Book of Common Prayer
Смирение
131 (A)Поклонническа песен. На Давид.
Господи, сърцето ми не се превъзнасяше,
очите ми не гледаха отвисоко
и аз не се домогвах до велики и непосилни за мене дела.
2 (B)Аз се смирявах и успокоявах душата си
като дете в майчин скут.
Душата ми беше у мене като дете, накърмено от майчината гръд.
3 Нека Израил да се надява на Господа
сега и за вечни времена.
Давид и ковчегът на завета
Поклонническа песен
132 Господи, спомни си за Давид
и за всичките му скърби –
2 (C)как той се е клел на Господа,
как е дал обет на силния Бог на Яков:
3 (D)„Никога няма да вляза в шатъра си,
няма да легна на леглото си;
4 няма да дам сън на очите си
и дрямка на клепачите си,
5 докато не намеря място за Господа,
жилище за силния Бог на Яков.“
6 (E)Ето ние слушахме за това място във Витлеем[a],
намерихме го в полетата на Ярим.
7 (F)Да идем в Неговото жилище,
да се помолим пред подножието на нозете Му.
8 Господи, влез в мястото на Своя покой –
Ти и ковчегът на Твоето величие.
9 Твоите свещеници ще се облекат в правда
и Твоите верни хора ще ликуват от радост.
10 (G)Не отвръщай лице от Своя помазаник
заради Давид, Твоя служител.
11 (H)(I)Господ се закле на Давид със сигурна клетва
и няма да се отклони от думите Си:
„Ще поставя потомък
от твоите наследници на престола ти.
12 Ако твоите синове спазват Моя завет
и Моите заповеди, на които ще ги науча,
тогава синовете им вечно ще седят на твоя престол.“
13 (J)Защото Господ избра Сион,
пожела го за Свое жилище.
14 „Това е Мое вечно жилище:
тук ще се поселя, защото силно го пожелах.
15 Ще благословя и преблагословя неговото препитание,
ще наситя бедните му с хляб,
16 (K)а свещениците му ще облека в спасение
и верните му хора ще ликуват от радост.
17 (L)Там Аз ще издигна величието на Давид,
ще приготвя светилник на Своя помазаник.
18 Враговете му ще покрия с позор,
а на него ще засияе короната му.“
Възхвала на братската любов
133 Поклонническа песен. На Давид.
Колко е хубаво и колко е прекрасно,
когато братя живеят в съгласие!
2 (M)Това е като скъп елей върху глава,
разливащ се по брада, брадата на Аарон, елей,
който се стича по ръба на дрехата му;
3 (N)като роса от Ермон,
която пада върху планините на Сион,
защото там Господ възвести благословението
за живот за вечни времена.
Призив за прослава на Господа
134 (O)Поклонническа песен.
Прославяйте Господа, всички служители на Господа,
които стоите нощем в Господния дом.
2 (P)Вдигнете ръцете си към светилището
и прославете Господа!
3 (Q)Нека да те благослови Господ от Сион,
Който сътвори небето и земята.
Хвалебствен химн за Господните дела
135 (R)(S)Алилуя[b]. Възхвалявайте името на Господа,
възхвалявайте го, Господни служители,
2 вие, които стоите в дома на Господа,
в храмовите дворове на дома на нашия Бог.
3 Възхвалявайте Господа, защото Господ е благ;
възпявайте името Му, защото то е чудно;
4 (T)защото Господ избра за Себе Си Яков,
за Свое притежание – Израил.
5 (U)Това аз зная – че Господ е велик
и че нашият Господ е по-велик от всички богове.
6 (V)Всичко, което Господ иска, Той го прави –
на небето и на земята, в моретата и във всички бездни.
7 (W)Той издига облаци от земните предели,
прави светкавици при дъжд,
извежда вятър от Своите хранилища.
8 (X)Той порази първородните в Египет –
от човека до добитъка.
9 (Y)Изпрати знамения и чудеса сред тебе, Египет,
върху фараона и върху всички негови служители.
10 (Z)Той порази много народи
и погуби силни царе:
11 Сихон, аморейския цар,
и Ог, васанския цар,
и всички ханаански царства.
12 И даде земята им за наследство,
за наследство на Израил, Своя народ.
13 (AA)Господи, Твоето име е вечно; Господи,
споменът за Тебе преминава от род в род.
14 (AB)Защото Господ ще защити в съда Своя народ
и ще се смили над Своите слуги.
15 (AC)Езическите идоли са само сребро и злато,
дело на човешки ръце:
16 имат уста, но не говорят;
имат очи, но не виждат;
17 имат уши, но не чуват;
дори в устата им няма дихание.
