Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давидов.
138 (A)Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.
2 (B)Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.
3 (C)Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.
4 Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.
5 Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.
6 Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна!
7 (D)Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?
8 (E)Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.
9 (F)Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, –
10 и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.
11 (G)Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;
12 (H)но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина.
13 (I)Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.
14 (J)Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.
15 (K)Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.
16 (L)Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.
17 Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!
18 (M)Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.
19 (N)О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!
20 Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.
21 (O)Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?
22 (P)С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.
23 (Q)Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;
24 (R)и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.
Псалом.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Избави ме, Господи, от зъл човек, запази ме от потисник:
3 те мислят зло в сърце си, всеки ден се опълчват за бой;
4 (S)изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова.
5 (T)Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивеца, запази ме от потисниците, които са намислили да поклатят стъпките ми.
6 (U)Горделивите заложиха клопки за мене и примки, простряха мрежа по пътя, нагласиха клопки за мене.
7 Аз казах Господу: Ти си Бог мой: чуй, Господи, гласа на моите молби.
8 Господи, Господи, Сило на моето спасение! Ти покри главата ми в деня на битката.
9 (V)Не давай, Господи, що нечестивец желае; не давай сполука на лошия му замисъл: той ще се въз гордее.
10 (W)Нека върху главата на ония, които ме окръжават, падне злото на техните собствени уста.
11 (X)Да паднат върху тях живи въглени; да бъдат хвърлени в огън, в пропаст, та да не станат.
12 (Y)Злоезичният човек няма да се закрепи на земята; злото ще завлече потисника в погибел.
13 (Z)Зная, че Господ ще извърши съд за угнетените и правда за бедните.
14 Да, праведните ще славят Твоето име; непорочните ще обитават пред Твоето лице.
(Алилуия.)
147 Хвали, Иерусалиме, Господа; хвали, Сионе, твоя Бог,
2 защото Той укрепява заворките на твоите порти, благославя твоите синове сред тебе;
3 (A)утвърдява в твоите предели мир, с тлъста пшеница те насища;
4 праща на земята Своето слово; Неговото слово бързо върви;
5 (B)дава сняг като вълна; сипе скреж като пепел;
6 хвърля градушката Си на късове; пред Неговия мраз кой ще устои?
7 (C)Прати словото Си, и всичко се разтапя; духне с вятъра Си, и води потекат.
8 (D)Той яви Своето слово Иакову, Своите наредби и Своите съдби – Израилю.
9 (E)На никой друг народ Той не е сторил това, и Неговите съдби те не знаят. Алилуия.
23 (A)Горко на пастирите, които погубват и разпъждат овците на Моето паство! казва Господ.
2 Затова тъй казва Господ, Бог Израилев, към пастирите, които пасат моя народ: вие разпръснахте Моите овци, прокудихте ги и не се грижите за тях; ето, Аз ще ви накажа за злите ви деяния, казва Господ.
3 (B)И ще събера остатъка от Моето стадо из всички земи, където бях ги изгонил, и ще ги върна в кошарите им, – и ще се плодят и размножават.
4 (C)И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат, и те вече не ще се боят и плашат и не ще се губят, казва Господ.
5 (D)Ето, настъпват дни, казва Господ, – и ще въздигна на Давида праведна Младочка, и ще се възцари Цар, Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята.
6 (E)В Негови дни Иуда ще се спаси, и Израил ще живее безопасно; и ето – Неговото име, с което ще Го наричат: „Господ – наше оправдание!“
7 (F)Затова ето, настъпват дни, казва Господ, когато вече не ще говорят: „жив Господ, Който изведе Израилевите синове из Египетската земя“,
8 а: „жив Господ, Който изведе и Който доведе племето на Израилевия дом от северната земя и от всички земи, където ги бе изгонил“, и ще живеят в земята си.
8 (A)Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа;
9 (B)понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството,
10 (C)и вие сте пълни чрез Него, Който е Глава на всяко началство и власт:
11 (D)в Него сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово,
12 (E)като се погребахте с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вяра в силата на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.
13 (F)И вас, които бяхте мъртви в греховете и в необрязването на плътта си, Той оживи заедно с Него, като ви прости всички грехове;
14 (G)а това стана, като Христос заличи с учението съществувалото за нас ръкописание, което беше против нас и което Той взе от средата и го прикова на кръста;
15 (H)като отне силата от началства и власти, Той ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях.
16 (I)И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота:
17 (J)това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос.
18 (K)Никой преднамерено да ви не прелъстява със смиреномъдрие и служене на Ангелите, като се впуска в онова, що не е видял, като безразсъдно се гордее с плътския си ум
19 (L)и не се придържа о Главата – Христа, от Когото цялото тяло, поддържано и свързвано чрез стави и свръзки, расте с растене по Бога.
20 (M)И тъй, ако вие с Христа умряхте за стихиите световни, то защо като живеещи в света допускате да ви налагат постановления:
21 „не се докосвай, не вкусвай, не пипай“
22 (N)(които всички, от употребяване, подлежат на разрушение), – според човешки заповеди и учения?
23 Тия постановления имат само вид на мъдрост в своеволно благочестие, в смиреномъдрие и в пренебрежение на тялото, без някак да се грижат за насищане плътта.
7 Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.
8 (A)Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.
9 (B)Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
10 Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.
11 (C)Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;
12 а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
13 Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
14 (D)Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.
15 Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.
16 (E)Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.
17 (F)Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.