Book of Common Prayer
70 (A)На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя довека,
2 Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към мене и ме спаси.
3 (B)Бъди ми крепко прибежище, дето всякога бих могъл да се скрия; Ти си наредил да ме спасиш, защото моя твърдиня и моя крепост си Ти.
4 (C)Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия, от ръцете на беззаконника и потисника,
5 (D)защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми.
6 (E)На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане.
7 (F)За мнозина бях като че ли чудо, но Ти си моя твърда надежда.
8 (G)Да се изпълнят устата ми с хвала (та да възпявам Твоята слава), да възпявам всеки ден Твоето великолепие.
9 (H)Не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй,
10 защото враговете ми говорят против мене; които дебнат душата ми, се съветват помежду си,
11 думайки: „оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави“.
12 (I)Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай ми на помощ!
13 (J)Да се посрамят и да изчезнат, които враждуват против душата ми; да се покрият със срам и безчестие, които ми желаят зло!
14 Аз пък винаги ще се уповавам (на Тебе) и ще Те хваля все повече и повече.
15 Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоите благодеяния, защото им не зная броя.
16 Ще вникна в делата на Господа Бога; ще спомня Твоята правда – само Твоята.
17 (K)Боже, Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса.
18 (L)И до старост и до седини не ме оставяй, Боже, докле не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идещи – Твоята мощ.
19 (M)Твоята правда, Боже, е до вишни небеса; Ти си извършил велики дела; Боже, кой е Тебе подобен?
20 (N)Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни.
21 (O)Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал).
22 (P)И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина, Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев!
23 Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил;
24 и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда, защото постидени и посрамени са ония, които ми желаят зло.
За Соломона. (Псалом Давидов.)
71 (Q)Боже, дай на царя Твоето правосъдие и на царевия син Твоята правда,
2 (R)за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда;
3 (S)планините да донесат мир на людете, и хълмовете – правда;
4 (T)да съди бедните от народа, да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника, –
5 (U)и ще се боят от Тебе, докле пребъдва слънце и месечина, от рода в род.
6 (V)Той ще слезе като дъжд върху покосена ливада[a], като капки, оросяващи земята;
7 (W)в негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечина трае;
8 (X)той ще владее от море до море и от реката[b] до краищата на земята;
9 пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат;
10 (Y)царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат;
11 (Z)и ще му се поклонят всички царе; ще му служат всички народи;
12 защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник.
13 (AA)Ще бъде милосърден към бедния и сиромаха и ще спаси душите на бедните;
14 от коварство и насилие ще избави душите им, и скъпоценна ще бъде тяхната кръв пред очите му;
15 (AB)и той ще живее, и ще му дават арабийско злато, и ще се молят за него непрестанно, всеки ден ще го благославят;
16 (AC)ще има изобилие на жито по земята, навръх планините; плодовете му ще се вълнуват като гора Ливанска, и в градовете людете ще се размножат като трева по земята;
17 (AD)неговото име ще бъде (благословено) довека; докле слънце трае, ще се предава името му[c]; и в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават.
18 (AE)Благословен Господ Бог, Бог Израилев, Който едничък прави чудеса;
19 (AF)благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.
20 Свършиха се молитвите на Давида, Иесеевия син.
74 Началнику на хора. Не погубвай. Псалом Асафов. Песен.
2 (A)Славим Те, Боже, славим, защото е близко Твоето име; това разгласят Твоите чудеса.
3 „Кога избера време, Аз ще извърша съд по правда.
4 (B)Тресе се земята и всички, които живеят на нея. Аз ще заякча стълбовете ѝ.“
5 Казвам на ония, които безумствуват: не безумствувайте, и на нечестивците: не дигайте рог,
6 не подигайте високо вашия рог, не говорете (против Бога) твърдоглаво,
7 защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята,
8 (C)но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига;
9 (D)защото чашата е в ръката на Господа, виното – пълна смес – кипи в нея, и Той налива от нея. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята.
10 Аз пък вечно ще разгласям, ще възпявам името на Бога Иаковов,
11 (E)ще сломя всички рогове на нечестивците, и роговете на праведника ще се възвисят.
55 (A)Вие, които жадувате! Дойдете всички при водите; дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте; дойдете, купувайте вино и мляко без сребро и без плата.
2 (B)Защо да давате сребро за онова, що не е хляб, и припечеленото си – за онова, що не насища? Послушайте Ме внимателно и яжте, що е добро, и душата ви да се наслади с тлъстина.
3 (C)Приклонете ухо и дойдете при Мене: послушайте, и душата ви ще бъде жива, – и ще ви дам завет вечен, неизменните милости, обещани Давиду.
4 (D)Ето, Него дадох свидетел за народите, вожд и наставник на народите.
5 (E)Ето, ти ще призовеш народ, който не си познавал, и народите, които не са те познавали, ще побързат при тебе, заради Господа, твоя Бог, и заради Светия Израилев, защото Той те прослави.
6 (F)Търсете Господа, когато може да Го намерите; призовавайте Го, когато е близо.
7 (G)Нечестивецът да остави пътя си, и беззаконникът – помислите си, и да се обърне към Господа, нашия Бог, – и Той ще го помилува, защото е многомилостив.
8 (H)Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ.
9 Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми – по-високо от вашите мисли.
10 (I)Както дъждът и снегът пада от небето и там се не връща, но напоява земята и я прави способна да ражда и произрастя, за да дава семе ономува, който сее, и хляб ономува, който яде, –
11 (J)тъй и Моето слово, което излиза из устата Ми, се не връща към Мене празно, а изпълнява, що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го Аз пратил.
12 И тъй, вие ще излезете с веселие и ще бъдете изпроводени с мир; планини и хълмове ще пеят песен пред вас, и всички дървета в полето ще ви ръкопляскат.
13 (K)Вместо трън ще израсте кипарис; вместо коприва ще израсте мирта; и това ще бъде за слава Господу, за личба вечна, несъкрушима.
5 (A)И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго.
2 (B)Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува.
3 Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон.
4 Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта,
5 (C)а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа.
6 (D)Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов.
7 Вие отивахте добре: кой ви спря, да се не покорявате на истината?
8 Това придумване не е от Оногова, Който ви призовава.
9 (E)Малко квас заквася цялото тесто.
10 Аз имам вяра у вас чрез Господа, че вие не ще мислите инак; а оня, който ви смущава, – който и да е той, – ще претърпи осъда.
11 (F)А за какво още ме гонят, братя, ако аз и сега проповядвам обрязване? Тогава би се прекратила съблазънта от кръста.
12 О, да бяха отсечени ония, които ви размиряват!
13 (G)Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму.
14 (H)Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно във: възлюби ближния си като себе си.
15 Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други.
27 (A)И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?
28 Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя; други – за Илия, други пък за едного от пророците.
29 (B)Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.
30 И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.
31 (C)И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
32 И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.
34 (D)И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
35 Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
36 Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
37 (E)Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
38 (F)Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
9 (G)И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.