Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
119 (A)Към Господа викнах в скръбта си, и Той ме чу.
2 (B)Господи, избави душата ми от лъжливи уста, от лукав език.
3 (C)Какво ще ти даде и какво ще ти прибави лукавият език? –
4 (D)Изострените стрели на силния с разпалени въглени от смрика.
5 Горко мене, че пребъдвам в Мосох, живея при шатрите Кидарски.
6 Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира.
7 (E)Аз съм мирен; но щом заговоря, те се готвят за война.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 (A)Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?
3 Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?
4 (B)Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;
5 да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.
6 (C)Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).
Началнику на хора. Псалом Давидов.
13 (D)Рече безумец в сърце си: „няма Бог“. Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.
2 (E)Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
3 (F)Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един.
4 Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?
5 Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.
6 (G)Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда.
7 (H)„Кой ще даде от Сион спасение Израилю!“ Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил.
Псалом Давидов.
14 (I)Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?
2 (J)Оня, който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина;
3 (K)който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася хули за ближния си;
4 (L)оня, в чиито очи е презрян отхвърленият, но който слави ония, които се боят от Господа; който се кълне, макар и на зъл човек, и не изменява;
5 (M)който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.
6 Отговори Иов и рече:
7 (A)Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както ратай копнее за сянка, и както наемник чака края на работата си,
3 тъй и аз получих за дял суетни месеци, и тъжовни нощи ми са отброени.
4 (B)Кога лягам, думам си: кога ще стана? А нощта се провлича, и аз се обръщам, докле ми омръзне, дозори.
5 (C)Тялото ми е покрито с червеи и прашни струпеи: кожата ми се пука и гноясва.
6 (D)Дните ми летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда.
7 Спомни си, че животът ми е духване, че окото ми не ще се върне да види добро.
8 (E)Не ще ме види окото на оногова, който ме е видял; Твоите очи са върху мен, – а мен няма.
9 (F)Разредява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе,
10 не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече.
11 Затова няма да сдържам устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще се оплаквам в горчивината на душата си.
12 Нима съм море или морско чудовище, та си поставил Ти стража над мене?
13 Кога си помисля: „моята постелка ще ме утеши; моето легло ще отнесе тъгата ми“,
14 Ти ме плашиш със сънища и с видение ме ужасяваш;
15 и душата ми желае по-добре да се прекрати дишането, по-добре смъртта, нежели да се спазят костите ми.
16 Омръзна ми животът. Няма вечно да живея. Оттегли се от мен, защото дните ми са суета.
17 (G)Какво е човек, та толкова го цениш и обръщаш върху него вниманието Си,
18 посещаваш го всяка заран, изпитваш го всеки миг?
19 Кога ще ме оставиш, кога ще си идеш от мене, кога ще ми дадеш слюнката си да преглътна?
20 (H)Ако съм съгрешил, какво да сторя за Тебе, о, Бдителю над човеците! Защо си ме поставил противник на Себе Си, та дотегнах и на мене си?
21 И защо да ми не простиш греха и да не снемеш от мене беззаконието ми? Защото, ето, аз ще легна в праха; утре ще ме подириш, а няма да ме има.
10 Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски,
2 мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу.
3 Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие!
4 А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога.
5 И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър:
6 (A)той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
7 Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него,
8 и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
9 На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли.
10 И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе,
11 и – вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята;
12 (B)в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни.
13 И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж!
14 А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.
15 (C)И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.
16 Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.
7 После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият.
2 (A)Приближаваше иудейският празник Разпъване шатри.
3 Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш.
4 Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света.
5 Защото нито братята Му вярваха в Него.
6 На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно.
7 (B)Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши.
8 Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.
9 Това като им каза, остана си в Галилея.
10 Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом.
11 А иудеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи?
12 (C)И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа.
13 (D)Но никой не говореше за Него открито, поради страх от иудеите.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.