Book of Common Prayer
Радостна песен при влизане в храма
На Господа принадлежат земята и всичко, което я изпълва –
светът и всичките му обитатели.
2 Той е Този, Който положи нейните основи върху морета
и върху реки я затвърди.
3 (C)Кой ще се изкачи на планината на Господа,
кой ще застане на Неговото свято място?
4 (D)Този, чиито ръце са невинни и сърцето – чисто,
който не е мамил и не се е клел лъжливо, –
5 той ще получи благословение от Господа
и справедливост от Бога, своя Спасител.
6 Такъв е родът на онези, които Го търсят,
които търсят Твоето лице, Боже на Яков!
7 (E)(F)Повдигнете, порти, свода си, широко се разтворете, вечни порти,
и ще влезе Царят на славата[a]!
8 Кой е този Цар на славата? –
Могъщият и силният Господ,
силният в битки Господ.
9 Повдигнете, порти, свода си,
широко се разтворете, вечни порти,
и ще влезе Царят на славата!
10 Кой е този Цар на славата? –
Господ Вседържител,
Той е Царят на славата.
Божието величие в природата
Отдайте на Господа, вие, синове Божии,
отдайте на Господа слава и величие!
2 Отдайте слава на името на Господа.
Поклонете се пред Господа при Неговата свещена поява!
3 (C)Гласът на Господа ехти над водите;
Бог на славата гърми.
Господ е над многото води.
4 Гласът на Господа мощно звучи,
гласът на Господа е величествен.
5 Гласът на Господа поваля кедри;
Господ събаря даже ливанските кедри:
6 (D)Той кара планината Ливан да скача като телец
и планината Хермон – като млад бик.
7 Гласът на Господа мята огнен пламък.
8 Гласът на Господа разтърсва пустиня,
Господ разтърсва пустинята Кадес.
9 Гласът на Господа прави да раждат кошутите
и оголва горите.
И в храма Му всичко възклицава: „Слава!“
10 Господ е седял на трон над потопа.
Господ ще седи като цар за вечни времена.
11 Господ ще даде сила на Своя народ,
Господ ще благослови с мир Своя народ.
Божието величие и човешкото достойнство
8 За първия певец. На гетски струнен инструмент. Псалом на Давид.
2 [a] Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цялата земя!
Твоята слава се простира над небесата.
3 (A)От устата на деца и кърмачета
Ти си подготвил похвала.
4 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти,
луната и звездите, които си поставил, казвам си:
5 (B)(C)„Какво е човекът, та го помниш,
и човешкото същество, та се грижиш за него?“
6 (D)Понижил си го малко спрямо ангелите,
със слава и чест си го увенчал.
7 (E)Поставил си го да владее над делата на Твоите ръце.
Покорил си всичко под краката му:
8 волове и овце,
така също и дивите животни;
9 птиците в небето и рибите в морето,
всичко, което прекосява морските води.
10 Господи, Боже наш,
колко е величествено Твоето име по цялата земя!
Любовта към Божия дом
84 За първия певец. За съпровод с гетски музикален инструмент. Псалом на Кореевите синове.
2 [a] Колко са ми любими Твоите жилища, Господи Вседържителю!
3 (A)Душата ми копнее и жадува за Господните дворове;
сърцето ми и плътта ми възхваляват живия Бог.
4 (B)Птицата си намира жилище
и лястовицата – гнездо за себе си
и за своите малки при Твоите олтари, Господи Вседържителю,
Царю мой и Боже мой!
5 Блажени са, които живеят в Твоя дом;
те постоянно ще Те хвалят.
6 Блажени са онези, чиято сила е в Тебе
и сърцата им се издигат към Тебе.
7 (C)Те преминават през долината на плача,
превръщат я в извор
и ранен дъжд я благославя;
8 силата им расте с всяка крачка,
представят се пред Бога на Сион.
9 Господи, Боже Вседържителю!
Чуй молбата ми, послушай ме, Боже на Яков!
10 Боже, Закрилнико наш, погледни
и виж лицето на Своя помазаник,
11 защото един ден в Твоите дворове
е по-добър от хиляда,
а да стоя на прага на дома на моя Бог е по-добре,
отколкото в шатрата на греха!
12 Понеже Господ Бог е слънце и щит;
Той раздава благост и слава.
Не лишава от добрини тези, които ходят по пътя на истината.
13 Господи Вседържителю,
блажен е онзи, който се надява на Тебе.
8 (A)Тогава те чуха гласа на Господ Бог, когато ходеше в градината по време на дневната прохлада привечер, и Адам и жена му се скриха от лицето на Господ Бог между дърветата на градината.
9 Но Господ Бог повика човека и му каза: „Къде си?“ 10 Той отговори: „Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.“ 11 А Бог му рече: „Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, за което ти заповядах да не ядеш?“ 12 Човекът отговори: „Жената, която Ти даде да бъде с мене, тя ми даде от дървото и аз ядох.“ 13 (B)Тогава Господ Бог каза на жената: „Защо си направила това?“ Жената отговори: „Змията ме подмами и аз ядох.“
14 (C)Господ Бог каза на змията: „Понеже си направила това, проклета да си между всичкия добитък и всички полски зверове! По корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. 15 И ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще те поразява в главата, а ти ще го хапеш по петата.“
Жената и змеят
12 И на небето се появи голямо знамение: жена, облечена в слънце, под нозете ѝ беше месечината, а на главата ѝ имаше венец от дванадесет звезди. 2 (A)Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. 3 (B)Тогава се появи друго знамение на небето: ето огромен огненочервен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони. 4 (C)Опашката му повлече една трета от небесните звезди и ги събори на земята. А змеят застана пред жената, която щеше да ражда, за да изяде детето ѝ, щом като роди. 5 (D)Тя роди момче, което ще управлява всички народи с железен жезъл. Тогава детето ѝ беше грабнато и занесено при Бога и при престола Му, 6 (E)а жената побягна в пустинята, където имаше приготвено място от Бога, за да бъде хранена там хиляда двеста и шестдесет дни.
7 (F)И настана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, 8 но не устояха и нямаха вече място на небето. 9 (G)И беше повален големият змей, древната змия, наречена дявол и Сатана, който съблазнява цялата вселена. Той беше повален на земята, а заедно с него бяха повалени и ангелите му. 10 (H)И чух висок глас да говори на небето: „Сега настъпиха спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник[a], понеже е повален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем.
16 Защото Бог толкова много обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот. 17 (A)Понеже Бог не изпрати Своя Син в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. 18 (B)Онзи, който вярва в Него, няма да бъде осъден, а който не вярва, вече е осъден, понеже не е повярвал в Единородния Божий Син. 19 (C)Осъждането е поради това, че светлината дойде на света, но хората обикнаха мрака повече от светлината, понеже делата им бяха лоши. 20 (D)(E)И всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не се открият делата му, понеже са лоши[a]. 21 А този, който постъпва според истината, отива към светлината, за да стане явно, че делата му са извършени от послушание към Бога.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.