Book of Common Prayer
(Псалом Давидов за сътворението на света.)
103 (A)Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
2 (B)Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
3 (C)Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
4 (D)Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.[a]
5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
7 (E)От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
9 (F)Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
10 (G)Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 (H)Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
15 (I)и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
18 високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците.
19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
20 (J)Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
21 (K)лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
22 (L)Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
24 (M)Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
25 (N)А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
26 (O)там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
27 (P)Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
28 (Q)Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо;
29 (R)скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат;
30 (S)пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.
31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!
32 (T)Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.
33 (U)Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.
34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.
35 (V)Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!
(Алилуия.)
114 Радвам се, че Господ чу гласа ми, молбата ми;
2 (A)наклони към мене ухо, и затова ще Го призовавам през всичките си дни.
3 (B)Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб.
4 Тогава призовавах името Господне: Господи! избави душата ми.
5 (C)Милостив е Господ и праведен, и милосърден е нашият Бог.
6 (D)Господ пази простодушните: аз бях изнемогнал, и Той ми помогна.
7 Върни се, душо моя, в твоя покой, защото Господ ти стори добро.
8 (E)Ти избави душата ми от смърт, очите ми – от сълзи, и нозете ми – от препъване.
9 Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите.
(Алилуия.)
115 (F)Повярвах и затова говорих: силно съм съкрушен.
2 (G)В моята необмисленост си казах: всеки човек е лъжа.
3 Какво да въздам Господу за всичкиге Му благодеяния към мене?
4 (H)Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова.
5 (I)Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ.
6 Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.
7 (J)О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня. Ти счупи моите, окови.
8 (K)Тебе ще принеса хвалебна жертва и името Господне ще призова.
9 Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ,
10 в дворите на дома Господен, посред тебе, Иерусалиме! Алилуия.
8 (A)Всички заповеди, които ви днес заповядвам, залягайте да изпълнявате, за да бъдете живи и да се множите, и да отидете и завладеете (добрата) земя, която Господ (Бог) с клетва бе обещал на вашите отци.
2 (B)И помни целия път, по който те води Господ, Бог твой, по пустинята ето вече четирийсет години, за да те смири, да те изпита и узнае, какво има в сърцето ти, ще пазиш ли заповедите Му, или не;
3 (C)той те смиряваше, мъчеше те с глад и те хранеше с мана, която ти не знаеше, не знаеха и твоите бащи, за да ти покаже, че човек не само с хляб живее, но човек живее с всяко (слово), което излиза из устата на Господа;
1 Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, –
2 до светите и верни в Христа Иисуса братя в Колоса: благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.
3 (A)Благодарим на Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа, молейки се винаги за вас,
4 (B)понеже чухме за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта ви към всички светии,
5 при надеждата на отреденото вам на небесата, за което по-преди чухте от истинското слово на благовестието,
6 (C)що пребъдва у вас, както и в цял свят, и принася плод и расте, както и между вас от деня, когато чухте и познахте истински Божията благодат,
7 както се и научихте от Епафраса, нашия възлюбен сътрудник, който е верен служител Христов заради вас,
8 и ни извести за вашата чрез Духа любов.
9 (D)Затова и ние от деня, когато чухме това, не преставаме да се молим за вас и да просим, щото вие да имате пълно познание на волята Му във всяка премъдрост и духовно разбиране,
10 (E)та да постъпвате достойно за Бога, като Му угождавате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и растете в познаването Бога,
11 (F)като се укрепявате с всякаква сила чрез Неговата славна мощ за всяко търпение и великодушие с радост,
12 (G)като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината,
13 (H)избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син,
14 (I)в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете,
30 А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?
31 (A)Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат“.
32 А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.
48 Аз съм хлябът на живота.
49 (A)Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
50 а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.