Book of Common Prayer
1-2 (A)Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Асафов.
Радостно пейте на Бога, нашата твърдиня; възклицавайте към Бога Иаковов;
3 вземете псалом, дайте тимпан, сладкогласна гусла с псалтир;
4 (B)тръбете с тръба в новомесечие, в определеното време, в деня на нашия празник,
5 (C)защото това е закон за Израиля, наредби от Бога Иаковов.
6 Той установи това като свидетелство за Иосифа, когато тоя излезе из Египетската земя, дето чу звуци от език, който той не знаеше:
7 „Аз снех товара от раменете му, и освободих ръцете му от кошниците.
8 (D)В утеснението си ти Ме повика, и Аз те избавих; изсред гръма те чух, при водите на Мерива те изпитах.
9 (E)Слушай, народе Мой, и Аз ще ти свидетелствувам: о, да беше Ме послушал, Израилю!
10 Да нямаш други бог и да не се покланяш на другоземен бог.
11 Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведе из Египетската земя; отвори устата си, и Аз ще ги изпълня.“
12 Но Моят народ не слушаше гласа Ми, и Израил Ми се не покоряваше;
13 (F)затова Аз ги оставих на техните упорити сърца; нека ходят по своите помисли.
14 (G)О, да беше Ме слушал Моят народ, и Израил да ходеше в Моите пътища!
15 щях веднага да смиря техните врагове и да обърна ръката Си против техните потисници, –
16 ония, които мразят Господа, щяха да им се подмилкват, а тяхното добруване би се продължило завинаги;
17 (H)щях да ги храня с тлъста пшеница и щях да ги насищам с мед от скала.
Учение Асафово.
77 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.
2 (A)Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.
3 (B)Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,
4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.
5 (C)Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,
6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –
7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди
8 (D)и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.
9 (E)Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:
10 (F)те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;
11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.
12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:
13 (G)раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;
14 (H)денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина;
15 (I)разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;
16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.
17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:
18 (J)изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,
19 говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“
20 Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“
21 (K)Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,
22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.
23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,
24 (L)та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.
25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.
26 (M)Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,
27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:
28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,
29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.
30 (N)Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,
31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.
32 (O)При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.
33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.
34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,
35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,
36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;
37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.
38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:
39 (P)Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.
40 (Q)Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!
41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,
42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,
43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;
44 (R)и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;
45 (S)напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;
46 (T)земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци;
47 (U)лозята им уби с град и смоковниците им – със слана;
48 добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;
49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;
50 (V)уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;
51 (W)порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;
52 (X)и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:
53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;
54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;
55 (Y)прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.
56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;
58 (Z)огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.
59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;
60 (AA)отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;
61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;
62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.
63 Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;
64 (AB)свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.
65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,
66 (AC)и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;
67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,
68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.
69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,
70 (AD)и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,
71 (AE)и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля.
72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.
79 Началнику на хора. На свирало Шошаним-Едут. Псалом Асафов.
2 (A)Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се!
3 (B)Пред Ефрема, Вениамина и Манасия издигни силата Си и дойди да ни спасиш.
4 (C)Боже, възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!
5 Господи, Боже на силите! докога ще бъдеш гневен към молитвите на Твоя народ?
6 (D)Ти ги нахрани с хляб, намокрен със сълзи, и ги напои с изобилни сълзи;
7 (E)направил си ни предмет на противоречие между нашите съседи, и нашите врагове се гаврят с нас;
8 Боже на силите, възстанови ни! да светне лицето Ти, и ще се спасим!
9 (F)Ти пренесе от Египет лозата, изгони народите и я посади;
10 очисти за нея място, закрепи корените ѝ, и тя изпълни земята.
11 Планините се покриха със сянката ѝ, и клоните ѝ са като кедри Божии;
12 (G)тя пусна клони до морето и младочки до реката.
13 (H)Защо срути нейната ограда, та я късат всички, минаващи по пътя?
14 (I)Горският глиган я подрива и полският звяр я обгризва.
15 Боже на силите! обърни се, милостно погледни от небето и виж и посети това лозе;
16 опази туй, що е насадила Твоята десница, и младочките, които Ти укрепи за Себе Си.
17 То е с огън обгорено, изпосечено; от заплахата на Твоето лице ще погинат.
18 Да бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си укрепил за Себе Си,
19 и ние няма да отстъпим от Тебе; оживи ни, и ние ще призоваваме Твоето име.
20 Господи, Боже на силите! възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!
58 (A)Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов – греховете му.
2 (B)Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога:
3 (C)„защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ – Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове.
4 (D)Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето.
5 (E)Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, – денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден?
6 (F)Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай;
7 (G)раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го, и от еднокръвния си не се крий.
8 (H)Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава.
9 (I)Тогава ти ще позовеш – и Господ ще чуе, ще извикаш – и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително,
10 (J)и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, – тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне;
11 (K)и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват.
12 (L)Тогава твоите потомци ще застроят вековни пустини: ти ще възстановиш основите на много поколения, и ще те наричат възстановител на развалини, възобновител на пътища за населението.
11 Вижте, колко много ви написах с ръката си.
12 Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов;
13 защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът;
14 (A)а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.
15 (B)Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.
16 (C)На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост – тям и на Израиля Божий.
17 (D)Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса.
18 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.
30 Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.
31 (A)Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне.
32 Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат.
33 Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си?
34 Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям.
35 И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга.
36 (B)И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече:
37 който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.
38 (C)Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас.
39 (D)А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови.
40 Защото, който не е против вас, той е за вас.
41 (E)И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.