Book of Common Prayer
Упование в Бога за избавление
56 (A)За първия певец. По мелодията на „Гълъбицата, занемяла надалече“. Поучение на Давид, когато филистимци го хванаха в Гет.
2 [a] Смили се над мене, Боже, защото човек ме напада,
всеки ден ме притеснява.
3 Моите врагове цял ден ме дебнат,
защото мнозина са онези, които надменно се бият против мене.
4 В деня, когато се страхувам,
аз се уповавам на Тебе.
5 С Божията помощ прославям словото Му,
на Бога се уповавам. Няма да се уплаша –
какво може да ми стори човек[b]?
6 Всеки ден изопачават думите ми,
всичките им помисли са за зло против мене.
7 Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми,
дебнат за моя живот.
8 Ще се избавят ли въпреки своята вина?
Боже, повали с гняв тези хора!
9 (B)Ти преброи скитанията ми.
Събери сълзите ми в Своя съд.
Не са ли отбелязани те в Твоята книга?
10 Когато извися глас към Тебе, тогава враговете ми отстъпват назад.
Това узнах, че Бог е с мене.
11 С Божията помощ ще прославя словото Му,
в името на Господа ще прославя обещанието Му.
12 (C)На Бога аз се уповавам. Няма да се уплаша –
какво може да ми стори човек?
13 Боже, длъжен съм да изпълня обетите си,
ще Ти въздам благодарствени приноси.
14 (D)Защото Ти избави живота ми от смърт,
краката ми – от препъване,
за да ходя пред Божието лице в светлината на живите.
Молитва към Бога за помощ
57 (E)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Миктам[c], на Давид, когато Давид избяга в пещерата от Саул.
2 [d] Боже, смили се над мене, помилвай ме,
защото към Тебе прибягва душата ми.
Ще се скрия в сянката на Твоите криле,
докато преминат бедите.
3 Ще призовавам Бога, Всевишния Бог,
Който прави всичко за мене.
4 Той ще изпрати помощ от небесата и ще ме спаси;
ще посрами онзи, който иска да ме погълне.
Бог ще изпрати Своята милост и Своята вярност.
5 (F)Душата ми живее сред лъвове;
лежа при пламнали от алчност хора.
Зъбите им са стрели и копия,
езикът им е остър меч.
6 (G)Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя!
7 (H)Сложиха пред мене примка за краката ми.
Моята душа е пречупена.
Те ми изкопаха яма, но сами паднаха в нея.
8 (I)Непоколебимо е сърцето ми,
непоклатимо.
Ще пея и ще свиря.
9 Събуди се от сън, моя душо!
Събудете се вие, арфа и гусла! Зората искам да събудя.
10 (J)Ще Те прославям, Господи,
ще Те възпявам между народите,
11 (K)защото Твоята милост е до небесата
и Твоята вярност достига до облаците.
12 Боже, прояви величието Си над небесата,
Твоята слава да се разпростре над цялата земя!
Бог е справедливият Съдия
58 (L)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид.
2 [e] Наистина ли, съдии, изричате правда?
Справедливо ли съдите хората?
3 Не! В сърцето си замисляте неправда по земята,
с ръцете си отмервате насилие.
4 Нечестивите станаха отстъпници от майчина утроба;
заблуждават, говорейки лъжи от майчина утроба.
5 (M)Тяхната отрова е като отровата на змия,
подобни са на глуха кобра, затворила ухото си,
6 която не се вслушва в гласа на заклинателя,
на заклинателя, изкусен в заклинания.
7 (N)Боже, строши зъбите в устата им!
Господи, счупи челюстите на младите лъвове!
8 (O)Нека изчезнат те като вода, която се оттича!
Когато съдията опъне стрелите си, те да бъдат като притъпени.
9 (P)Да си отидат като охлюви, излезли от къщичките си,
да не видят слънце като пометнато дете.
10 (Q)Преди вашите котли да усетят пламналите тръни,
както сурови, така и горящи, вихър да ги отнесе.
11 Невинният ще се зарадва, когато види отмъщение;
ще потопи крака си в кръвта на нечестивия.
12 И човек ще каже: „Наистина има награда за невинния.
