Book of Common Prayer
Истинското почитане на Бога
50 (A)Псалом на Асаф.
Великият Бог, Господ, заговори
и призовава земята от изток до запад.
2 Бог просиява с блясък от Сион, съвършената красота.
3 Нашият Бог идва и няма да мълчи.
Пред Него е всепоглъщащ огън
и около Него е твърде буреносно.
4 (B)Той призовава небето горе
и земята, за да видят как съди Своя народ:
5 „Съберете при Мене Моите благочестиви,
които сключиха завет с Мене чрез жертвоприношение.“
6 И небесата възвестяват Неговата правда,
защото Самият Бог е Съдия.
7 „Слушай, народе Мой, и Аз ще говоря,
Израиле, и ще свидетелствам срещу тебе.
Аз съм Бог, Аз съм твой Бог.
8 Няма да те укорявам за твоите жертви –
твоите всеизгаряния са пред Мене постоянно.
9 Не Ми е нужно да вземам телета от твоя дом,
нито козли от твоите кошари,
10 понеже всички животни в гората са Мои
и добитъкът по хилядите хълмове.
11 Познавам всички птици, които са във въздуха,
и всичко, което се движи по полето, е Мое.
12 (C)Ако бих огладнял, не бих ти казал,
понеже Мои са светът и всичко, което го изпълва.
13 Ям ли месо от теле
и пия ли кръв от козли?
14 Принеси възхвала на Бога като хвалебна жертва
и изпълни своите обети към Всевишния.
15 Призови Ме в ден на беда.
Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш.“
16 А на нечестивия Бог ще каже:
„Защо разгласяваш Моите разпоредби
и обсъждаш завета Ми,
17 а ти мразиш наставлението
и Моите думи захвърляш зад себе си?
18 Ако видиш крадец, сближаваш се с него
и ставаш съучастник с прелюбодейци.
19 Устата си отваряш за зло
и езикът ти мами.
20 Седиш и говориш против брата си,
оклеветяваш сина на майка си.
21 Ти извърши това, а Аз мълчах;
ти мислеше, че Аз съм като тебе.
Но ще те изоблича и ще представя стореното пред очите ти.
22 (D)Разберете вие, които забравяте вашия Бог,
че ще ви грабна и няма кой да ви избави.
23 Който принася прослава като жертва, почита Ме,
и който изправя пътя си, ще получи Божието спасение.“
Молитва за избавление
59 (A)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид, когато Саул изпрати мъже около дома му, за да го убият.
2 [a] Боже, избави ме от моите врагове
и ме спаси от надигналите се против мене.
3 Избави ме от онези, които вършат беззаконие,
и ме спаси от кръвожадни хора,
4 защото те дебнат живота ми. Господи,
силните се събират срещу мене
без мое престъпление и без мой грях.
5 Без моя вина се стичат и се готвят за нападение.
Вдигни се, ела и виж!
6 И Ти, Господи Боже, Боже Вседържителю, Боже Израилев,
стани да посетиш всички народи.
Не пощадявай никого!
7 Вечер те се връщат,
вият като псета и обикалят града.
8 (B)Ето те бълват с устата си хули.
Мечове са на устата им,
защото те си мислят: „Кой ще чуе?“
9 (C)Но Ти, Господи, ще се надсмееш над тях,
ще посрамиш всички тези народи.
10 Боже, Сило моя, аз гледам към Тебе,
понеже Бог е моята защита.
11 Моят милостив Бог върви пред мене.
Бог ще ми даде да видя повалени моите врагове.
12 Не ги убивай, та моят народ да не забравя това.
Разпръсни ги
и ги повали със силата Си, Господи, Защитниче наш.
13 (D)Думите на устните им са грехове на тяхната уста.
Нека бъдат уловени в гордостта си
заради проклятията и лъжата, които изговарят.
14 (E)Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма.
Тогава ще узнаят, че Бог е, Който господства над Яков
и над цялата земя.
