Book of Common Prayer

Началнику на хора. Псалом Давидов.

^1-2 (A)Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави.

³ Господ ще го запази и ще заварди живота му; той ще бъде блажен на земята. И Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.

^4 (B)Господ ще го подкрепи в леглото на болестта му. Ти ще измениш цялата му постеля през болестта му.

^5 (C)Рекох: Господи, помилуй ме, изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.

⁶ Враговете ми говорят зло за мене: „кога ще умре, и кога ще загине името му?“

⁷ И ако някой дохожда да ме види, говори лъжа; неговото сърце трупа в себе си неправда, и той, щом излезе вън, разправя.

^8 (D)Всички, които ме мразят, шепнат си против мене, кроят зло против мене:

^9 (E)„законопрестъпност тежи върху него; той легна; няма вече да стане.“

^10 (F)Дори човекът, който беше в мир с мене, комуто се осланях, който е ял хляба ми, дигна против мене пета.

¹¹ А Ти, Господи, помилуй ме, изправи ме, и аз ще им въздам.

¹² По това ще узная, че Ти благоволиш към мене, ако моят враг не възтържествува над мене,

¹³ а мене запазиш читав и ме поставиш пред лицето Си навеки.

^14 (G)Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! Амин, амин!

^1-2 (A)Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово.

Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление;

³ послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам

^4 (B)от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене.

⁵ Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха;

⁶ страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе.

⁷ И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил,

⁸ далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята;

⁹ побързал бих да се скрия от вятъра и бурята.

¹⁰ Разстрой, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града:

^11 (C)денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него;

¹² всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му;

¹³ защото, да би ме враг хулил, – това бих понесъл; да би ми се противник големеел, – от него бих се скрил;

^14 (D)но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, – мой приятел и мой близък,

¹⁵ с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом!

¹⁶ Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища.

¹⁷ Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси.

^18 (E)Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми,

¹⁹ ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам;

^20 (F)Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога,

²¹ простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз;

^22 (G)устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от елей, но те са голи мечове.

^23 (H)Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.

^24 (I)Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров: кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам.

51 Началнику на хора. Учение Давидово,

^2 (A)когато идумеецът Доик идва да обади Саулу и да му каже, че Давид е дошъл в дома на Ахимелеха.

^3 (B)Защо се, силний, хвалиш със злодейство? Божията милост е винаги с мене;

^4 (C)езикът ти пагуба измисля; като наострен бръснач е той у тебе, коварнико;

⁵ ти обичаш зло повече, нежели добро, повече лъжа, отколкото да говориш правда;

⁶ ти, коварни езико, обичаш всякакви пагубни речи;

^7 (D)затова Бог докрай ще те съкруши, ще те изрине и ще изтръгне тебе из жилището (ти), и корена ти – из земята на живите.

⁸ Ще видят праведниците, ще се побоят и ще му се присмеят (като кажат):

^9 (E)ето човек, който не полагаше в Бога своята сила, а се надяваше на многото си богатство, укрепяваше се в своето злодейство.

^10 (F)Аз пък съм в Божия дом като зеленееща се маслина, и се уповавам на милостта Божия навеки.

^11 (G)Вечно ще Те славя за това, що си сторил, и ще се уповавам на Твоето име, защото то е благо пред Твоите светии.

⁸ И биде слово Господне към Захария:

^9 (A)тъй говори тогава Господ Саваот: извършвайте съд праведен и струвайте милост и състрадание всеки към брата си;

^10 (B)вдовици и сираци, пришълец и сиромах не притеснявайте и зло един против другиго не мислете в сърцата си.

^11 (C)Но те не искаха да внимават, отвърнаха се от Мене, и ушите си запушиха, за да не чуват.

^12 (D)И сърцето си вкамениха, за да не чуват закона и думите, които пращаше Господ Саваот чрез Своя Дух през предишните пророци; затова ги и постигна големият гняв на Господа Саваота.

^13 (E)И както Аз виках, а те не чуваха, тъй и те викаха, пък Аз не чувах, казва Господ Саваот.

¹⁴ И Аз ги разпръснах по всички народи, които те не знаеха, и тая земя запустя подир тях, тъй че никой не ходеше по нея нито напред, нито назад, и те обърнаха в пустиня желаната страна.

8 И биде слово от Господа Саваота:

^2 (F)тъй казва Господ Саваот: възревнувах за Сиона с голяма ревност, и с голям гняв възревнувах за него.

^3 (G)Тъй казва Господ: ще се обърна към Сион и ще живея в Иерусалим, и ще се нарича Иерусалим град на истината, и планината на Господа Саваота – планина на светинята.

^4 (H)Тъй казва Господ Саваот: пак старци и бабички ще седят по улиците в Иерусалим, всеки с тояга в ръка поради дълбока старост.

⁵ И улиците на тоя град ще се напълнят с момчета и момичета, които ще играят по улиците му.

^6 (I)Тъй казва Господ Саваот: ако това в очите на останалия народ ще се покаже чудно в тия дни, нима то е чудно и в Моите очи? казва Господ Саваот.

^7 (J)Тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще снася Моя народ от източната страна и от страната на заник-слънце;

^8 (K)ще ги доведа, и те ще живеят в Иерусалим и ще бъдат Мой народ, и Аз ще бъда техен Бог, в истина и правда.

^6 (A)Погледнах, и ето, сред престола и четирите животни и сред старците стоеше Агнец, като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте духове Божии, разпратени по цялата земя.

⁷ Той дойде и взе книгата от десницата на Оногова, Който седеше на престола.

⁸ И когато взе книгата, четирите животни и двайсет и четирите старци паднаха пред Агнеца, държейки всеки от тях гусли и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите;

^9 (B)и пееха нова песен, думайки: достоен си да вземеш книгата и да снемеш печатите ѝ, защото Ти бе заклан и със Своята кръв ни изкупи за Бога от всяко коляно и език, народ и племе,

^10 (C)и ни направи пред нашия Бог царе и свещеници; и ще царуваме на земята.

^11 (D)След това видях и чух гласа на много Ангели около престола и около животните и старците (и броят им беше много милиони),

¹² които говореха с висок глас: достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението.

^13 (E)И всяко създание на небето и на земята, под земята и в морето, и всичко, що е в тях, чувах да говори: на Оногова, Който седи на престола, и на Агнеца – благословение и чест, слава и владичество вовеки веков.

¹⁴ И четирите животни казваха: амин. И двайсет и четирите старци паднаха и се поклониха на Живеещия вовеки веков.

^14 (A)Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:

^15 (B)и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.

¹⁶ Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;

¹⁷ също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;

¹⁸ а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.

¹⁹ След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.

²⁰ И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.

^21 (C)Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²² Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.

²³ Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²⁴ Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;

²⁵ и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.

²⁶ А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;

²⁷ затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;

²⁸ вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;

^29 (D)защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;

^30 (E)а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!