Book of Common Prayer
18 (По слав. 17). За първия певец. Псалом на Господния слуга* Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
5 Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10 Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
26 Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
33 Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38 Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46 Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
50 Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
6 А, от моя страна, аз ви дадох чистота на зъбите по всичките ви градове, И оскъдност от хляб по всичките ви места; Но пак се не обърнахте към мене, казва Господ.
7 При това, аз удържах от вас и дъжда, Когато оставаха още три месеца до жетва; Дадох дъжд на един град, А на друг град не дадох дъжд; Едно място се напои, А мястото, на което не валя дъжд изсъхна.
8 Така два-три града, като се скитаха, Стекоха се в един град да пият вода, И не можаха да се наситят; Но пак се не обърнахте към Мене, казва Господ.
9 Поразих ви с изсушителен вятър и маня; Гъсеницата изпояде многото ви градини и лозя, Многото ви смоковници и маслини; Но пак се не обърнахте към Мене, казва Господ.
10 Пратих върху вас мор, както в Египет; Поразих с меч юношите ви, Като плених и конете ви; И докарах смрада на становете ви до ноздрите ви; Но пак се не обърнахте към Мене, казва Господ.
11 Разорих градове между вас, Както Бог разори Содом и Гомор; И вие станахте като главня, изтръгната из огън; Но пак се не обърнахте към Мене, казва Господ.
12 За това, според твоите постъпки ще ти направя, Израилю; И понеже ще ти направя това, Приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю.
13 Защото, ето, онзи, който образува планините, И създава вятъра, И явява на човека каква е мисълта му, Който обръща зората на тъмнина, И стъпва върху земните височини, Неговото име е Иеова, Бог на Силите.
11 Прочее, понеже всичкото това ще се стопи, какви трябва да сте вие в своето живеене и в благочестие,
12 като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!
13 А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.
14 Затова, възлюблени, като очаквате тия неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си.
15 И считайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост.
16 както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тия работи; в които послания има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите писания, за своята погибел.
17 И тъй, вие, възлюбени, като сте предизвестени за това, пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си.
18 Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Нему да бъде слава и сега и до вечния ден. Амин.
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”?
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне.
45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.