ще отида и ще погледна това велико явление. Защо ли тръненият храст не изгаря?“ 4 Когато Господ видя, че той отива да гледа, Бог извика към него изсред трънения храст: „Мойсее, Мойсее!“ Той отговори: „Ето аз съм тук.“ 5 (D)Тогава Бог заповяда: „Не се приближавай насам; събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.“ 6 (E)И каза още: „Аз съм Бог на баща ти, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“ Тогава Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7 И Господ каза: „Видях страданието на Своя народ, който е в Египет, и чух стенанията му поради разпоредниците му; Аз зная неволите му 8 и слизам да го избавя от ръцете на египтяните и да го заведа от тази земя в добра и обширна земя, дето текат мляко и мед, в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци. 9 Ето стенанията на израилтяните стигнаха вече до Мене и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяните. 10 (F)И така, отиди! Аз ще те пратя при фараона. Изведи от Египет Моя народ, израилтяните.“ 11 Тогава Мойсей отговори на Бога: „Кой съм аз, та да ида при фараона и да изведа от Египет израилтяните?“ 12 (G)Бог каза: „Аз ще бъда с тебе. Това трябва да ти бъде като знак, че Аз съм те изпратил – когато изведеш народа от Египет, на тази планина вие ще извършите служба на Бога.“
13 (H)След това Мойсей каза на Бога: „Когато аз отида при израилтяните, ще им кажа: ‘Бог на вашите бащи ме изпрати при вас.’ А те ще ме попитат: ‘Как Му е името?’ Какво тогава да им кажа?“ 14 (I)(J)Бог отговори на Мойсей: „Аз съм Вечният – Този, Който съм.“ И рече: „Така кажи на израилтяните: ‘Вечният – Този, Който съм, ме изпрати при вас.’“ 15 Бог каза на Мойсей: „Така кажи на израилтяните: ‘Господ, Бог на бащите ви, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков ме изпрати при вас. Това е Моето име за вечни времена и това е Моето наименование за следващите родове.’
Химнът на любовта
13 Дори да говоря всички човешки езици, а и ангелските, ако нямам любов, аз съм като бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал. 2 (A)Дори да имам пророческа дарба и да владея всички тайни и цялото знание, дори да имам толкова силна вяра, че и планини да премествам, ако нямам любов, нищо не съм. 3 Дори да раздам всичко, което притежавам, да предам и тялото си, за да бъда изгорен на клада[a], ако нямам любов, нищо не ми е от полза.
4 (B)Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна, 6 не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата, 7 всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява.
8 Любовта никога не умира. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне, 9 защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни, 10 но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне. 11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското. 12 (C)Защото сега гледаме смътно, като в огледало[b], а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна. 13 А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.
Излекуване на бесноват младеж
14 (A)Като дойде при учениците Си, Иисус видя много народ около тях, както и книжници, които спореха с тях. 15 Щом Го видя, целият народ се смая, стекоха се и Го поздравяваха. 16 Той ги[a] попита: „За какво спорите с тях?“ 17 Един от народа отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, обхванат от дух на немота. 18 Когато и да го обземе, тръшка го, той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на учениците Ти да го изгонят, но те не можаха.“ 19 Иисус му отговори: „О, роде невярващ, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“ 20 И го доведоха при Него. Когато духът Го видя, веднага разтресе момчето, така че то падна на земята и се валяше запенено. 21 Иисус попита баща му: „Откога то страда така?“ Той отговори: „От детство. 22 Духът много пъти го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“ 23 Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“ 24 Бащата на момчето веднага извика през сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми.“ 25 А Иисус, като видя, че се стича народ, забрани на нечистия дух с думите: „Дух на немотата и глухотата, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай вече в него!“ 26 И духът, като изкрещя и сгърчи силно момчето, излезе. То стана като мъртво, така че мнозина го мислеха за умряло. 27 Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го и то стана.
28 И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“ 29 Той им отговори: „Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.