И така, има Бог, Който съди по земята!“
Молитва за защита
64 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [a] Боже, вслушай се в гласа ми, когато се оплаквам пред Тебе!
Запази живота ми от враг, който ме застрашава.
3 Скрий ме от заговора на нечестивите,
от сбирщината на злодеите,
4 (A)които изостриха езика си като меч;
опънаха горчивите си думи като стрели,
5 за да стрелят тайно върху невинния,
да го прострелят внезапно, без да се боят.
6 (B)Те се окуражават за зли дела.
Замислят да поставят примки
и си казват: „Кой ще ни види?“
7 Измислят беззакония,
като си казват: „Готови сме с добре обмислен план.“
А и непроницаемо е това, което е вътре у човека и дълбоко в сърцето му.
8 (C)Но Бог ще ги улучи със стрела,
ще бъдат внезапно наранени.
9 Езикът им ще ги провали.
Всички, които ги видят, ще поклащат глава.
10 (D)И всички хора ще се уплашат,
ще възвестят делото на Бога
и ще разберат това, което е сторил.
11 (E)А праведникът ще се развесели заради делата на Господа и ще се уповава на Него.
И ще бъдат похвалени всички благочестиви хора.
Благодарствена песен за Божиите дарове
65 За първия певец. Псалом на Давид. Песен.
2 [b] Боже, ще Те възхваля в тишина на Сион
и пред Тебе ще изпълня обещанието си.
3 Ти изслушваш молитвата,
към Тебе прибягва всяка плът.
4 Грешни дела ме надвиха,
но Ти ще ги простиш.
5 Блажен е онзи, когото си избрал
и си приближил да живее в Твоите дворове.
Ще се наситим с благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
6 Ти си величествен в правосъдието, чуй ни,
Боже, Спасителю наш,
упование по всички земни краища
и на онези, които са далече по море,
7 (F)Ти укрепи планините със Своята сила
и си препасан с мощ,
8 (G)Ти укротяваш бушуването на моретата,
грохота на вълните им и бунтовете на народите!
9 И живеещите по всички краища на земята ще се уплашат от Твоите знамения.
Ти правиш да се радват от изтока до запада.
10 (H)Ти посещаваш земята и я напояваш,
даваш ѝ изобилно плодородие:
Божият поток винаги е пълен с вода;
Ти подготвяш посевите.
11 Ти напояваш богато браздите ѝ,
уравняваш буците ѝ,
правиш я мека с напоителен дъжд,
благославяш растителността.
12 (I)Увенчаваш годината на Своята доброта
и Твоите пътеки изобилстват с богатство.
13 (J)Капки се стичат по пасищата на пусти места
и хълмовете се опасват с радост;
14 (K)пасищата се обличат с овце
и долините се покриват с жита.
Всичко това възклицава и пее.
Заговор срещу Неемия
6 Когато Санавалат, Товия, арабинът Гешем и другите ни неприятели чуха, че аз съм изградил градската стена и по нея вече няма пробиви – макар и още да не бях поставил врати на портите, – 2 тогава Санавалат и Гешем изпратиха вестители да ми кажат: „Ела, искаме да се срещнем в едно от селата в равнината Оно!“ Но понеже възнамеряваха да ми сторят зло, 3 аз изпратих пратеници да им отговорят: „Зает съм с една важна работа и не мога да дойда. Ако я оставя и сляза при вас, работата ще спре.“ 4 Четири пъти те изпращаха при мене такива покани, но аз им отговарях по същия начин. 5 Тогава Санавалат за пети път изпрати при мене служителя си с отворено писмо в ръце. 6 В него беше написано: „Сред народите се говори, а и Гешем твърди, че ти и юдеите сте намислили да се разбунтувате и затова ти изграждаш градските стени. Говори се също, че ти искаш да им станеш цар. 7 Дори си наредил на пророци да говорят за тебе в Йерусалим: ‘Юдея има вече цар!’ И сега тези слухове ще стигнат до царя. Затова ела да поговорим заедно по този въпрос.“ 8 Тогава аз пратих да му отговорят: „Нищо от това, което казваш, не е вярно. Това е твоя измислица.“ 9 Защото всички те искаха да всеят страх сред нас, като си мислеха: „Ръцете им ще отмалеят от работа и те няма да я свършат!“ Но аз се помолих: „Боже мой, дай ми сили сега!“
10 Тогава отидох в къщата на Шемая, син на Делая, Мехетавеловия син, понеже той беше възпрепятстван да дойде при мене. Той ми каза: „Нека да се срещнем в Божия дом, вътре в храма, и да заключим храмовите врати, защото те ще дойдат да те убият през нощта.“
11 Но аз отговорих: „Бива ли човек като мене да бяга? Нима човек като мене трябва да влезе в храма, за да спаси живота си! Аз няма да вляза!“ 12 Макар и да ми говореше като пророк, аз съзнавах, че Товия и Санавалат го бяха подкупили. 13 Той беше подкупен, за да се уплаша, да постъпя така, като извърша грях, а те щяха да имат повод да злословят против мене и да опетнят името ми.
