Book of Common Prayer
Песен за избавлението
30 (A)Псалом на Давид. Песен при освещаване на храма.
2 [a] Господи, ще Те възхваля, защото ме въздигна
и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
3 Господи, Боже мой, виках към Тебе
и Ти ме изцели.
4 (B)Господи, Ти изведе душата ми от ада
и ме запази, за да не сляза в гроба.
5 (C)Пейте пред Господа, вие, които сте Негови,
прославяйте Неговото свято име.
6 (D)Защото гневът Му е за миг,
благоволението Му – за цял живот.
Вечер настъпва плач,
а сутрин – отново радост.
7 В своето благоденствие си казах:
„Няма да се поколебая никога.“
8 (E)Господи,
Ти беше ме поставил на здрава планина по благоволението Си.
Но Ти скри лицето Си и аз се смутих.
9 Към Тебе, Господи, тогава виках
и на своя Господ се помолих:
10 (F)„Каква полза от кръвта ми, когато сляза в гроба?
Ще Те слави ли пръстта?
Ще възвестява ли тя Твоята истина?
11 Чуй, Господи, и се смили над мене.
Господи, бъди ми помощник!“
12 (G)Ти превърна тъгата ми в ликуване,
сне от мене вретището и ме заобиколи с веселие.
13 Затова Те прославям и няма да замлъкна.
Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!
Псалом, посветен на покаянието
32 (A)(B)Псалом на Давид. Поучителен.
Блажен е онзи, чието беззаконие е простено
и чийто грях е покрит!
2 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях
и в чийто дух няма лукавство!
3 (C)Костите ми отъняха от всекидневното ми охкане,
когато не изповядвах своите грехове,
4 защото Твоята ръка ден и нощ тежеше над мене;
изчезна моята сила като през лятна засуха.
5 (D)Но аз изповядах греха си пред Тебе и не скрих вината си.
Аз казах: „Ще изповядам пред Господа своите престъпления“,
и Ти прости вината за греха ми.
6 Затова нека всеки праведник Ти се помоли,
когато се нуждае,
и тогава големите вълни
няма да го достигнат.
7 Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб,
обграждаш ме с песни на избавление.
8 (E)„Ще те надаря с разум – казва Бог, –
ще ти посоча пътя, по който да вървиш;
ще те съветвам,
Моето око бди над тебе.“
9 „Не бъдете като кон и като муле,
които нямат разум.
Техните челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник,
за да ти се покоряват.“
10 Много са бедите, отредени за нечестивия,
а този, който се уповава на Господа,
него го обгръща милост.
11 (F)Радвайте се заради Господа и ликувайте, праведници;
тържествувайте вие, всички чисти по сърце.
Копнеж по Бога при бедствие
42 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Както елен жадува за изворна вода,
така душата ми жадува за Тебе, Боже!
3 (B)Душата ми жадува за Бога, за живия Бог:
„Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“
4 (C)Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ,
докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“
5 Сърцето ми се свива, когато си спомня
как ходех с множеството хора,
влизах с тях в Божия храм,
като възклицавах и благодарях
заедно с празнуващото множество.
6 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
7 Боже мой, душата ми унива в мене.
Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан,
на планината Хермон, на планината Мицар.
8 (D)Бездна призовава бездна с гласа на Твоите водопади.
Всички Твои вълни и талази преминаха над мене.
9 Денем Господ ще покаже милосърдието Си
и нощем песента ми за Него ще бъде с мене,
моята молитва към Бога на моя живот.
10 (E)Ще кажа на Бога, Който е моя скала:
„Защо си ме забравил?
Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
11 Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене
и казват: ‘Къде е твоят Бог?’“
12 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
Молитва за помощ в беда
43 Съди ме, Боже, и защити ме в делото ми против този неблагочестив народ!
Избави ме от лукав и зъл човек,
2 защото Ти си Бог на моето прибежище! Защо си ме отхвърлил?
Защо трябва да ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
3 Изпрати Своята светлина и Своята истина!
Нека те ме водят и ме доведат до Твоята свята планина
и до мястото, където Ти пребиваваш.
4 (F)Тогава ще се доближа до Божия жертвеник,
до Бога на моята радост и веселие,
и с гусла ще Те славословя, Боже, Боже мой!
5 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога;
защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.
