Book of Common Prayer
1-2 Молитва на човека Божий Моисея.
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
3 (A)Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.
4 Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!
5 (B)Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.
6 (C)Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;
7 (D)защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.
8 Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си.
9 Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.
10 (E)Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.
11 (F)Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост?
12 (G)Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
13 Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.
14 (H)Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.
16 Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им;
17 (I)и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.
12 (A)Ефремци се събраха, дойдоха в Севина и казаха на Иефтая: защо ти ходи да воюваш с амонитци, а нас не повика със себе си? Ние ще изгорим с огън дома ти заедно с тебе.
2 Иефтай им каза: аз и народът ми имахме с амонитци силна свада: аз ви виках, но вие не ме избавихте от ръцете им;
3 (B)като видях, че вие няма да ме избавите, изложих живота си на опасност и отидох против амонитци, и Господ ги предаде в ръцете ми; защо сте дошли сега да воювате с мене?
4 (C)Тогава Иефтай събра всички галаадски жители и се удари с ефремци, и жителите галаадски избиха ефремци, думайки: вие сте бежанци Ефремови, а Галаад е посред Ефрема и посред Манасия.
5 И галаадци завзеха брода през Иордан от ефремци, и когато някой от оцелелите ефремци кажеше: „позволете ми да премина“, жителите галаадски му казваха: не си ли ти ефремец? Той казваше: „не“.
6 (D)Те му казваха: „речи шиболет“, а той казваше: „сиболет“, и не можеше иначе да изговори. Тогава те го взимаха и заколваха при брода през Иордан. И в това време от ефремци паднаха четирийсет и две хиляди.
7 Иефтай беше съдия над Израиля шест години, и умря галаадецът Иефтай, и биде погребан в един от галаадските градове.
12 (A)А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.
13 От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.
14 (B)А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,
15 тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
16 Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.
17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,
18 туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
19 Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:
20 (C)идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.
21 Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха
23 и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.
24 Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.
25 Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
26 Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;
3 (A)Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски.
2 Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.
3 (B)Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие,
4 Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си ч да се роди?
5 Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;
6 (C)роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
7 Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише.
8 (D)Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа.
9 Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това?
10 Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?
11 Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате.
12 Ако за земни работи ви говорих, и не вярвате, – как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?
13 (E)Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.
14 (F)И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий,
15 та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
16 (G)Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.
17 Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
18 Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.
19 (H)Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши.
20 Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.
21 А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.