15 Нека да се връщат вечер,
да вият като псета и да обикалят града;
16 нека се скитат да търсят храна,
щом не са се наситили.
17 Аз пък ще възпея Твоята сила
и ще прославя милостта Ти сутрин,
защото Ти си моя защита
и прибежище в ден на беда.
18 Боже, Сило моя, ще Те възпявам,
понеже Бог е моята защита,
Бог е милостив към мене.
Молитва на народа за Божия подкрепа в бедствие
60 За първия певец. По мелодията на шушан едут. [b] Поучителен. На Давид. За изучаване, 2 (F)[c] когато той се сражаваше с Арам-Нахараим[d] и Арам-Цова[e] и Йоав се върна в Солната долина и порази едомците, дванадесет хиляди души.
3 [f] Боже, Ти ни отхвърли и ни разпръсна.
Ти беше разгневен на нас. Обърни се пак към нас!
4 Ти разтърси земята и я разпука.
Заздрави нейните пукнатини, защото е разклатена.
5 (G)Ти донесе на Своя народ големи страдания
и ни опияни със зашеметяващо вино.
6 Даде знаме на онези, които Те почитат,
за да намерят прибежище под него.
7 (H)Спаси ме с десницата Си и ме изслушай,
за да се избавят Твоите възлюбени.
8 Бог каза в Своето светилище: „Ще тържествувам,
ще разделя Сихем и ще размеря долината на Сокхот.
9 (I)Мой е Галаад и Мой – Манасия,
а Ефрем е шлем на Моята глава.
Юдея е Мой скиптър.
10 Моав е Моят умивалник,
върху Едом ще простра обувката Си,
над филистимската земя ще тържествувам!“
11 Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме доведе до Едом?
12 (J)Не Ти ли, Боже, Който сега ни отхвърли
и не излизаш вече с нашите войски?
13 (K)(L)Дай ни помощ против притеснителя,
защото човешката помощ е безполезна.
14 С Бога ние ще сме силни.
Той ще стъпче нашите врагове.
Величието на Бога в творението
19 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Небесата разказват за Божията слава
и твърдта разгласява за делата на ръцете Му.
3 Ден на деня предава слово
и нощ на нощта разкрива знание
4 без говор или думи,
без да се чува гласът им.
5 (B)Техният зов се носи по цялата земя
и техните думи – до краищата на света.
В тях е поставил шатър за слънцето.
6 И то излиза като младоженец от брачните покои,
радва се като юнак да тича по своя път.
7 То изгрява от края на небесата
и шества до техния край.
От топлината му нищо не може да се укрие.
8 (C)Законът на Господа е съвършен и запазва душата.
Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри.
9 Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето;
заповедта на Господа е ясна – просветлява очите.
10 Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена.
Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи.
11 (D)Те са по-желани от злато,
от много чисто злато,
по-сладки са от капките на медената пита.
12 И твоят служител е предупреждаван чрез тях.
В спазването им е голямата награда.
13 Кой може да осъзнае своите грешки?
За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.
14 Опази Своя служител и от умишлените грехове,
за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен
и чист от тежка вина.
15 Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!
Господ е наше прибежище и сила
46 За първия певец. Песен на Кореевия хор. По мелодията на аламот[a].
2 [b] Бог е прибежище и сила за нас,
помощник в беди.
3 (A)Затова няма да се уплашим, когато земята се клати
и когато планините се срутят посред морето,
4 когато водите му бучат и бушуват,
планините треперят от вълнението му.
5 Струи на река ще веселят Божия град, святото място, където пребивава Всевишният.
6 Бог е посред този град. Той няма да се поклати. Бог ще му помага от зазоряване.
7 Народите се развълнуваха, царствата се разклатиха.
Бог издигна глас, земята се разтопи.
8 Господ Вседържител е с нас,
Бог на Яков е наше прибежище.
9 Елате и вижте делата на Господа,
Който стори чудесни дела по земята.
10 (B)Той прекрати войните до края на земята;
счупи лък и строши копие,
с огън изгори колесници.
