Book of Common Prayer
Величието на Царя и Невястата (Църквата) Му
45 За първия певец. По мелодията на шошаним[a]. Песен на Кореевия хор. Песен за любовта.
2 [b] От сърцето ми извира блага дума.
Моята песен е за царя.
Езикът ми е перо на бързописец.
3 Ти си по-прекрасен от синовете на човека,
благост се излива от Твоята уста.
Затова Бог Те благослови за вечни времена.
4 (A)Силни, препаши меча Си на Своето бедро!
Препаши се със Своята слава и със Своето величие!
5 И в Своето величие язди победоносно в колесница
заради истината, благостта и правдата!
И Твоята десница ще Те води към величествени дела.
6 Твоите стрели са остри,
проникват в сърцата на враговете на Царя;
народите падат пред Тебе.
7 Престолът Ти, Боже, е вечен
и жезълът на правдата е жезъл на Твоето царство.
8 (B)Ти обикна правдата и намрази беззаконието.
Затова, Боже, Твоят Бог Те помаза
с елей[c] на радост повече от другите властници.
9 На смирна[d], алое[e] и касия[f] ухаят всички Твои дрехи;
струнна музика Те весели в дворци, украсени със слонова кост.
10 Царски дъщери са между Твоите знатни;
царицата стои отдясно на Тебе с накити от офирско[g] злато.
11 Чуй, дъще, и разбери,
забрави своя народ и своя бащин дом!
12 И Царят ще пожелае твоята красота,
защото Той е Твоят господар. И ти Му се подчини!
13 Дъщерята на Тир ще дойде с дар;
богатите от народа ще търсят Твоето благоволение.
14 Величествена е царската дъщеря в двореца,
златотъкана е нейната дреха.
15 Ще я доведат при царя в пъстровезани дрехи;
девици, нейни приближени, ще я доведат при Тебе.
16 Водят ги с радост и ликуване,
те влизат в царския дворец.
17 На мястото на Твоите бащи ще бъдат Твоите синове;
ще ги поставяш за князе по цялата земя.
18 (C)Ще направя Твоето име да се споменава от род в род;
затова народите ще Те славят за вечни времена.
Господ е Царят на света
47 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Ръкопляскайте с ръце, всички народи,
възкликнете към Бога с радостен глас!
3 (B)Защото Всевишният Господ е страшен,
велик Цар над цялата земя.
4 Той покори народи под нас
и страни под краката ни;
5 избра за нас наследството ни,
чудесната земя на Яков, когото възлюби.
6 (C)Бог възлезе при възклицания,
при тръбен звук.
7 Възпявайте нашия Бог,
възпявайте нашия Цар, пейте,
8 защото Бог е Цар на цялата земя!
Пейте празнична песен!
9 (D)Бог се възцари над народите,
Бог седна на святия Си престол.
10 Велможите на народите се събраха
с народа на Бога на Авраам, защото земните царе принадлежат на Бога.
Той се извисява над тях.
Сион – Божият град
48 Песен. Псалом на Кореевия хор.
2 (E)[b] Велик е Господ и високо е прославян
в града на нашия Бог, на святата Му планина.
3 Прекрасно възвишение, радост на цялата земя
е планината Сион[c], далече на север,
и той е градът на великия Цар.
4 Бог е в Своите дворци, Той е познат като прибежище.
5 Защото ето на, царете се събират
и потеглят срещу него.
6 Щом те го видяха, почудиха се,
вцепениха се от страх и избягаха.
7 (F)Страх ги обзе там,
мъка като на жена, когато ражда;
8 Ти съкрушаваш тарсийските кораби[d]
с източния вятър.
9 Каквото чухме, това и видяхме в града на Господа Вседържител, в града на нашия Бог.
Бог ще го утвърди за вечни времена.
10 Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие
всред Твоя храм.
11 (G)Както Твоето име, Боже,
така и Твоята слава се простират до краищата на земята.
Твоята десница е изпълнена със справедливост.
12 (H)Нека да се радва планината Сион,
да се радват дъщерите[e] на Юдея
заради Твоите справедливи присъди.
13 Огледайте Сион и го заобиколете,
пребройте неговите кули!
14 (I)Внимателно разгледайте неговите крепостни стени,
неговите укрепления,
за да разкажете на следващия род.
15 Защото този Бог е наш Бог за вечни времена.
Той винаги ще ни ръководи.
