Book of Common Prayer
Царството и величието на Господа
97 (A)Господ царува; нека се радва земята;
нека се веселят множеството острови.
2 (B)Облак и мрак са около Него;
правда и съд са основа на престола Му.
3 (C)Огън излиза пред Него
и изгаря противниците Му отвред.
4 (D)Светкавиците Му осветяват вселената;
земята вижда и трепери.
5 (E)Планините се топят като восък от присъствието Господне;
от присъствието на Господа на цялата земя.
6 (F)Небесата възвестяват правдата Му;
и всичките племена виждат славата Му
7 (G)Нека се посрамят всички, които служат на изваяните идоли,
които се хвалят с кумирите;
поклонете се на Него, всички богове.
8 Чу Сион и се развесели
и Юдовите дъщери се зарадваха
поради Твоите справедливи отсъждания, Господи.
9 (H)Защото Ти, Господи, си високопоставен над цялата земя,
превъзвишен си над всички богове.
10 (I)Вие, които обичате Господа, мразете злото!
Той пази душите на светиите Си,
избавя ги от ръката на нечестивите.
11 (J)Светлина се сее за праведния
и веселие – за онези, които са с прави сърца.
12 (K)Веселете се в Господа вие, праведни,
и възхвалявайте спомена за Неговата святост.
Възхвала на всесвятия Бог
99 (A)Господ царува; нека треперят племената;
Той обитава между херувимите; нека се потресе земята.
2 (B)Господ е велик на Сион
и е издигнат високо над всички племена.
3 (C)Нека славословят Твоето велико и страшно име;
Бог е свят.
4 (D)И силата на царя обича правосъдието;
Ти утвърждаваш правота;
Ти извършваш правосъдие и правда в Яков.
5 (E)Възвисявайте Господа, нашия Бог,
и се кланяйте пред подножието Му;
Той е свят.
6 (F)Моисей и Аарон бяха между свещениците Му
и Самуил – между призоваващите името Му;
те призоваваха Господа и Той ги слушаше.
7 (G)В облачния стълб Той им говореше;
те опазиха свидетелствата Му
и наредбите, които им даде.
8 (H)Господи, Боже наш, Ти си ги слушал;
Ти си им бил Бог опростител,
макар че си въздавал за делата им.
9 (I)Възвисявайте Господа, нашия Бог,
и се кланяйте в святия Му хълм,
защото Господ, нашият Бог, е свят.
Призив за славословие към Бога
100 (J)Хвалебен псалом.
Възкликнете към Господа, всички земи.
2 Служете на Господа с веселие;
елате пред Него с радост.
3 (K)Познайте, че Господ е Бог;
Той ни е направил и ние сме Негови;
Негов народ сме и овце на пасбището Му.
4 (L)Влезте в портите Му със славословие
и в дворовете Му – с хваление;
славословете Го и благославяйте името Му.
5 (M)Защото Господ е благ; милостта Му трае довека
и верността Му – от род в род.
Бог – Съдия над всички
94 (A)Господи Боже, на Когото принадлежи отмъщението,
Боже, на Когото принадлежи отмъщението, възсияй.
2 (B)Издигни се Ти, Съдия на земята,
отдай на горделивите това, което им се пада.
3 (C)Господи, докога нечестивите,
докога нечестивите ще тържествуват?
4 (D)Те бъбрят, говорят надменно;
всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
5 Те съкрушават народа Ти, Господи,
и притесняват наследството Ти;
6 убиват вдовицата и чужденеца,
умъртвяват сирачетата
7 (E)и казват: Господ няма да види,
нито ще обърне внимание Якововият Бог.
8 (F)Разсъдете вие, безумни между народа!
Вие, глупави, кога ще поумнеете? –
9 (G)Онзи, Който е поставил[a] ухото, не чува ли?
Който е създал окото, не вижда ли?
10 (H)Онзи, Който вразумява народите, Който учи човека на знание,
не изобличава ли?
11 (I)Господ знае, че човешките мисли са лъх.
12 (J)Блажен онзи човек, когото Ти, Господи, вразумяваш
и когото учиш от закона Си,
13 за да го успокояваш през дните на нещастието,
докато се изкопае ров за нечестивия.
14 (K)Защото Господ няма да отхвърли народа Си,
нито ще остави наследството Си;
15 понеже съдът пак ще се съобразява с[b] правдата
и всички, които са с прави сърца, ще я последват.
16 Кой ще стане за мене против злодеите,
кой ще застане с мене против онези, които вършат беззаконие?
17 (L)Ако не ми беше помогнал Господ,
душата ми без малко щеше да се пресели в мълчанието.
18 (M)Когато казах: Подхлъзва се кракът ми,
тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.
19 Сред множеството грижи на сърцето ми
Твоите утешения веселят душата ми.
20 (N)Ще има ли нещо общо с Тебе седалището на беззаконието,
което е скроено да върши зло чрез закон?
21 (O)Те се опълчват против душата на праведния
и осъждат невинна кръв.
22 (P)Но Господ е високата моя кула,
моят Бог е канара, при която се крия.