11 (C)Той каза: „Спрете и разберете, че Аз съм Бог!
Възвисен съм над народите,
ще се възвися над земята!“
12 Господ Вседържител е с нас.
Бог на Яков е наше прибежище.
23 (A)И когато Господ ви пращаше от Кадис-Варни с думите: „Вървете, завладейте страната, която ви давам“ – вие се възпротивихте на заповедта на Господа, своя Бог, не Му повярвахте и не послушахте гласа Му. 24 Вие бяхте непокорни на Господа още от деня, откогато ви познавам.
25 И така, паднах на лицето си пред Господа и прекарах четиридесет дена и четиридесет нощи в молитва, защото Господ искаше да ви изтреби. 26 (B)Помолих се на Господа и казах: „Владико Господи, не погубвай Своя народ и Своя дял, който Ти избави с величието Си и който ти изведе от Египет със силната Си ръка. 27 Спомни си за Своите слуги Авраам, Исаак и Яков! Отвърни поглед от упорството на този народ, от безчестието му и от греховете му, 28 за да не кажат в страната, от която ни изведе: ‘Понеже Господ не можа да ги въведе в страната, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе, за да ги погуби в пустинята’; 29 а пък те са Твой народ и Твой дял, които Ти изведе с голямата Си сила и издигнатата Си десница.“
Повторно получаване на десетте заповеди
10 (C)Тогава Господ ми рече: „Издялай си две каменни плочи като предишните и възлез при Мене на планината; направи си и дървен ковчег. 2 И Аз ще напиша на плочите онези думи, които бяха на първите плочи, които ти строши, а ти ги положи в ковчега.“ 3 И така, направих ковчега от акациево дърво, издялах две каменни плочи като предишните и възлязох на планината с двете плочи в ръце. 4 И Той написа на плочите, както бе написано преди това, десетте заповеди, които Господ изрече пред вас на планината изсред огъня в деня на събранието. И Господ ми ги предаде. 5 (D)Тогава се обърнах, слязох от планината и положих плочите в ковчега, който бях направил. И те останаха там, както Господ ми заповяда.
Вярващите и Божието обещание
4 И така, щом като Бог ни е оставил обещание да влезем в Неговото място за отдих, нека внимаваме да не би някой от вас да не стигне до него, 2 защото благата вест ни е възвестена, както на тях, но словото, което чуха, не им донесе полза, понеже онези, които го чуха, не го съчетаха с вяра. 3 (A)А ние, повярвалите, влизаме в обещаното място за отдих, както Бог е казал: Затова се заклех в гнева Си: „Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих“, макар че Неговите дела бяха завършени от създаването на света. 4 (B)Защото някъде е казано за седмия ден така: „И в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела.“ 5 И пак там: „Няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих.“ 6 И така, като се предоставя на някои да влязат в него, а онези, на които по-рано беше благовестено, не влязоха поради непокорство, 7 (C)Бог пак определя друг ден, наречен „днес“, като говори чрез Давид след толкова много време, както беше казано вече: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си.“
8 (D)Защото, ако Иисус Навин ги бе въвел, Бог не би говорил след това за друг ден. 9 Затова за Божия народ остава почивка като Божията през седмия ден. 10 Защото онзи, който е влязъл в обещаното от Него място за отдих, той също е отпочинал от делата си, както Бог от Своите.
16 Защото Бог толкова много обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот. 17 (A)Понеже Бог не изпрати Своя Син в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. 18 (B)Онзи, който вярва в Него, няма да бъде осъден, а който не вярва, вече е осъден, понеже не е повярвал в Единородния Божий Син. 19 (C)Осъждането е поради това, че светлината дойде на света, но хората обикнаха мрака повече от светлината, понеже делата им бяха лоши. 20 (D)(E)И всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не се открият делата му, понеже са лоши[a]. 21 А този, който постъпва според истината, отива към светлината, за да стане явно, че делата му са извършени от послушание към Бога.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.