Book of Common Prayer
Псалом (Давидов).
97 (A)Възпейте Господу песен нова, защото Той чудеса извърши. Неговата десница и Неговата света мишца Му доставиха победа.
2 (B)Господ яви Своето спасение, пред очите на народите откри Своята правда.
3 (C)Спомни си Той Своята милост (към Иакова) и верността Си към Израилевия дом. Всички краища земни видяха спасението от нашия Бог.
4 (D)Възклицавайте Господу, цяла земьо; тържествувайте, веселете се и пейте;
5 (E)пейте Господу с гусли, с гусли и с глас псаломски;
6 при звука на тръби и рог тържествувайте пред Царя Господа.
7 Да шуми морето и онова, що го изпълня, вселената и които живеят в нея;
8 (F)да ръкопляскат реките, да ликуват с тях планините
9 (G)пред лицето на Господа, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената праведно, и народите – вярно.
Хвалебен псалом (Давидов).
99 (A)Възкликнете Господу, цяла земьо!
2 Служете Господу с веселие; идете пред лицето Му с възклицание!
3 (B)Познайте, че Господ е Бог, че Той ни е създал, и ние сме Негови – Негов народ и овци от Неговото паство.
4 Влизайте в Неговите порти със славословие, в Неговите двори – с хваление. Славете Го, благославяйте името Му,
5 (C)защото Господ е благ: Неговата милост е вечна, и Неговата истина е в род и род.
Псалом Давидов.
100 (D)Милост и съд ще възпявам; Тебе, Го-споди, ще пея.
2 (E)Ще размислям за път непорочен: кога ще дойдеш при мене? всред моя дом ще ходя с непорочно сърце.
3 (F)Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно; престъпно дело мразя: до мене то няма да се прилепи.
4 (G)Развратено сърце ще бъде прогонено от мене; злосторника не ще да зная.
5 Оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня; оногова, който е с горделиви очи и надменно сърце, няма да търпя.
6 (H)Очите ми са към верните на земята, за да пребъдват те с мене; който ходи в път непорочен, той ще ми служи.
7 Няма да живее в моя дом онзи, който постъпва коварно; който говори лъжа, няма да остане пред очите ми.
8 От ранни зори ще изтребвам всички нечестивци на земята, за да изкореня из Господния град всички, които вършат беззаконие.
(Хвалебна песен Давилова.)
94 (A)Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни;
2 да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него,
3 (B)защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове.
4 (C)В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински;
5 Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата.
6 (D)Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец;
7 (E)защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце. О, да бяхте сега послушали Неговия глас:
8 „не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,
9 (F)дето Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело.
10 (G)Четирийсет години бях дразнен от тоя народ и казах: това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми,
11 (H)и затова в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище.“
(Хвалебна песен Давидова. При съграждане дома Господен.)
95 (I)Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо;
2 пейте Господу, благославяйте името Му, благовестете от ден на ден Неговото спасение;
3 разгласяйте между народите славата Му, по всички племена – чудесата Му;
4 (J)защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове.
5 (K)Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори.
6 (L)Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие – в светилището Му.
7 (M)Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест;
8 въздайте Господу слава на името Му, носете дарове и идете в Неговите двори;
9 поклонете се Господу със свето благолепие. Трепери пред лицето Му, цяла земьо!
10 (N)Кажете на народите: Господ царува! затова е твърда вселената, няма да се поклати. Той ще съди народите по правда.
11 (O)Да се веселят небесата и да тържествува земята; да шуми морето и онова, що го изпълня;
12 нека се радва полето и всичко, що е в него, и да ликуват всички дъбравни дървета
13 (P)пред лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите – по Своята истина.
14 Саруевият син Иоав забеляза, че сърцето на царя се обърна към Авесалома.
2 (A)Иоав прати в Текоя и доведе оттам една умна жена и каза ѝ: престори се, че плачеш; облечи жалейна дреха, не се мажи с дървено масло, и се представи за жена, която е оплаквала много дни мъртвец;
3 па иди при царя и му кажи тъй и тъй. И Иоав вложи в устата ѝ, какво да каже.
4 (B)И жената текоянка влезе при царя, падна ничком наземи, поклони се и каза: помогни, царю, помогни!
5 Царят я попита: какво ти е? И тя отговори: вдовица съм (отколе), мъж ми умря;
6 рабинята ти имаше двама синове; те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, и единият удари другия и го уби.
7 (C)И ето, целият род въстана против рабинята ти и казва: предай тогова, който уби брата си, ние ще го убием заради душата на брата му, която той погуби, и ще изтребим дори и наследника. И тъй, те ще угасят искрата, що ми още остава, за да не оставят на мъжа ми име и потомство по земното лице.
8 И царят каза на жената: иди си спокойно вкъщи, аз ще дам заповед за тебе.
9 Но жената текоянка каза на царя: върху мене, царю, мой господарю, да бъде вината и върху бащиния ми дом, а царят и престолът му са невинни.
10 И царят каза: доведи ми оногова, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.
11 (D)Тя каза: закълни се, царю, в Господа, твоя Бог, че не ще се умножат отмъстителите за кръв и не ще погубят сина ми. И царят каза: жив ми Господ! ни косъм от твоя син няма да падне на земята.
12 И жената каза: позволи на рабинята си да каже още една дума на своя царгосподар.
13 Той рече: говори. И жената каза: защо мислиш тъй против Божия народ? Царят, като каза тая дума, сам се обвини, задето не връща своя изгнаник.
14 (E)Ние ще умрем и ще станем като разляна на земята вода, която не може да се събере; но Бог не желае да погуби душата и се грижи да не отхвърли от Себе Си и отхвърления.
15 И сега аз дойдох да кажа на царя, моя господар, тия думи, защото народът ме плаши; и твоята рабиня си каза: ще поговоря с царя, дали не ще постъпи той според думата на рабинята си;
16 (F)царят бездруго ще изслуша и ще избави рабинята си от ръката на ония, които искат да ме премахнат, заедно със сина ми, от Божието наследие.
17 (G)И твоята рабиня си каза: думата на моя господар-цар нека ми бъде утеха, защото моят господар-цар е като ангел Божий, и може да изслуша доброто и лошото. И Господ, Бог твой, ще бъде с тебе.
18 Царят отговори и каза на жената: не крий от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: говори, господарю мой, царю.
19 И царят каза: във всичко това не е ли с тебе ръката на Иоава? Жената отговори и каза: да ти е жива душата, господарю мой, царю; от това, що каза моят господар-цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво; наистина, твоят раб Иоав ми заповяда и той вложи в устата на рабинята ти всички тия думи;
20 (H)твоят раб Иоав ме научи, да дам чрез притча такъв изглед на тая работа. Но моят господар (царят) е мъдър, както е мъдър Ангел Божий, та знае всичко, що е на земята.
21 А когато се едвам откъснахме от тях и отплувахме, стигнахме право в Кос, а на другия ден в Родос, и оттам в Патара;
2 и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме.
3 След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари.
4 (A)И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Иерусалим.
5 (B)А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме.
6 И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си.
7 А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.
8 (C)А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него.
9 (D)Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.
10 (E)Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав,
11 (F)и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светии: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически.
12 Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим.
13 (G)Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса.
14 (H)А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня!
10 Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.
2 (A)Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си?
3 Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей?
4 (B)А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне.
5 Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед.
6 (C)Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена.
7 (D)Затова ще остави човек баща си и майка си
8 (E)и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът.
9 (F)И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
10 Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото.
11 Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея;
12 и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува.
13 (G)И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха.
14 (H)Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
15 (I)Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.
16 (J)И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.