18 Подобни на тях са онези, които ги ваят,
всеки, който се уповава на тях.
19 Израилтяни, величайте Господа!
Свещеници от Аароновия дом, величайте Господа!
20 Левити, величайте Господа!
Вие, които благоговеете пред Господа, величайте Господа!
21 Прославен да бъде от Сион Господ,
Който е в Йерусалим! Алилуя.
11 Тогава Валак каза на Валаам: „Какво стори ти с мене? Аз те взех да прокълнеш враговете ми, а ето, ти дори ги благослови!“ 12 А той отговори: „Нима не трябва да казвам тъкмо онова, което Господ влага в устата ми?“
13 Тогава Валак му рече: „Ела с мене на друго място, откъдето ще ги видиш; но ще видиш само най-близката част от стана им, всичките няма да ги видиш; и прокълни ги оттам заради мене.“ 14 И така, той го заведе на мястото за стража на върха на Фасга; там издигна седем жертвеника и принесе по едно теле и по един овен на всеки жертвеник. 15 Тогава Валаам му каза: „Застани близо до всеизгарянето си, а пък аз ще отида по-нататък да срещна Бога.“ 16 И Господ срещна Валаам и вложи слово в устата му, като каза: „Върни се при Валак и говори така!“ 17 Валаам се върна при него, а той стоеше при всеизгарянето си заедно с моавските предводители. Валак го попита: „Какво каза Господ?“ 18 Тогава той започна притчата си с думите:
„Стани, Валак, и слушай!
Чуй ме добре, сине Сепфоров!
19 (A)Бог не е смъртен, за да лъже,
нито човек, за да се отмята от думите Си.
Нима Той е казал нещо и не го е сторил
или е обещал нещо и не го е изпълнил?
20 Ето нареди ми да благославям;
което Той е благословил, аз не мога да отменя.
21 Той не е видял неправда у Яков,
нито е съзрял злочестие у Израил.
Господ, неговият Бог, е с него,
провъзгласен сред тях като цар.
22 (B)Бог ги изведе от Египет
и силата Му е като на бивол.
23 (C)И няма магьосничество у Яков,
нито заклинание у Израил.
Сега ще се говори за Яков и за Израил: ‘Ето какво стори Бог!’
24 (D)Един народ ще се върне като лъвица,
като лъв ще скочи
и няма да легне, докато не изяде плячката си
и не изпие кръвта на убитите.“
25 Тогава Валак каза на Валаам: „Като не искаш да го проклинаш, поне не го благославяй.“ 26 А Валаам отговори на Валак: „Не ти ли говорих: ‘Ще върша всичко, каквото Господ ми каже’?“
Новият живот
8 И тъй, сега няма никакво осъждане за онези, които принадлежат на Иисус Христос и живеят не според плътта, а според Духа[a], 2 (A)защото законът на Духа, който дава живот чрез Иисус Христос, ме освободи от закона на греха и смъртта. 3 (B)Онова, което законът не можеше да извърши поради слабостта на плътта, извърши Бог, Който осъди греха в плътта, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, за да премахне греха. 4 Така че оправдаване, изисквано от Закона, да се изпълни у нас, които живеем не според плътта, а според Духа. 5 Защото онези, които живеят според плътта, за плътското мислят, а които живеят според Духа – за духовното. 6 Плътското мислене води до смърт, а духовното мислене – до живот и мир. 7 Защото плътското мислене е враждебност към Бога – то не се покорява на Божия закон, а и не може. 8 Затова онези, които живеят според плътта, не могат да вършат това, което се нрави на Бога. 9 Ако Божият Дух живее у вас, вие живеете не според плътта, а според Духа. Но ако у човека няма Духа на Христос, той не Му принадлежи. 10 Ако пък Христос е във вас, сега тялото ви е мъртво поради греха, но духът е жив заради оправдаването. 11 (C)Но ако Духът на Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус, живее у вас, тогава Той, Който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот и на смъртните ви тела чрез живеещия у вас Негов Дух.
Притча за царската сватба
22 (A)А Иисус продължи да им говори с притчи и каза: 2 (B)„Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си; 3 (C)и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги с думите: ‘Кажете на поканените: «Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата».’ 5 Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия. 6 (D)Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха. 7 Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им. 8 След това каза на слугите си: ‘Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.’ 10 (E)И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости. 11 Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна, 12 и му каза: ‘Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?’ А онзи не каза нито дума. 13 (F)Тогава царят рече на слугите: ‘Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби, 14 защото мнозина са звани, а малцина – избрани’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.