Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
25 Отсъди ме, Господи, понеже ходих непорочно и, като се уповавам на Господа, няма да се поклатя.
2 (A)Изкуси ме, Господи, изпитай ме; разтопи моите вътрешности и моето сърце;
3 защото Твоята милост е пред очите ми, и аз ходих в Твоята истина,
4 (B)с люде лъжливи не седях и с коварни няма да отида;
5 (C)намразих сборището на злонамерените, и с нечестивци няма да седна;
6 (D)ще умивам ръцете си в невинност и ще обикалям жертвеника Ти, Господи,
7 за да възвестявам с хвалебен глас и да разказвам всички Твои чудеса.
8 (E)Господи, обикнах обиталището на Твоя дом и мястото, дето живее Твоята слава.
9 Не погубвай душата ми с грешници и живота ми с кръвници,
10 в чиито ръце има злодейство, и чиято десница е пълна с подкупи.
11 Аз пък ходя в своята непорочност; избави ме (Господи) и помилуй ме.
12 (F)Ногата ми стои на прав път; в събранията ще благославям Господа.
Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.
1-2 Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,
3 (A)ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.
4 Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,
5 защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.
6 (B)Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.
7 У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.
8 Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,
9 (C)и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.
10 (D)И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;
11 и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.
12 Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,
13 (E)защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.
14 Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,
15 за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.
16 (F)Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.
17 Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.
18 Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога.
19 (G)Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.
20 Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.
21 (H)Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.
22 Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?
23 Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.
24 Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.
25 В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“
26 Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;
27 дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“
28 (I)Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба;
29 (J)седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха;
30 (K)причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си;
31 (L)прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти;
32 (M)дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“
33 (N)Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати.
34 Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“?
35 (O)Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник.
36 (P)Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие.
37 (Q)Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя.
38 Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,
39 за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.
Давидова песен.
15 Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.
2 Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.
3 (A)Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници – към тях е всичкото ми желание.
4 (B)Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена.
5 (C)Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий.
6 Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.
7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.
8 Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.
9 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,
10 (D)защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление,
11 (E)Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.
10 (A)Когато пък те въведе Господ, Бог твой, в оная земя, за която Той се кле на отците ти Авраама, Исаака и Иакова, да ти даде с големи и хубави градове, които ти не си градил,
11 (B)и с къщи, пълни с всяко добро, които ти не си пълнил, и с кладенци изкопани, които ти не си копал, с лозя и маслини, които ти не си садил, и ще ядеш и ще се насищаш,
12 тогава пази се, да не (се измами сърцето ти и да) забравиш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.
13 (C)Бой се от Господа, твоя Бог, и (само) Нему служи (и към Него се прилепи), и в Негово име се кълни.
14 (D)Не отивайте след други богове, богове на ония народи, които ще бъдат около вас;
15 защото Господ, Бог твой, Който е посред тебе, е Бог ревнител, за да се не разпали гневът на Господа, твоя Бог, против тебе, и да те не изтреби Той от лицето на земята.
1 (A)Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
2 (B)в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете
3 (C)и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините
4 (D)и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.
5 (E)Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“?
6 (F)Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: „да Му се поклонят всички Ангели Божии“.
7 (G)За Ангелите е казано: „Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък“;
8 (H)а за Сина: „Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
9 (I)Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“.
10 (J)И пак: „в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
11 (K)те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;
12 ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат“.
13 (L)А кому от Ангелите някога Бог е казал: „седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?
14 (M)Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?
1 (A)В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2 То беше в начало у Бога.
3 (B)Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
4 В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5 (C)И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
6 (D)Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;
7 той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
8 Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
9 (E)Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
10 В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
11 (F)Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
12 (G)А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии;
13 (H)те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.
14 (I)И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.
15 (J)Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
16 (K)И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;
17 (L)защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.
18 (M)Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.