Божият завет с Аврам
15 (A)След тези събития във видение беше отправено Господне слово към Аврам: „Авраме, не се бой! Аз съм твой защитник. Твърде голяма ще бъде твоята награда.“
2 (B)Аврам отговори: „Владико Господи! За какво са ми Твоите дарове, ако аз умра бездетен? С дома ми ще се разпорежда Елиезер от Дамаск.“ 3 Аврам каза още: „Ето Ти не ми даде потомство и затова мой наследник ще бъде роб, роден в дома ми.“ 4 Тогава прозвуча Господне слово към него: „Той няма да ти бъде наследник, а този, който произлезе от тебе, той ще бъде твой наследник.“ 5 (C)Господ изведе Аврам навън и му каза: „Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш.“ И продължи към него: „Толкова многобройно ще бъде и твоето потомство.“ 6 (D)Аврам повярва на Господ и това му се зачете за оправдание. 7 (E)Господ каза още на Аврам: „Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам за наследство тази земя.“ 8 Той отговори: „Владико Господи, по какво ще разбера, че ще я имам за наследство?“ 9 Господ му каза: „Подготви Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.“ 10 Аврам взе тези животни, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; само птиците не разсече. 11 Тогава налетяха хищни птици върху труповете, но Аврам ги разгонваше.
17 (A)А когато слънцето залезе и настана мрак, ето дим като от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни. 18 (B)Този ден Господ сключи завет с Аврам с думите: „На твоето потомство Аз давам цялата тази земя: от граничния Египетски поток до голямата река – река Ефрат, 19 земята на кенейци, кенезейци, кедмонейци, 20 хетейци, ферезейци, рефаимци, 21 аморейци, ханаанци[a], гергесейци и йевусейци.“
Старозаветните жертвоприношения
9 И наистина, в първия завет имаше разпоредби за богослужение и светилището беше земно. 2 (A)Тогава скинията беше устроена така: в първата ѝ част бяха светилникът, масата и хлябовете на предложението. Тази част се нарича „Светая“. 3 (B)А зад втората завеса беше онази част от скинията, която се нарича „Светая Светих[a]“. 4 (C)Там се намираха златният кадилен жертвеник и обкованият от всички страни със злато ковчег на Завета, в който се намираха златната стомна с манна, покаралият жезъл на Аарон и скрижалите на завета, 5 (D)а над него херувими на славата разпростираха криле над очистилището. За тези неща сега няма нужда да се говори подробно. 6 (E)При това устройство на скинията в първата ѝ част свещениците влизат постоянно, когато извършват богослужения, 7 (F)а във втората част влиза веднъж в годината само първосвещеникът, и то с кръв, която принася за себе си и за опрощаване греховете на народа, извършени по незнание. 8 Чрез това Светият Дух показва, че докато стои предишната скиния, още не е отворен достъпът до небесното светилище. 9 Но това е само предобраз на сегашното време, когато се принасят дарове и жертви, които не могат да направят приносителя вътрешно чист, 10 понеже те са само ястия и пития, различни умивания и телесни обреди, установени, докато дойде по-доброто.
Съвършената жертва на Иисус Христос
11 (G)Но Христос, Който дойде като Първосвещеник на бъдещите блага, с по-велика и по-съвършена скиния, неръкотворна, тоест не от сътворения свят, 12 Влезе веднъж завинаги в небесното светилище не с кръв от козли и телета, а със Своята кръв и осигури вечно изкупление за нас. 13 (H)Защото ако кръвта от козли и бикове и пепелта от телица чрез поръсване осветяват осквернените, за да бъдат телесно чисти, 14 колко повече кръвта на Христос, Който чрез Светия Дух принесе Себе Си в жертва, безупречен пред Бога, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
Изцеляване във Витезда
5 След това имаше юдейски празник и Иисус отиде в Йерусалим. 2 А в Йерусалим близо до Овчата порта се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която се състои от пет засводени отделения. 3 В тях лежеше голямо множество болни, слепи, куци и парализирани[a]. 5 Там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. 6 Иисус го видя да лежи и понеже знаеше, че боледува от дълго време, попита го: „Искаш ли да оздравееш?“ 7 Болният Му отговори: „Господине, нямам си човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата. Докато аз отида, друг слиза преди мене.“ 8 Иисус му каза: „Стани, вдигни постелката си и ходи!“ 9 (A)Човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи.
А този ден беше събота. 10 (B)Затова юдеите казаха на изцеления: „Събота е и не ти е позволено да вдигаш постелката си.“ 11 Той им отговори: „Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: ‘Вдигни постелката си и ходи!’“ 12 (C)Попитаха го: „Кой е Човекът, Който ти рече: ‘Вдигни постелката си и ходи?’“ 13 Но изцеленият не знаеше кой е Излекувалият го, защото Иисус се беше отдръпнал поради тълпата, която беше на това място. 14 След това Иисус го намери в храма и му каза: „Ето ти оздравя! Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо.“ 15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Иисус е, Който го изцели. 16 (D)Затова юдеите гонеха Иисус и търсеха случай да Го убият[b], понеже вършеше такива неща в събота.
17 (E)А Иисус им казваше: „Моят Отец досега работи и Аз работя.“ 18 (F)Затова юдеите още повече се стремяха да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен на Бога.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.