Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
102 (A)Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.
2 Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.
3 (B)Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи;
4 (C)избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости;
5 (D)насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост.
6 (E)Господ дава правда и съд на всички обидени.
7 Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове – Своите дела.
8 (F)Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив:
9 (G)Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди.
10 Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове:
11 защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;
12 колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;
13 както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.
14 Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.
15 (H)Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той:
16 (I)понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.
17 (J)А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,
18 (K)и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19 (L)Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава.
20 (M)Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;
21 (N)благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;
22 благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!
Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома).
142 (A)Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда
2 (B)и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.
3 (C)Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите,
4 и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми.
5 (D)Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.
6 (E)Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя.
7 (F)Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб.
8 (G)Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си.
9 Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам.
10 (H)Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.
11 (I)Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми
12 и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.
От Давида (против Голиата).
143 (J)Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война,
2 (K)моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, – и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.
3 (L)Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?
4 (M)Човек е като дъх; дните му – като преклонна сянка.
5 (N)Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;
6 блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;
7 (O)простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,
8 чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.
9 (P)Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,
10 (Q)Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.
11 Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.
12 (R)Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери – като изкусно изваяни стълбове в палати.
13 (S)Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;
14 (T)да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.
15 (U)Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!
7 (A)Ти, Господи, ме увличаше, – и аз съм увлечен; Ти си по-силен от мене – и надви, и аз всеки ден съм за присмех, всеки се гаври с мене.
8 Защото, щом заговоря, – викам за насилие, викам за разорение, понеже словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех.
9 (B)И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и – не можах.
10 Защото аз слушах шушукане от мнозина, заплаха – отвред: заявете, казваха те, и ние ще го обвиним. Всички, които живяха с мене в мир, ме дебнат, не ще ли се спъна: „може би, казват, той ще се улови, и ние ще го надвием и ще му отмъстим“.
11 (C)Но с мене е Господ като силен ратоборец; затова моите гонители ще се спънат и не ще надвият; твърде много ще се посрамят, защото постъпваха неразумно; посрамата ще бъде вечна, никога не ще бъде забравена.
14 Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението.
15 (A)Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам.
16 (B)Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?
17 (C)Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб.
27 (A)Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня.
28 (B)Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.
29 Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.
30 Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.
31 (C)Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени;
32 а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
17 (A)Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти,
2 (B)според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.
3 (C)А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа;
4 Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.
5 (D)И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.
6 (E)Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.
7 Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе;
8 (F)защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
9 Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.
10 (G)И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.
11 (H)Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
12 (I)Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието.
13 А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.
14 (J)Аз им предадох Твоето слово, и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото.
16 Те не са от света, както и Аз не съм от него.
17 (K)Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.
18 (L)Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света;
19 (M)и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината.
20 И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене,
21 (N)да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22 И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно;
23 Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.
24 (O)Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.
25 Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил;
26 (P)и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.