14 Спомни си, Боже мой, за делата на Товия и Санавалат, а също и за пророчицата Ноадия и другите пророци, които искаха да вселят страх у мене!
Завършване на йерусалимските стени
15 Въпреки всичко стената беше завършена на двадесет и петия ден на месец елул за петдесет и два дена. 16 А когато чуха това, всичките ни неприятели и народите около нас се уплашиха и ги обзе униние, защото разбраха, че това дело беше извършено от нашия Бог.
17 Освен това по онова време някои от знатните юдеи често изпращаха писма до Товия и писма от него идваха до тях. 18 Защото в Юдея имаше мнозина, които бяха положили клетва за вярност пред него, тъй като той беше зет на Шемахния, Араховия син, а синът му Йоханан беше женен за дъщерята на Мешулам, Верехиевия син. 19 Те дори ми споменаваха за неговите благодеяния и му донасяха всичко, каквото съм изрекъл. Дори Товия ми пращаше писма, за да ме заплашва.
Ангелът с малкия свитък
10 (A)И видях друг силен ангел да слиза от небето, обвит в облак, с дъга над главата си, с лице като слънце, а нозете му като огнени стълбове. 2 В ръката си държеше малък разгънат свитък. Той постави десния си крак върху морето, а левия – върху земята, 3 (B)и извика с висок глас, както лъв реве. А когато извика, седемте гръма заговориха със своите гласове. 4 (C)И когато седемте гръма заговориха, реших да пиша, но чух глас от небето да казва: „Запази в тайна това, което казаха седемте гръма, а не го записвай.“
5 (D)И ангелът, когото видях да стои върху морето и върху земята, вдигна дясната си ръка към небето 6 (E)и се закле в Онзи, Който живее вечно и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е по нея, и морето и каквото е в него: „Няма повече да се отлага. 7 (F)В дните, когато затръби тръбата на седмия ангел, ще се изпълни тайната на Бога, както Той я беше благовестил на онези, които Му служеха – пророците.“
8 И гласът, който бях чул откъм небето, ми заговори отново и каза: „Иди, вземи разгънатия малък свитък от ръката на ангела, който стои върху морето и върху земята!“ 9 (G)Тогава отидох при ангела и му казах да ми даде малкия свитък. А той ми рече: „Вземи и го изяж! В стомаха ти ще бъде горчив, но в устата ти ще бъде сладък като мед.“
10 И взех малкия свитък от ръката на ангела и го изядох. В устата ми беше сладък като мед, но като го изядох, стана ми горчиво в стомаха. 11 И ми каза: „Ти трябва отново да пророкуваш за много племена, народи, езици и царе.“
Обяснение на притчата за житото и плевелите
36 Тогава Иисус разпусна народа и влезе в къщата. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“ 37 А Той в отговор им рече: „Сеячът на доброто семе е Синът човешки. 38 (A)Нивата е този свят. Доброто семе са синовете на Царството, а плевелите – синовете на злото. 39 (B)А врагът, който ги пося, е дяволът. Жетвата е краят на света, а жетварите са ангелите. 40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при края на света: 41 (C)Синът човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие, 42 (D)и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби. 43 Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша!
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.