Book of Common Prayer
88 (A)Учение на Етама Езрахита.
2 (B)Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина.
3 Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза:
4 (C)„Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида:
5 ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол.“
6 И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите.
7 (D)Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа?
8 Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават.
9 (E)Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе.
10 (F)Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
11 Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си
12 (G)Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал.
13 Север и юг Ти си създал: Тавор и Ермон за Твоето име се радват.
14 Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти!
15 (H)Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице.
16 Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи,
17 за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават,
18 (I)защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог.
19 (J)От Господа е нашият щит и от Светия Израилев – нашият цар.
20 Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: „Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа.
21 (K)Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах.
22 (L)Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи.
23 (M)Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни.
24 Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят.
25 И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог.
26 (N)И ще туря над морето ръката му, и над реките – десницата му.
27 (O)Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение.
28 (P)И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе,
29 навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен.
30 (Q)И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, – като дните на небето.
31 Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди;
32 ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели;
33 (R)ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари – тяхната неправда;
34 но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя.
35 (S)Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми.
36 Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давид а?
37 (T)Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене,
38 (U)навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.“
39 Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник;
40 (V)пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му;
41 (W)разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости.
42 (X)Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи.
43 Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове;
44 Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи;
45 отне от него блясъка и хвърли наземи престола му;
46 съкрати дните на младините му и го покри със срам.
47 (Y)Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън?
48 Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески.
49 (Z)Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята?
50 (AA)Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина.
51 Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи;
52 спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник.
53 Благословен Господ навеки! Амин, амин.
91 Псалом. Песен за съботния ден.
2 (A)Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний,
3 (B)да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина – нощем,
4 на десетострунно свирало и на псалтир, с песен на гусла.
5 Защото Ти ме развесели, Господи, с Твоите творения: възхищавам се от делата на Твоите ръце.
6 (C)Колко са велики делата Ти, Господи! дивно дълбоки са Твоите помисли!
7 (D)Несмислен човек не знае, и невежа няма да разбере това.
8 (E)Докато нечестивците никнат като трева, и които вършат беззаконие, цъфтят, за да изчезнат завинаги, –
9 (F)Ти, Господи, си висок навеки!
10 Защото, ето, Твоите врагове, Господи, – ето, Твоите врагове загиват, и се пръсват всички, които вършат беззаконие;
11 (G)а моя рог Ти възнасяш като рог на еднорога, и аз съм намазан с пресен елей;
12 и окото ми гледа на моите врагове, и ушите ми чуват за въставащите против мене злодейци.
13 (H)Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански.
14 Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего;
15 (I)те и на старост са плодовити, сочни и свежи,
16 за да разгласят, че е праведен Господ, моята скала, и няма неправда в Него.
(Хвалебна песен Давидова. В предсъботния ден, когато се насели земята.)
92 (J)Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество (и) препасан: затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.
2 Твоят престол е утвърден открай време: Ти си отвека.
3 Издигат реките, Господи, издигат реките гласа си, издигат реките вълните си.
4 (K)Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ.
5 (L)Бездруго са верни Твоите откровения. На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни.
17 (A)На кулата в Изреел стоеше стражар, и съгледа Ииуевото пълчище, когато идеше, и каза: пълчище виждам. И каза Иорам: вземи конник, проводи насреща им, и нека попита: с мир ли?
18 И излезе конникът на кон насреща им и каза: тъй говори царят: с мир ли? И отговори Ииуй: какво ти е тебе – с мир ли ида? Тръгвай подире ми. И стражарят обади и каза: стигна до тях, ала се не връща.
19 Пратиха друг конник: той отиде при тях и каза: тъй говори царят: с мир ли? И каза Ииуй: какво ти е тебе – с мир ли ида? Тръгвай подире ми.
20 Стражарят обади и каза: стигна до тях, ала се не връща. А вървежът като че ли е на Намесиевия син Ииуй, защото той върви устремно.
21 (B)Иорам каза: впрягай. И впрегнаха колесницата му. Излезе израилският цар Иорам и иудейският цар Охозия, всеки на колесницата си. Излязоха да посрещнат Ииуя, и се срещнаха с него в нивата на изреелеца Навутей.
22 (C)Когато Иорам видя Ииуя, каза: с мир ли, Ииуе? Той отговори: какъв мир при блудството на майка ти Иезавел и при многото нейни магии?
23 Тогава Иорам обърна ръцете си и побягна, като каза на Охозия: измяна, Охозие!
24 (D)А Ииуй опна с ръка лъка и удари Иорама между плешките му, и стрелата прониза сърцето му, и той падна в колесницата си.
25 Ииуй каза на велможата си Бидекара: вземи, та го хвърли в нивата на изреелеца Навутей, защото спомни си, как ние с тебе вървяхме двама зад баща му Ахав, и как Господ изрече върху него такова пророчество:
26 (E)наистина Аз видях вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, говори Господ, и ще ти отмъстя в тая нива. И тъй, вземи, та го хвърли в нивата, по словото Господне.
27 (F)Иудейският цар Охозия, като видя това, побягна по пътя към къщата, която беше в градината. И спусна се подире му Ииуй и каза: удрете и него в колесницата. Гова стана върху могилата Гур, близо до Ивлеам. И той побягна в Мегидон, и там умря.
28 Пренесоха го слугите му в Иерусалим и го погребаха в гробницата му, при отците му, в Давидовия град.
29 В единайсетата година на Ахавовия син Иорама се възцари в Иудея Охозия.
30 Ииуй пристигна в Изреел. А Иезавел, като получи известие, тури червило на лицето си, нагизди главата си и гледаше през прозореца.
31 (G)Когато Ииуй влезе в портите, тя попита: ще има ли мир за Замврия, убиеца на господаря си?
32 Той дигна очи към прозореца и попита: кой е с мене, кой? И обърнаха поглед към него двама-трима скопци.
33 (H)И той им каза: изхвърлете я. Те я изхвърлиха, и кръвта ѝ бризна по стената и по конете, и я стъпкаха.
34 (I)И дойде Ииуй, яде, пи и каза: намерете оная проклетница и я погребете, понеже е царска дъщеря.
35 (J)Отидоха да я погребат, ала от нея не намериха нищо, а само череп, нозе и китки от ръцете.
36 (K)Върнаха се и му обадиха. И той каза: такова беше словото на Господа, което Той изрече чрез раба Си тесвитеца Илия, думайки: Иезавелиния труп щат псета да изядат на Изреелското поле.
37 Иезавелиният труп ще бъде на Изреелското поле като тор на нива, та никой не ще каже: това е Иезавел.
7 А за което ми бяхте писали – добре е за човека да се не допира до жена.
2 Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж.
3 (A)Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената – на мъжа.
4 Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.
5 (B)Недейте се лишава един от други освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане.
6 Това обаче казвам като съвет, а не като заповед.
7 (C)Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един – тъй, други – инак.
8 А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене.
9 (D)Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.
7 А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;
8 прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.
9 (A)А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;
10 да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
11 насъщния ни хляб дай ни днес;
12 и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
13 и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.
14 (B)Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;
15 ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.