Book of Common Prayer
30 Началнику на хора. Псалом Давидов. (В размирно време.)
2 (A)На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя навеки; по Твоята правда избави ме;
3 наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми каменна твърдиня, дом за прибежище, за да ме спасиш,
4 (B)защото Ти си моя каменна планина и моя ограда; заради Твоето име води ме и ме оправяй.
5 Изведи ме от примката, която тайно ми са поставили, защото Ти си моя крепост.
6 (C)В Твоя ръка предавам духа си; Ти си ме избавял, Господи, Боже на истината.
7 (D)Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа.
8 Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми,
9 (E)и ме не предаде в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място.
10 (F)Помилуй ме, Господи, защото съм в утеснение; от скръб се помрачи окото ми, душата ми и утробата ми.
11 (G)Изнури се от скръб животът ми, и годините ми – от въздишки; от моите грехове изнемощя силата ми, и костите ми изсъхнаха.
12 (H)От всичките си врагове станах за укор дори пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата, бягат от мене.
13 (I)Забравен съм в сърцата като мъртъв; аз съм като разбит съсъд,
14 (J)защото слушам злоречието на мнозина; отвред – ужас, кога се наговарят против мене и замислят да изтръгнат душата ми.
15 Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам и казвам: Ти си мой Бог.
16 (K)Дните ми са в Твоя ръка; избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми.
17 (L)Яви на Твоя раб светлото Си лице; спаси ме с Твоята милост.
18 Господи, да се не посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада.
19 Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение.
20 (M)Колко много са у Тебе благата, що пазиш за ония, които Ти се боят, и що си приготвил за ония, които се уповават на Тебе пред синовете човешки!
21 (N)Ти ги укриваш под покрива на лицето Си от човешките вълнения, скриваш ги под сянка от нападки на езиците.
22 (O)Благословен е Господ, задето яви към мене Своята чудна милост в укрепения град!
23 (P)В смущението си мислех: отхвърлен съм от Твоите очи; но Ти чу гласа на молитвата ми, когато викнах към Тебе.
24 (Q)Обичайте Господа, всички Негови праведници; Господ пази верните и отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво.
25 Дерзайте, и да крепне сърцето ви; дерзайте всички, които се надявате на Господа!
(Псалом Давидов)
32 (A)Радвайте се, праведници, в Господа: на праведници прилича да славословят.
2 (B)Славете Господа с гусли, пейте Му с десетострунен псалтир;
3 (C)пейте Му нова песен; пейте Му стройно, с възклицание,
4 защото словото на Господа е право, и всичките Му дела са верни.
5 Той обича правда и съд; с милост Господня е пълна земята.
6 (D)Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им воинство.
7 (E)Той събра като на купища морските води; бездните тури в клетове.
8 Нека се бои от Господа цяла земя; да треперят пред Него всички, които живеят във вселената,
9 (F)защото Той рече – и всичко стана; Той заповяда – и всичко се яви.
10 (G)Господ разрушава кроежите на езичниците, унищожава заговорите на народите (унищожава кроежите на князете).
11 (H)А решението на Господа пребъдва навеки; мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род.
12 (I)Блажен оня народ, комуто Господ е Бог, и племето, което Си е Той избрал за наследие!
13 (J)От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки;
14 от престола, на който седи, гледа на всички, които живеят по земята:
15 на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела.
16 Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина.
17 (K)Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави.
18 (L)Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят и които се уповават на милостта Му,
19 че Той ще спаси душата им от смърт и във време на глад ще ги прехрани.
20 Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита;
21 (M)за Него се весели сърцето ни, защото на Неговото свето име се уповаваме.
22 Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме.
42 Съди ме, Боже, и застъпи се в тъжбата ми с тоя недобър народ. Избави ме от лукав и несправедлив човек,
2 (A)защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
3 (B)Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища.
4 И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой!
5 (C)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
1-2 (D)(E) Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:
3 (F)Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;
4 (G)защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.
5 Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.
6 (H)С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;
7 (I)защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;
8 но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.
9 С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.
10 (J)Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.
12 Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;
13 (K)продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;
14 (L)предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;
15 направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.
16 Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми
17 от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:
18 (M)всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.
19 Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,
20 когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.
21 Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,
22 (N)то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.
23 (O)Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.
24 (P)Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!
25 (Q)Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?
26 (R)Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.
27 Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.
7 Също и в дните на Артаксеркса писаха Бишлам, Митридат, Табеел и други техни другари до Артаксеркса, цар персийски. Писмото бе написано със сирийски букви и на сирийски език.
11 Ето препис от писмото, което пратиха нему: до цар Артаксеркса, твоите раби, човеците, които живеят отвъд реката и прочее.
