Book of Common Prayer
1-2 Началнику на хора. Псалом Давидов. За спомен.
Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш.
3 (A)В стид и срам да потънат, които търсят душата ми! Да бъдат обърнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло!
4 (B)Да бъдат обърнати назад, задето ме хулеха ония, които ми казваха: о, добре, добре!
5 Нека се зарадват и развеселят за Тебе всички, които Те търсят, и които обичат Твоето спасение, непрестанно да казват: велик е Бог!
6 Аз пък съм беден и сиромах; Боже, побързай към мене! Ти си помощ моя и Избавител мой! Господи, не се забавяй!
Учение Асафово.
73 (A)Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?
2 (B)Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.
3 Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.
4 (C)Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;
5 изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;
6 и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;
7 (D)предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;
8 рекоха в сърцето си: „да ги разорим съвсем“, – и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.
9 (E)Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.
10 Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?
11 Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,
12 Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!
13 (F)Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;
14 Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;
15 (G)Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.
16 Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;
17 (H)Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.
18 (I)Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.
19 Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.
20 Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.
21 (J)Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.
22 (K)Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;
23 не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.
27 (A)Благословен да бъде Господ, Бог на отците ни, Който вложи в сърцето на царя да украси дома Господен, що е в Иерусалим,
28 и Който склони към мене милостта на царя, на съветниците му и на всички силни князе цареви! И аз се ободрих, понеже ръката на Господа, моя Бог, беше над мене, и събрах главатарите Израилеви, за да отидат с мене.
21 (A)Тогава прогласих там пост при река Ахава, за да се смирим пред лицето на нашия Бог и да измолим от Него честит път за себе си, за децата си и за всичкия наш имот,
22 (B)понеже ми беше срамно да искам от царя войска и конници да ни пазят от врага по пътя, защото ние, когато говорехме с царя, казахме: ръката на нашия Бог е благодетелна за всички, които прибягват към Него, а над всички, които Го оставят, стои силата Му и гневът Му!
23 (C)И тъй, ние постихме и молихме нашия Бог за това, и Той ни послуша.
24 Тогава отделих дванайсет души от началниците над свещениците: Шеревия и Хашавия, и с тях десетмина от братята им;
25 (D)и предадох им с теглилка среброто и златото и съдовете, – всичко, що бе пожертвувано за дома на нашия Бог, каквото пожертвуваха царят, съветниците му, князете му и всички израилтяни, които бяха там.
26 И предадох в ръцете им с теглилка: сребро – шестстотин и петдесет таланта, и сребърни съдове – за сто таланта, злато сто таланта,
27 златни чаши – двайсет, за хиляда драхми, и два съда от най-добра, бляскава мед, ценима като злато.
28 И казах им: вие сте светиня Господу, и съдовете са светиня, и среброто и златото – доброволен принос на Господа, Бога на отците ви.
29 Бдете и запазете това, докле го предадете с теглилка на началниците над свещениците, левитите и отценачалниците Израилеви в Иерусалим, в съкровищницата при дома Господен.
30 Свещениците и левитите приеха претегленото сребро, злато и съдове, за да ги занесат в Иерусалим, в дома на нашия Бог.
31 Тогава тръгнахме от река Ахава на дванайсетия ден от първия месец, за да идем в Иерусалим; и ръката на нашия Бог беше над нас и ни завардяше от неприятелска ръка и от ония, които ни причакваха по пътя.
32 И стигнахме в Иерусалим, дето престояхме три дни.
33 На четвъртия ден предадохме с тегло среброто, златото и съдовете в дома на нашия Бог в ръцете на свещеник Меремота, син Уриев, и с него на Елеазара, син Финеесов, и с тях на Иозавада, син Иисусов, и на Ноадия, син Винуев – левити,
34 всичко с брой и с тегло. И всичко претеглено бе същевременно записано.
35 (E)Дошлите от плен преселници принесоха всесъжение Богу Израилеву дванайсет телци за цял Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета и дванайсет козела в жертва за грях: всичко това за всесъжение Господу.
36 И предадоха царските заповеди на царските сатрапи и на задречните областеначалници, и те почетоха народа и дома Божий.
15 И видях друга поличба на небето, голяма и чудна: седем Ангели, които държаха седемте последни порази, защото с тях се свърши Божият гняв.
2 (A)И видях като че ли стъклено море, смесено с огън; а ония, които победиха звяра и образа му, белега му и числото на името му, стояха на това стъклено море и държаха гусли Божии.
3 (B)И пееха песента на Моисея, Божия раб, и песента на Агнеца, думайки: велики и чудни са Твоите дела, Господи, Боже Вседържителю! Праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на светиите!
4 (C)Кой не ще се побои от Тебе, Господи, и не ще да прослави Твоето име? Защото само Ти си свет; защото всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе; защото Твоите присъди станаха явни.
5 След това видях: ето, на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството.
6 И излязоха от храма седемте Ангели, които държаха седемте порази, облечени с чисти и светли ленени дрехи и опасани през гърдите със златни пояси.
7 И едно от четирите животни даде на седемте Ангели седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее вовеки веков.
8 (D)И напълни се храмът с дим от славата на Бога и от силата Му, и никой не можеше да влезе в храма, докле се не свършиха седемте порази на седемте Ангели.
13 (A)Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.
14 И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
15 А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
16 Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
17 (B)А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
18 Той рече: донесете Ми ги тука.
19 И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.