Book of Common Prayer
101 Молитва на страдалец, кога унива и излива пред Господа скръбта си.
2 (A)Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе!
3 (B)Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай;
4 (C)защото дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня;
5 (D)сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям;
6 от гласа на моите въздишания костите ми прилепнаха о плътта ми.
7 (E)Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини;
8 не спя и седя като самотна птица на покрив.
9 Всеки ден ме хулят враговете ми, и ония, които враждуват против мене, ме кълнат.
10 (F)Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам,
11 поради Твоя гняв и Твоето негодуване; защото Ти ме въздигна и ме свали.
12 (G)Дните ми са като преклонна сянка, и аз изсъхнах като трева.
13 А Ти, Господи, вечно пребъдваш, и паметта за Тебе е в род и род.
14 (H)Ти ще станеш, ще се смилиш над Сион, защото време е да го помилуваш, – защото дойде време;
15 защото Твоите раби обикнаха дори и камъните му и за праха му жалеят.
16 Народите ще се убоят от името на Господа, и всички земни царе – от Твоята слава.
17 (I)Защото Господ ще съгради Сион и ще се яви в славата Си;
18 ще погледне милостивно към молитвата на безпомощните и не ще презре молбите им.
19 Ще се запише това за следващия род, и идещото поколение ще възхвали Господа,
20 защото Той надникна от светата Си височина, от небесата Господ погледна на земята,
21 (J)за да чуе стоновете на затворниците, да освободи синовете на смъртта,
22 (K)за да разгласят името Господне на Сион и хвалата Му в Иерусалим,
23 (L)когато се съберат народите и царствата заедно да служат Господу.
24 (M)Той изнури силите ми в пътя, съкрати дните ми.
25 (N)Аз рекох: Боже мой! не ме грабвай в половината на дните ми. Твоите години са от рода в род.
26 (O)В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
27 (P)те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, – и ще се изменят;
28 (Q)но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.
29 Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.
Псалом Давидов.
109 (A)Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.
2 Жезъла на Твоята сила ще Ти прати Господ от Сион: владей между враговете Си.
3 В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие; из утроба преди денница като роса е Твоето рождение.[a]
4 (B)Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков.
5 (C)Господ е Тебе отдясно, Той в деня на гнева Си ще порази царете;
6 ще извърши съд над народите, ще изпълни земята с трупове, ще строши главата, що владее в широката земя.
7 (D)По пътя из поток ще пие, и затова ще дигне високо глава.
42 Видя Иуда и братята му, че се умножиха бедствията, и че войските се разположиха на стан в техните предели; узнаха и за заповедта на царя, която беше дал да изпълнят над народа, да го погубят и изтребят.
43 И говореха всеки на приятеля си: да въздигнем хвърления долу наш народ и да се бием за нашия народ и за светинята.
44 И събра се голямо множество, за да бъдат готови за война и да се помолят и изпросят милост и съжаление.
45 Иерусалим беше необитаем като пустиня; от природните му жители нямаше ни кой да влиза в него, ни кой да излиза из него; светилището беше потъпкано, и синове на чужденци бяха в крепостта му; той стана жилище на езичници; и отне се веселието от Иакова, и не се чуваше свирка и цитра.
46 И тъй, те се събраха и отидоха в Масифа срещу Иерусалим, защото по-рано у израилтяните мястото за молитва беше в Масифа.
47 И постиха в тоя ден, туриха върху себе си вретища и пепел на главите си и раздраха дрехите си;
48 разтвориха книгата на закона, една от тия, които езичниците диреха, за да напишат на тях изображенията на своите идоли,
49 и донесоха свещеническите одежди и първородните и десятъка; и свикаха назореите, които бяха изпълнили дните си,
50 и високо извикаха към небето: какво да правим с тях и къде да ги отведем?
51 Твоето светилище е потъпкано и осквернено, и Твоите свещеници са в скръб и унижение.
52 И ето, събраха се против нас езичниците, за да ни изтребят. Ти знаеш, що кроят те против нас.
53 Как можем устоя пред тяхното лице, ако Ти не ни помогнеш?
54 И затръбиха с тръби и викнаха с висок глас.
55 След това Иуда тури вождове на народа – хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
56 (A)И казаха на ония, които правеха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на людете страхливи, щото всеки от тях, според закона, да се върне у дома си.
57 Тогава се дигна опълчението и се разположиха на стан на юг от Емаум.
58 И каза Иуда: опашете се, и бъдете мъжествени и готови за утре да се ударим с тия езичници, които са се събрали против нас, за да погубят нас и нашата светиня.
59 Защото по-добре е да умрем в сражение, нежели да гледаме бедствията на нашия народ и на светинята.
9 (A)Тогава дойде при мене един от седемте Ангели, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, проговори ми и рече: дойди, ще ти покажа жената – невеста на Агнеца.
10 Па ме отнесе духом на голяма и висока планина, и ми показа големия град, светия Иерусалим, който слизаше от небето – от Бога,
11 и имаше Божия слава; светилото му приличаше на най-драгоценен камък, като на кристален камък яспис;
12 (B)той имаше големи и високи стени, дванайсет порти, а на тях дванайсет Ангели и написани имената на дванайсетте колена на синовете Израилеви:
13 откъм изток три порти, откъм север – три порти, откъм юг – три порти, откъм запад – три порти.
14 (C)Стените на града имаха дванайсет основи, и върху тях – имената на дванайсетте апостоли на Агнеца.
15 (D)И който говореше с мене, имаше златна тръст, за да измери града и портите му и стените му.
16 Градът е четвъртит, и дължината му е колкото и широчината. Той измери града с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината му – равни.
17 После измери стените му, които бяха сто четирийсет и четири лакти, с мярка човешка, която е и ангелска.
18 Стените му бяха съградени от яспис, а градът беше чисто злато и подобен на чисто стъкло.
19 (E)Основите на градските стени бяха украсени с всякакви драгоценни камъни: първата основа – яспис, втората – сапфир, третата – халкидон, четвъртата смарагд,
20 петата – сардоникс, шестата – сардий, седмата – хрисолит, осмата – берил, деветата – топаз, десетата – хрисопрас, единайсетата – хиацинт, дванайсетата аметист.
21 А дванайсетте порти бяха дванайсет бисери: всяка порта беше от по един бисер. Стъгдите на града – чисто злато като прозрачно стъкло.
22 (A)А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце,
23 и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.
24 А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма[a]?
25 Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите?
26 Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни;
27 но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като ѝ разтвориш устата, ще намериш статир[b]; вземи го и дай им за Мене и за себе си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.