12 Да знаеш, царю, че иудеите, които излязоха от тебе и дойдоха при нас в Иерусалим, градят тоя бунтовен и лош град и правят стени, чиито основи вече поправиха.
13 (A)Но да знаеш, царю, че, ако тоя град бъде построен и стените му възстановени, те няма да плащат ни данък, ни берия, нито мито, и царската хазна ще има загуба.
14 А понеже ядем сол от царския дворец, и не можем да гледаме тая загуба за царя, затова пращаме известие на царя:
15 нека потърсят в паметната книга на бащите ти, – и ще намериш в тая паметна книга и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен и пакостен за царете и областите, и че в него са ставали бунтове от старо време, поради което тоя град биде и опустошен.
16 (B)Затова обаждаме на царя, че, ако тоя град бъде дограден и стените му доправени, то след това няма да имаш владения отвъд реката.
17 Царят проводи отговор на Рехума, съветника, и Шимшая, писаря, и на другите им другари, които живеят в Самария и в другите градове отвъд реката: Мир... и прочее.
18 Писмото, що ми пратихте, биде ми разумливо прочетено;
19 и аз заповядах, – и търсиха и намериха, че тоя град още от старо време се бунтувал против царете, и в него ставали размирици и вълнения,
20 (C)и че в Иерусалим имало силни царе, които владеели цялата задречна област и които взимали данък, берии и мито.
21 (D)И тъй, дайте заповед, тия човеци да престанат да работят, и тоя град да се не гради, докле не заповядам аз.
22 Бъдете внимателни, да не изпуснете нещо отпред очите си. Защо да се допуска да расте злото във вреда на царете?
23 (E)Щом писмото на цар Артаксеркса биде прочетено пред Рехума и Шимшая, писар, и другарите им, те незабавно отидоха в Иерусалим при иудеите и със силно въоръжена ръка им спряха работата.
1 Павел, окованик Иисус Христов, и брат Тимотей, до възлюбения Филимона, наш сътрудник,
2 и до Апфия, възлюбена сестра, и до Архипа, наш съратник, и до домашната ти църква:
3 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
4 (A)Благодаря на моя Бог винаги, кога те споменувам в молитвите си,
5 понеже слушам за твоята любов и вяра, която имаш към Господа Иисуса и към всички светии,
6 (B)и моля, щото общността на твоята вяра с нашата да се покаже на дело в познание на всяко у вас добро в Христа Иисуса.
7 Защото ние се много радваме и утешаваме поради твоята любов, брате, понеже чрез тебе се успокоиха сърцата на светиите.
8 Затова, макар че имам голямо в Христа дръзновение да ти заповядвам, каквото трябва,
9 все пак от любов към тебе, моля те аз, какъвто съм старец Павел, а сега и окованик Иисус Христов,
10 (C)моля те за моето чедо Онисима, когото родих в оковите си:
11 той някога беше непотребен за тебе, а сега е потребен тебе и мене, и го пращам назад;
12 а ти го приеми като мое сърце.
13 Аз исках да го задържа при мене си, за да ми служи вместо тебе в оковите за благовестието;
14 ала без твое съгласие не исках нищо да извърша, за да бъде твоята добрина не като по принуждение, а доброволна.
15 Защото, може би, той заради това се отлъчи за малко време от тебе, за да го приемеш завинаги,
16 (D)не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлюбен, твърде много за мене, а още повече за тебе – и по плът, и в Господа.
17 И тъй, ако ме имаш за съучастник, приеми го като мене.
18 Ако пък с нещо те е обидил, или ти е длъжен, мини това на моя сметка.
19 Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя, за да ти не кажа, че ти и самичък цял си ми длъжен.
20 Да, брате, дано да получа от тебе в Господа, което прося: успокой сърцето ми в Господа.
21 Убеден в твоята послушност, писах ти, знаейки, че ще направиш и повече, отколкото казвам.
22 (E)А с това заедно приготви ми подслон; защото се надявам, че с вашите молитви ще ви бъда подарен.
23 Поздравява те Епафрас, моят съпленник за Христа Иисуса, Марко, Аристарх, Димас, Лука – мои сътрудници.
24 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух. Амин.
33 Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото.
34 (A)Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата.
35 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.
36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден:
37 (B)защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.
38 (C)Тогава някои от книжниците и фарисеите отговориха и рекоха: Учителю, искаме да видим личба от Тебе.
39 (D)Но Той им отговори и рече: лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона;
40 (E)защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
41 (F)Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона.
42 (G)Южната царица ще се изправи на съд с тоя род и ще го осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе мъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.