Book of Common Prayer
Началнику на хора. От Кореевите синове. На свирало Аламот. Песен.
1-2 (A)(B) Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди,
3 затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско.
4 Нека бучат и се подигат водите им, нека се тресат планините от вълнението им.
5 Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Всевишния.
6 (C)Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне от ранно утро.
7 Разфучаха се народите; дигнаха се царствата: (Всевишният) даде Своя глас, и земята се разтопи.
8 (D)Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
9 (E)Дойдете и вижте делата на Господа, – какви опустошения направи Той по земята:
10 (F)прекратявайки войните докрай земя, строши лък и пречупи копие, колесници с огън изгори.
11 (G)Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята.
12 (H)Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
Песен. Псалом. От Кореевите синове.
1-2 (A)Велик е Господ и всехвален в града на нашия Бог, на светата Негова планина.
3 (B)Прекрасна възвишеност, радост на цяла земя е планина Сион; на северната ѝ страна е градът на великия Цар.
4 (C)В неговите жилища Бог е познат като застъпник:
5 защото, ето събраха се царете и всички минаха покрай него;
6 (D)видяха и се почудиха, смутиха се и удариха на бяг;
7 (E)страх и мъка ги обхвана там, като жена, кога ражда;
8 (F)с източния вятър Ти съкруши тарсиските кораби.
9 Както сме слушали, така и видяхме в града на Господа на силите, в града на нашия Бог: Бог ще го утвърди навеки.
10 Ние размишлявахме, Боже, за Твоята благост сред Твоя храм.
11 (G)Както Твоето име, Боже, така и Твоята хвала е до краищата на земята; Твоята десница е пълна с правда.
12 Да се весели планина Сион, (и) да се радват иудейските дъщери заради Твоите съдби (Господи).
13 Идете около Сион и го обиколете, пребройте кулите му:
14 обърнете сърцето си към неговите укрепления; разгледайте неговите домове, за да разкажете на бъдещия род,
15 (H)защото този Бог е Бог наш на вечни векове: Той ще бъде наш вожд до самата смърт.
Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
1-2 Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:
3 и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.
4 Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание.
5 (I)Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си:
6 „защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?“
7 (J)Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте:
8 (K)човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него:
9 (L)скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога,
10 щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.
11 (M)Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други.
12 Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.
13 (N)Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.
14 Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.
15 (O)Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище.
16 (P)Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме.
17 Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:
18 (Q)защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му;
19 (R)макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш;
20 той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.
21 (S)Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.
5 (A)Но пророк Агей и пророк Захария, син на Ада, говореха на иудеите в Иудея и Иерусалим пророчески речи в името на Бога Израилев.
2 (B)Тогава станаха Зоровавел, син Салатиилев, и Иисус, син Иоседеков, и почнаха да градят Божия дом в Иерусалим, и с тях Божиите пророци, които ги подкрепяха.
3 (C)В това време дойдоха при тях Татнай, областен началник отвъд реката, и Шетар-Бознай, с другарите си, и им казаха тъй: кой ви позволи да градите тоя дом и да доправяте тия стени?
4 Тогава ние им казахме имената на човеците, които градяха това здание.
5 (D)Но окото на техния Бог беше над старейшините иудейски, и ония не им запретиха, докле работата не отиде до Дария, и докле не дойде решение по тая работа.
6 Ето съдържанието на писмото, което прати Татнай, задречен областен началник, и Шетар-Бознай с другарите си афарсахейци, отвъд реката, до цар Дария.
7 В съобщението, което пратиха до него, ето що бе написано: до цар Дария – всякакъв мир!
8 (E)Да знаеш, царю, че ние ходихме в Иерусалимската област при дома на великия Бог; градят го с големи камъни, а в стените турят дървета; тая работа върви бързо и успява в ръцете им.
9 Тогава попитахме ония старейшини и им казахме тъй: кой ви позволи да градите тоя дом и да доправяте тия стени?
10 Освен това, попитахме ги и за имената им, за да ти обадим и напишем имената на главните от тях.
11 (F)Те ни отговориха с такива думи: ние сме раби на Бога на небето и земята и градим дом, който беше съграден много години преди това, – и великият цар Израилев го строи и довърши.
12 (G)А когато бащите ни разгневиха Бога небесни, Той ги предаде в ръката на Навуходоносора, цар вавилонски, халдеец; той разруши тоя дом и пресели народа във Вавилон.
13 (H)Но в първата година на Кира, цар вавилонски, цар Кир позволи да се построи тоя дом Божий;
14 (I)още и съдовете на Божия дом, златни и сребърни, които Навуходоносор бе изнесъл из иерусалимския храм, и занесъл беше във вавилонския храм, – цар Кир изнесе от вавилонския храм и ги даде с брой на Шешбацара, когото назначи за областен началник,
15 и му каза: вземи тия съдове, па иди ги занеси в иерусалимския храм, и нека Божият дом се строи на своето място.
16 (J)Тогава тоя Шешбацар дойде и тури основите на Божия дом в Иерусалим; оттогава и досега се строи и още не е свършен.
17 И тъй, ако е на царя благоугодно, нека потърсят в дома на царските съкровища, там във Вавилон, наистина ли цар Кир е позволил да се гради тоя дом Божий в Иерусалим, и нека ни допратят царската воля върху това.
4 След това погледнах, и ето, врата отворени на небето, и предишният глас, що бях чул като от тръба, която говореше с мене, каза: изкачи се тук, и ще ти покажа, какво трябва да стане след това.
2 (A)И веднага бях обзет от дух; и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше Някой;
3 Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд.
4 (B)Около престола пък имаше двайсет и четири престола; а на престолите видях седнали двайсет и четири старци, облечени с бели дрехи, и на главите си имаха златни венци.
5 (C)И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове; а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове;
6 и пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал; а сред престола и около престола – четири животни, отпред и отзад пълни с очи:
7 първото животно приличаше на лъв, второто животно – на теле, третото животно имаше лице като на човек, а четвъртото животно приличаше на хвърчащ орел.
8 (D)И четирите животни имаха всяко по шест крила наоколо си, а извътре бяха пълни с очи, и без почивка денем и нощем възклицаваха: свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил, Който е и Който иде.
9 А когато животните въздаваха слава, чест и благодарност на Седналия на престола, на Живеещия вовеки веков,
10 двайсет и четирите старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха венците си пред престола, казвайки:
11 достоен си, Господи, да приемеш славата, честта и силата, защото Ти си сътворил всичко, и по Твоя воля всичко съществува и е сътворено.
13 А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.
2 И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.
3 (A)И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;
4 и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.
5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.
6 А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.
8 Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.
9 Който има уши да слуша, нека слуша!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.