23 (Q)Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие
и ще ги отсече в нечестието им;
Господ, нашият Бог, ще ги отсече.
Възхвала на Бога – Творец и Спасител
95 (R)Елате да запеем на Господа,
да възкликнем към Канарата на нашето спасение.
2 Да застанем пред Него със славословие,
с псалми да възкликнем към Него,
3 (S)защото Господ е велик Бог
и велик Цар над всички богове.
4 В Неговата ръка са земните дълбочини;
и височините на планините са Негови.
5 (T)Негово е морето, дори Той го е направил;
и ръцете Му създадоха сушата.
6 (U)Елате да се поклоним и да паднем,
да коленичим пред Господа, нашия Създател;
7 (V)защото Той е наш Бог
и ние сме народ на пасбището Му и овце в ръката Му.
Днес, ако искате да слушате гласа Му,
8 (W)не закоравявайте сърцата си, както в Мерива.
Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,
9 (X)когато бащите ви Ме изпитаха,
опитаха Ме и видяха какво сторих.
10 (Y)Четиридесет години негодувах против това поколение
и казах: Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не са познали Моите пътища;
11 (Z)затова се заклех в гнева Си,
че няма да влязат в Моята почивка.
Застъпничество на Йоав за Авесалом
14 (A)Йоав, Саруиният син, забеляза, че сърцето на царя беше привързано към Авесалом.
2 (B)Затова Йоав прати в Текое и доведоха оттам една умна жена, и той ѝ каза: Престори се, че си в траур, облечи траурни дрехи, не се помазвай с масло, а се престори на жена, която жалее дълго време за мъртвец.
3 (C)И иди при царя и му говори според тези думи. И Йоав я подучи какво да говори.
4 (D)Когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, поклони се и каза: Помогни ми, царю.
5 (E)И царят ѝ каза: Какво ти е? А тя отговори: Ах! Аз съм вдовица. Мъжът ми умря.
6 Слугинята ти имаше двама сина. Те двамата се сбиха на полето. Нямаше кой да ги разтърве и единият удари другия и го уби.
7 (F)И, ето, всички роднини застанаха против слугинята ти и казаха: Предай онзи, който удари брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби. Така ще изтребим и наследника. С това те ще угасят въглена, който ми е останал, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по лицето на земята.
8 Царят каза на жената: Иди у дома си. Аз ще се разпоредя за теб.
9 (G)А текойката отговори на царя: Господарю мой, царю, беззаконието нека бъде върху мен и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.
10 И царят отвърна: Който проговори против тебе, доведи го при мен и няма вече да те докачи.
11 (H)А тя каза: Моля, нека царят помни Господа, своя Бог, за да не продължава отмъстителят за кръвта да изтребва и да не погуби сина ми. Той ѝ каза: Заклевам се в живота на Господа, нито един косъм от сина ти няма да падне на земята.
12 Тогава жената отговори: Нека каже, моля, слугинята ти още една дума на господаря си, царя. И той каза: Кажи.
13 (I)Жената проговори: Защо си намислил такова нещо против Божия народ? Понеже царят, като казва това, излиза виновен затова, че царят не възвръща своя син изгнаник.
14 (J)Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него.
15 По тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя. Народът ме уплаши и слугинята ти си каза: Ще говоря сега на царя. Може би царят ще изпълни молбата на слугинята си.
16 Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мен, и сина ми от Божието наследство.
17 (K)И слугинята ти си каза: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна. Защото господарят ми, царят, е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото. А Господ, твоят Бог, да бъде с тебе.
18 Тогава царят отговори на жената: Моля, не скривай от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: Нека проговори, моля, господарят ми, царят.
19 (L)Царят я запита: С тебе ли е във всичко това ръката на Йоав? А жената отговори: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, царю, никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което изрече господарят ми, царят. Слугата ти Йоав, той ми заповяда и той ме научи какво да кажа.
20 (M)Слугата ти Йоав направи това, за да представи по този начин работата. И господарят ми е мъдър – с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, което има на света.
Пътуването към Йерусалим
21 А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам – в Патара.
2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.
3 А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.
4 (A)И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим.
5 (B)Когато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме.
6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.
8 (C)А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.
9 (D)А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
10 (E)И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
11 (F)И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.
13 (G)Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус.
14 (H)И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.
Брак и развод
10 (A)И Исус стана оттам и дойде в Юдейските предели и местата отвъд Йордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.
2 (B)И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?
3 А Той им отговори: Какво ви е заповядал Моисей?
4 (C)А те казаха: Моисей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне.
5 Исус им каза: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тази заповед;
6 (D)обаче в началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена.
7 (E)Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,
8 (F)и двамата ще бъдат една плът; така че не са вече двама, а една плът.
9 (G)И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.
10 А в къщи учениците пак Го попитаха за това.
11 (H)И Той им каза: Който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства спрямо нея.
12 И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства.
Исус Христос благославя децата
13 (I)Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.
14 (J)Но Исус, като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
15 (K)Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.
16 (L)Прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.