Book of Common Prayer
Началнику на хора. На надуйни свирала. Псалом Давидов.
1-2 (A)Чуй, Господи, думите ми, разумей мислите ми.
3 (B)Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой! защото Тебе се моля.
4 Господи, чуй рано гласа ми, – на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам,
5 (C)защото Ти си Бог, Който не обича беззаконие; злият няма да се настани при Тебе;
6 (D)нечестивите няма да пребъдват пред Твоите очи: Ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие.
7 (E)Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа; от кръвожаден и коварен Господ се гнуси.
8 Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе.
9 Господи, упътвай ме в Твоята правда, заради моите врагове: изравняй Твоя път пред мене.
10 (F)Защото в устата им няма истина; сърцето им е пагуба, гърлото им – отворен гроб, с езика си лъстят.
11 Осъди ги, Боже, да не сполучат в своите кроежи; отхвърли ги, поради голямото им нечестие, защото се дигнаха против Тебе.
12 И ще се възрадват всички, които се на Тебе уповават, ще ликуват вечно, и Ти ще ги закриляш; и ще се хвалят с Тебе ония, които обичат Твоето име.
13 Защото Ти, Господи, благославяш праведника и с благоволение, като с щит, го закриляш.
Началнику на хора. На осмострунно свирало. Псалом Давидов.
1-2 (G)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.
3 Помилуй ме, Господи, защото съм немощен; изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени;
4 потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога?
5 Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си,
6 (H)защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?
7 Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.
8 (I)Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.
9 (J)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач,
10 Господ чу молбата ми, Господ ще приеме молитвата ми.
11 (K)Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
10 (A)На Господа се уповавам; как тогава казвате на душата ми: „отлети на вашата планина като птица“?
2 Защото ето, нечестивците изопнаха лък, туриха стрелата си на тетивата, за да стрелят в тъмно върху правите по сърце.
3 Когато са разрушени основите, какво ще стори праведникът?
4 (B)Господ е в светия Свой храм, Господ има престола Си на небесата; очите Му гледат (към бедния); веждите Му изпитват човешките синове.
5 Господ изпитва праведния, а душата Му мрази нечестивеца и насилника.
6 (C)Върху нечестивците ще излее Той като дъжд разпалени въглени, огън и жупел; и палещ вятър е техният дял от чашата,
7 защото Господ е праведен, – обича правда; лицето Му гледа праведника.
Началнику на хора. На осмострунно. Псалом Давидов.
1-2 (D)Спаси (ме), Господи, защото не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки.
3 (E)Лъжа говори всеки на ближния си; лъстиви са устата, говорят с присторено сърце.
4 (F)Господ ще изтреби всички лъстиви уста, високомерния език,
5 (G)ония, които думат: „с езика си ще надвием; устата ни са с нас, кой ни е господар?“
6 Заради страданията на сиромасите и охканията на бедните ще се дигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят.
7 (H)Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено.
8 Ти, Господи, ще ги запазиш и ще ги завардиш от този род навеки.
9 Навред ходят нечестивци, когато нищожните измежду синовете човешки се издигат.
3 (A)Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?
2 Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,
3 само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
4 (B)Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
5 но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
6 (C)Видя жената, че дървото е добро заядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодоветему и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.
7 (D)Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.
8 (E)И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, искриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.
9 И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?
10 Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.
11 (F)И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?
12 Адам отговори: жената, която мидаде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох.
13 (G)Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.
14 (H)И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;
15 (I)и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.
16 (J)На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.
17 (K)А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;
18 тръне и бодили ще ти ражда тя; и щесе храниш с полска трева;
19 (L)с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.
20 И даде Адам на жена си име Ева[a], защото тя стана майка на всички живеещи.
21 И направи Господ Бог на Адама ина жена му кожени дрехи, с които ги облече.
22 (M)И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.
23 Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.
24 И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.
2 Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем.
2 (A)Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезе вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата,
3 (B)как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,
4 (C)когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?
5 (D)Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;
6 (E)а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: „що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?
7 (F)Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:
8 (G)всичко си покорил под нозете му“. А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;
9 (H)но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.
10 (I)Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.
19 (A)И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти?
20 (B)Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос.
21 И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не.
22 Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си?
23 (C)Той рече: „аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен“, както е казал пророк Исаия.
24 А пратените бяха измежду фарисеите;
25 те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?
26 Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате.
27 Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
28 Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.