Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
120 (A)Подигам очи към планините, отдето ще ми помощ дойде.
2 (B)Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята.
3 Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази;
4 (C)не дреме и не спи, Който пази Израиля.
5 Господ е твой пазител; Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка.
6 (D)Слънцето денем няма да те удари, нито месечината нощем.
7 Господ ще те опази от всякакво зло; ще опази твоята душа (Господ).
8 Господ ще пази твоето излизане и твоето влизане отсега и довека.
Песен на възлизане. Давидова.
121 Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен.
2 Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме, –
3 (E)Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно,
4 където възлизат колената, Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне.
5 (F)Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов.
6 (G)Искайте мир за Иерусалим: да добруват ония, които те обичат!
7 Да бъде мир в твоите стени, добруване – в твоите чертози!
8 Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!
9 (H)Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро.
Песен на възлизане.
122 (I)Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата!
2 (J)Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята – към ръката на господарката ѝ, тъй и нашите очи – към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува.
3 Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение;
4 (K)доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви.
Песен на възлизане. Давидова.
123 Ако не беше Господ с нас, – нека каже Израил, –
2 ако не беше Господ с нас, когато людете се дигнаха против нас, –
3 (L)живи биха ни погълнали, когато пламна тяхната ярост против нас;
4 (M)води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, –
5 бурни води биха преминали над нашата душа.
6 Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби.
7 (N)Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме.
8 (O)Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята.
Песен на възлизане.
124 (P)Който се надява Господу, е като планина Сион, – няма да се помръдне: той пребъдва вечно.
2 Планините са около Иерусалим, а Господ е около Своя народ отсега и навеки.
3 (Q)Защото (Господ) няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието.
4 (R)Господи, прави добро на добрите и на правите по сърце.
5 (S)А които се отклоняват по свои криви пътища, тях Господ да остави да ходят с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!
Песен на възлизане.
125 (T)Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме:
2 тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни – с пение; тогава между народите се говореше: „велико нещо извърши Господ над тях!“
3 (U)Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме.
4 (V)Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг.
5 Които са сели със сълзи, ще жънат с радост.
6 (W)Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи.
Песен на възлизане. Соломонова.
126 (X)Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ѝ; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
2 (Y)Напразно вие ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скръбта, когато Той на Своя възлюбен дава сън.
3 (Z)Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата.
4 Каквото са стрелите в ръката на силния, това са младите синове.
5 Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите.
Песен на възлизане.
127 (AA)Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи по Неговите пътища!
2 (AB)Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш!
3 (AC)Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти – като маслинени клони около твоята трапеза:
4 (AD)тъй ще бъде благословен оня човек, който се бои от Господа!
5 (AE)Господ ще те благослови от Сион, и ти ще видиш добруването на Иерусалим през всички дни на живота си;
6 (AF)ще видиш синове от синовете си. Мир на Израиля!
22 (A)Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим трийсет и една година; майка му се казваше Иедида, дъщеря на Адаия, от Боцкафа.
2 (B)Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, във всичко ходеше по пътя на отца си Давида и не се отклоняваше ни надясно, ни наляво.
3 (C)Когато беше на осемнайсет години, цар Иосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в дома на Господа, като рече:
4 (D)иди при първосвещеник Хелкия, нека преброи среброто, донесено в дома Господен, което са събрали от народа пазачите при прага,
5 (E)и да го дадат в ръцете на разпоредниците, поставени при храма Господен, а те да го раздадат на работниците в дома Господен за поправка на повредите в дома,
6 на дърводелците, на каменарите, на зидарите и за купуване дървета и дялани камъни за поправка на дома;
7 (F)но да се не иска от тях сметка за среброто, предадено в ръцете им, понеже те постъпват честно.
8 (G)И каза първосвещеник Хелкия на писаря Шафана: аз намерих в дома Господен книгата на закона. И Хелкия подаде книгата Шафану, и той я чете.
9 (H)Дойде писарят Шафан при царя и донесе на царя отговор, като каза: твоите раби взеха среброто, намерено в дома, и го предадоха в ръцете на разпоредниците, поставени при дома Господен.
10 (I)Писарят Шафан обади още на царя и каза: една книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я чете пред царя.
11 Когато царят чу думите от книгата на закона, раздра дрехите си.
12 (J)И царят заповяда на свещеник Хелкия, на Ахикама, Шафанов син, на Ахбора, Михеев син, на писаря Шафан и на царския слуга Асаия, думайки:
13 идете, попитайте Господа за мене, за народа и за цяла Иудея върху думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който се е разпалил против нас, задето нашите бащи не са слушали думите на тая книга, за да постъпват според заповяданото нам.
2 (A)Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал.
17 А по това, което ще говоря, няма да ви похвалявам, понеже не за по-добро се събирате, а за по-лошо.
18 (A)Защото, първо, чувам, че, кога се събирате в църква, се явявали разцепления помежду ви, което донейде и вярвам.
19 (B)Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас.
20 Но тъй, както се събирате заедно, това не значи, че ядете Господня вечеря;
21 защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а друг се опива.
22 Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немотии? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не похвалявам.
9 (A)Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
2 (B)И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
3 Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.
4 А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?
5 (C)Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
6 Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.
7 И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
8 А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.