Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 (A)Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави.
3 Господ ще го запази и ще заварди живота му; той ще бъде блажен на земята. И Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.
4 (B)Господ ще го подкрепи в леглото на болестта му. Ти ще измениш цялата му постеля през болестта му.
5 (C)Рекох: Господи, помилуй ме, изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
6 Враговете ми говорят зло за мене: „кога ще умре, и кога ще загине името му?“
7 И ако някой дохожда да ме види, говори лъжа; неговото сърце трупа в себе си неправда, и той, щом излезе вън, разправя.
8 (D)Всички, които ме мразят, шепнат си против мене, кроят зло против мене:
9 (E)„законопрестъпност тежи върху него; той легна; няма вече да стане.“
10 (F)Дори човекът, който беше в мир с мене, комуто се осланях, който е ял хляба ми, дигна против мене пета.
11 А Ти, Господи, помилуй ме, изправи ме, и аз ще им въздам.
12 По това ще узная, че Ти благоволиш към мене, ако моят враг не възтържествува над мене,
13 а мене запазиш читав и ме поставиш пред лицето Си навеки.
14 (G)Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! Амин, амин!
1-2 (A)Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово.
Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление;
3 послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам
4 (B)от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене.
5 Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха;
6 страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе.
7 И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил,
8 далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята;
9 побързал бих да се скрия от вятъра и бурята.
10 Разстрой, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града:
11 (C)денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него;
12 всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му;
13 защото, да би ме враг хулил, – това бих понесъл; да би ми се противник големеел, – от него бих се скрил;
14 (D)но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, – мой приятел и мой близък,
15 с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом!
16 Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища.
17 Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси.
18 (E)Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми,
19 ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам;
20 (F)Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога,
21 простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз;
22 (G)устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от елей, но те са голи мечове.
23 (H)Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.
24 (I)Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров: кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам.
51 Началнику на хора. Учение Давидово,
2 (A)когато идумеецът Доик идва да обади Саулу и да му каже, че Давид е дошъл в дома на Ахимелеха.
3 (B)Защо се, силний, хвалиш със злодейство? Божията милост е винаги с мене;
4 (C)езикът ти пагуба измисля; като наострен бръснач е той у тебе, коварнико;
5 ти обичаш зло повече, нежели добро, повече лъжа, отколкото да говориш правда;
6 ти, коварни езико, обичаш всякакви пагубни речи;
7 (D)затова Бог докрай ще те съкруши, ще те изрине и ще изтръгне тебе из жилището (ти), и корена ти – из земята на живите.
8 Ще видят праведниците, ще се побоят и ще му се присмеят (като кажат):
9 (E)ето човек, който не полагаше в Бога своята сила, а се надяваше на многото си богатство, укрепяваше се в своето злодейство.
10 (F)Аз пък съм в Божия дом като зеленееща се маслина, и се уповавам на милостта Божия навеки.
11 (G)Вечно ще Те славя за това, що си сторил, и ще се уповавам на Твоето име, защото то е благо пред Твоите светии.
50 Тъй казва Господ: де е разводното писмо на майка ви, с което я напуснах? или на кого от Моите заемодавци ви продадох? Ето, вие сте продадени заради греховете си, и заради вашите престъпления майка ви е напусната.
2 (A)Защо, когато дохождах, никого нямаше, и когато виках, никой не отговаряше? Нима ръката Ми се е скратила, та не може да избавя, или нямам сила да спасявам? Ето, със заплахата Си море пресушавам, превръщам реки в пустиня; рибите в тях гният от липса на вода и умират от жажда.
3 (B)Аз обличам небесата с мрак и вретище правя тям за покров.
4 (C)Господ Бог Ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия: всяка заран Той пробужда, пробужда ухото Ми, за да слушам като ония, които се учат.
5 (D)Господ Бог Ми отвори ухото, и Аз се не възпротивих, не отстъпих назад.
6 (E)Гърба Си подложих на биещите, и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване.
7 И Господ Бог Ми помага; затова не се срамувам, затова държа лицето Си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен.
8 (F)Близо е Оня, Който Ме оправдава: кой иска да се надваря с Мене? Да застанем заедно. Кой иска да се съди с Мене? Нека пристъпи към Мене.
9 (G)Ето, Господ Бог Ми помага: кой ще Ме осъди? Ето, те всички като дреха ще овехтеят; молец ще ги изяде.
10 (H)Кой от вас се бои от Господа, слуша гласа на Неговия Раб? Който ходи в мрак, без светлина, да се уповава на името Господне и да се осланя на своя Бог.
11 Ето, всички вие, които палите огън, които сте въоръжени със запалени стрели, – идете в пламъка на вашия огън и на стрелите, които сте нажежили! Това ще ви бъде от Моята ръка: в мъчение ще умрете.
15 (A)Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.
16 (B)Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: „и на семената“, като за мнозина, а като за едного: „и на семето ти“, което е Христос.
17 (C)Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила.
18 (D)Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.
19 (E)Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник.
20 Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един.
21 И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона;
22 (F)но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.
47 (A)Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата.
48 И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине.
49 Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си.
52 (B)Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило.
53 (C)И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.
54 Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха,
55 (D)бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той.
56 И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.