Разделяне на Соломоновото царство
Възцаряване на Ровоам и отпадане на десетте северни племена
12 (A)Ровоам отиде в Сихем, понеже целият Израил беше дошъл, за да го направи цар. 2 За това чу Йеровоам, Наватовият син, който още пребиваваше в Египет, където беше избягал. 3 И изпратиха за него и го повикаха. Тогава Йеровоам и цялото израилско събрание дойдоха и говориха на Ровоам: 4 „Твоят баща ни наложи тежко иго, ти пък облекчи наложеното от баща ти тежко робство и тежко иго, което той ни е наложил, и ще ти служим.“ 5 А той им каза: „Идете си и след три дни се върнете отново при мене.“ И народът си отиде.
6 Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които служеха при баща му Соломон, когато беше жив, и ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговоря на този народ?“ 7 Те му отговориха: „Ако ти днес бъдеш слуга на този народ и удовлетвориш желанието му, и му говориш с добро, той ще бъде твой служител през всички дни.“ 8 Но той не послуша съвета на старейшините, които го посъветваха, и се съветва с младежите, които бяха пораснали заедно с него, 9 като ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговорим на този народ, който ми говори и каза: ‘Облекчи игото, което твоят баща ни наложи?’“ 10 Младежите, пораснали заедно с него, му отговориха: „Така да речеш на този народ, който ти говори: ‘Твоят баща ни направи тежко иго, а ти ни го облекчи!’ Така му кажи: ‘Кутрето ми е по-дебело от бедрата на баща ми. 11 И така, ако баща ми ви е налагал тежко иго, аз ще увелича вашето иго; ако моят баща ви е наказвал с камшици, аз ще ви наказвам с бичове’.“
12 На третия ден Йеровоам и целият народ дойдоха при Ровоам, както царят беше заповядал, като им каза: „Елате при мене на третия ден.“ 13 Царят отговори на народа сурово и пренебрегна съвета, който му бяха дали старейшините. 14 И според съвета на младежите им каза: „Моят баща ви наложи тежко иго, аз пък ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък ще ви наказвам със скорпиони.“ 15 (B)Царят не послуша народа, защото така беше отсъдено от Господа, за да се изпълни словото Му, което Господ отправи чрез силомеца Ахия към Наватовия син Йеровоам.
16 (C)Когато всички израилтяни разбраха, че царят не ги послуша, народът отвърна на царя: „Какво общо имаме с Давид? За нас няма дял при Йесеевия син! В шатрите си, Израилю! Сега гледай, Давиде, своя дом!“ И израилтяните се разотидоха по своите домове. 17 Така Ровоам царуваше само над израилтяните, които живееха в градовете на Юдея. 18 (D)Тогава цар Ровоам изпрати при израилтяните Адорам, надзорника за повинността. Но всички израилтяни започнаха да хвърлят камъни по него и той умря, а цар Ровоам бързо се качи на колесницата и избяга в Йерусалим. 19 (E)Така Израил се обърна против Давидовия дом, както е и до днес. 20 А когато цял Израил чу, че Йеровоам се е върнал, изпратиха и го повикаха в събранието, и го обявиха за цар над цял Израил. С Давидовия дом не остана никой освен племето на Юда[a].
Съвети за търпение
7 (A)И тъй, братя, бъдете търпеливи, докато дойде Господ. Ето земеделецът очаква ценния плод от земята и заради него е търпелив, докато падне дъжд наесен и напролет. 8 Бъдете и вие така търпеливи! Нека укрепнат сърцата ви, защото пришествието на Господа наближава. 9 Не се оплаквайте един от друг, братя, за да не бъдете съдени. Ето Съдията стои пред вратата. 10 Братя мои, вземете за пример на тежко страдание и дълго търпение пророците, които говориха в името на Господа. 11 (B)Търпеливите ние смятаме за блажени. Вие сте слушали за търпението на Йов и видяхте какъв край му отреди Господ, защото Господ е изпълнен с милост и състрадание.
12 (C)Но преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито с друга някаква клетва. Вашето „да“ да бъде „да“ и вашето „не“ – „не“, за да не заслужите осъждане.
Кръстна смърт на Иисус Христос
33 (A)В шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. 34 (B)А в деветия час Иисус извика с висок глас: „Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ?“, което в превод означава: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“ 35 Някои от застаналите наоколо, като чуха, казаха: „Вижте, вика Илия.“ 36 (C)Един пък прибяга, натопи гъба в оцет и като я надяна на тръстиков прът, подаде Му да пие с думите: „Хайде да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.“ 37 А Иисус, като извика силно, издъхна.
38 (D)И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу. 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той извика така и издъхна, каза: „Наистина Този Човек е бил Божий Син.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.