Book of Common Prayer
Зов за помощ в беда
70 (A)За първия певец, Давидов псалом, за спомен[a].
Боже, побързай да ме избавиш;
Господи, побързай да ми помогнеш.
2 (B)Нека се посрамят и се смутят
онези, които търсят душата ми;
нека се обърнат назад и се опозорят
онези, които се наслаждават на злощастието ми.
3 (C)Нека се обърнат назад поради срама си
онези, които казват: О, хохо!
4 Нека се радват и се веселят в Тебе
всички, които Те търсят;
онези, които обичат спасението Ти,
нека казват винаги: Да се величае Бог.
5 (D)А аз съм сиромах и беден;
Боже, побързай да дойдеш при мене;
помощ моя и избавител мой си Ти;
Господи, да не се забавиш.
Молитва на преклонни години
71 (E)На Тебе, Господи, уповавам;
да не се посрамя никога.
2 (F)Избави ме в правдата Си и ме освободи;
приклони към мен ухото Си и ме спаси.
3 (G)Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам.
Ти си разрешил спасението ми,
защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 (H)Боже мой, избави ме от ръката на нечестивия,
от ръката на законопрестъпника и насилника.
5 (I)Защото Ти, Господи Йехова, си моя надежда;
на Тебе съм уповавал от младостта си.
6 (J)Ти си ми бил опора от рождението ми;
от утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел;
за Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
7 (K)Като чудовище съм станал за мнозина;
но Ти си ми сигурно прибежище.
8 (L)Устата ми ще се пълнят всеки ден
с хваление и славене към Тебе.
9 (M)Не ме отхвърляй по време на старостта ми;
не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 (N)защото неприятелите ми за мене говорят
и онези, които причакват душата ми, се наговарят помежду си
11 и казват: Бог го е изоставил;
погнете го и го хванете, защото няма кой да го избави.
12 (O)Боже, не се отдалечавай от мене;
Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 (P)Нека се посрамят и бъдат изтребени противниците на душата ми;
нека се покрият с укор и срам онези, които искат зло за мене.
14 Но аз винаги ще се надявам
и ще Те хваля все повече и повече.
15 (Q)Устата ми цял ден ще разказва за правдата Ти и избавлението, което ми вършиш,
защото не мога да ги изброя.
16 Ще дойда и ще хваля великите дела на Господа Йехова.
Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми;
и досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 (R)Да! Дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй,
докато не разглася силата[b] Ти на бъдещия род,
Твоята мощ – на всички бъдещи поколения.
19 (S)Също и правдата Ти, Боже, стигна нависоко.
Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 (T)Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения,
пак ще ме съживиш
и от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 Ще уголемиш величието ми
и отново ще ме утешиш.
22 (U)И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Теб и Твоята вярност;
на Тебе, Святи Израилев, ще пея хваление с арфа,
23 (V)ще се радват много устните ми, когато Те славословя,
също и душата ми, която си изкупил.
24 (W)Езикът ми също така ще приказва за правдата Ти всеки ден,
защото станаха за срам – защото се смутиха – онези, които искат зло за мене.
Молитва за избавление на народа
74 (A)Асафово поучение.
Боже, защо си ни отхвърлил завинаги?
Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2 (B)Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността,
което си изкупил да бъде племето[a], което ще имаш за наследство;
спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания,
към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 (C)Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти;
поставиха своите знамена за знамения.
5 Станаха познати като хора, които вдигат брадва
върху гъсти дървета;
6 (D)и сега всичките му ваяни изделия
те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 (E)Предадоха на огън светилището Ти;
оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.
8 (F)Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем.
Изгориха всички богослужебни домове по земята.
9 (G)Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк,
нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.
10 Докога, Боже, противникът ще укорява?
Довека ли врагът ще хули името Ти?
11 (H)Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти?
Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.
12 (I)А Бог е от древността мой Цар,
Който извършва избавления сред земята.
13 (J)Ти си раздвоил морето със силата Си;
Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 (K)Ти си строшил главите на Левиатан,
дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.
15 (L)Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци;
пресушил си реки непресъхвали.
16 (M)Твой е денят, Твоя е нощта;
Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 (N)Ти си поставил всички предели по земята;
Ти си направил лятото и зимата.
18 (O)Помни това, че врагът е укорил Господа
и че безумни хора са похулили Твоето име.
19 (P)Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си;
не забравяй завинаги живота[b] на Твоите немотни.
20 (Q)Зачети завета Си,
защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Угнетеният да не се върне назад посрамен;
сиромахът и бедният да хвалят името Ти.
22 (R)Стани, Боже, защити Своето дело;
помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забравяй гласа на противниците Си;
размирието на онези, които се повдигат против Тебе,
постоянно се умножава.
29 И така, Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.
30 (A)Израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението.
31 А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар.
32 (B)А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израилевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика.
33 И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.
34 А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израилевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.
35 И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.
36 Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.
37 Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.
38 (C)И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което Господ беше говорил.
39 (D)А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
40 Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.
Възцаряване на Йосафат в Юдея
41 (E)А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.
42 Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.
43 (F)Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места.
44 (G)И Йосафат сключи мир с Израилевия цар.
45 А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.
14 (A)Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
15 (B)Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.
16 (C)Защото:
„Кой е познал ума на Господа,
зада може да Го научи?“
А ние имаме ум Христов.
Апостолите – сътрудници на Бога
3 (D)И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, а като на плътски, като на невръстни в Христос.
2 (E)С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете.
3 (F)Понеже и досега сте плътски; защото докато има между вас завист и разпри, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?
4 (G)Защото когато един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?
5 (H)Тогава какво е Аполос и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всекиот тях.
6 (I)Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.
7 (J)И така, нито който сади, е нещо, нито който напоява, а Господ, Който прави да расте.
8 (K)При това този, който сади, и този, който напоява, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда;
9 (L)защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.
10 (M)Според дадената ми Божия благодат като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.
11 (N)Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос.
12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,
13 (O)на всеки работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита каква е работата на всекиго.
14 (P)Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда.
15 (Q)А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но като през огън.
ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА
Блаженствата
5 (A)А Исус, като видя множествата, изкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
2 И като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше:
3 (B)Блажени бедните[a] по дух, защото е тяхно небесното царство.
4 (C)Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
5 (D)Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 (E)Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
7 (F)Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
8 (G)Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.
10 (H)Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.