Book of Common Prayer
41 (По слав. 40). За първия певец. Давидов псалом. Блажен оня, който прегледва немощния; В зъл ден ще го избави Господ.
2 Господ ще го пази и ще продължи живота му; Блажен ще бъде той на земята; И Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
3 Господ ще го подкрепява на болното легло; В болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.
4 Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших.
5 Неприятелите ми говорят зло за мене, <като казват:> Кога ще умре той, и ще загине името му.
6 И ако дойде <един> от тях да <ме> види, говори престорено, Събира в сърцето си <всичкото> зло< що забелязва>, И като излезе навън разказва го.
7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят, Против мене измислюват зло, <казвайки:>
8 <Някаква> лоша болест го е сполетяла, И като е легнал няма вече да стане.
9 Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене.
10 Но Ти, Господи, смили се за мене; Изправи ме, и ще им отвърна.
11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене, Понеже неприятелят ми не тържествува над мене.
12 А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми, И утвърждаваш ме пред лицето Си до века.
13 Благословен да е Господ, Израилевият Бог, От века и до века. Амин и амин.
52 (По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22:9. Езек. 22:9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия <пребъдва> до века.
2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.
3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).
4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.
5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).
6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят <и рекат:>
7 Ето човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.
8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.
9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.
44 (По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).
9 Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.
13 Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
7 На двадесет и четвъртия ден от единадесетия месец, който е месец Сават, във втората година на Дария, Господното слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо, и рече:
8 Видях нощем, и ето човек който яздеше на червен кон, и стоеше между миртовите дървета, които бяха в едно сенчесто място; и зад него имаше червени, пъстри и бели коне.
9 Тогава рекох: Господарю мой, кои са тези? И ангелът, който говореше с мене, ми рече: Аз ще ти покажа кои са тези.
10 И човекът, който стоеше между миртите, рече в отговор: Те са ония, които Господ изпрати да обходят света.
11 И проговаряйки на Ангела Господен, който стоеше между миртите, рекоха: Ние обходихме света; и, ето, целият свят седи спокойно и е тих.
12 Тогава ангелът Господен в отговор рече: Господи на Силите, до кога няма да покажеш милост към Ерусалим и Юдовите градове, против които си негодувал през тия седемдесет години?
13 И Господ отговори с добри думи, с утешителни думи, на ангела, който говореше с мене.
14 И тъй ангелът, който говореше с мене, ми рече: Извикай и кажи: Така казва Господ на Силите: Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион;
15 и много се сърдя на охолните народи; защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха към наскърбяването на <Израиля>.
16 Затова, така казва Господ: Аз съм се върнал с милост в Ерусалим; домът Ми ще се построи в него, казва Господ на Силите; и връв ще се опъне върху Ерусалим.
17 Извикай още веднъж и речи: Така казва Господ на Силите: Градовете Ми още ще се преливат с благосъстояние; и Господ още ще утеши Сион, и пак ще избере Ерусалим.
7 До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря.
8 Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки <само> малко сила, <пак> си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми.
9 Ето, давам <ти> някои от ония, <които са> от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.
10 Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.
11 [Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.
12 Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, <и името на града на Моя Бог>, {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; <ще напиша> и Моето ново име.
13 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.
15 Затова, когато видите мерзостта, която <докарва> запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на светото място, (който чете нека разбира),
16 тогава ония които са в Юдея, нека бягат по планините;
17 който се намери на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си;
18 и който се намери на нива да се не връща назад да вземе дрехата си.
19 А горко на непразните и на кърмещите в ония дни!
20 При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден;
21 защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има.
22 И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят.
23 Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос, или: Тука, не вярвайте;
24 защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.
25 Ето предсказах ви.
26 Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята; не излизайте;< или:> Ето Той е във вътрешните стаи; не вярвайте.
27 Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.
28 Дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите.
29 А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.
30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.
31 Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.
© 1995-2005 by Bibliata.com