Book of Common Prayer
1-2 (A)Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита.
Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе:
3 да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;
4 защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.
5 (B)Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,
6 (C)хвърлен между мъртвите, – като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.
7 Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.
8 Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.
9 (D)Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.
10 Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.
11 (E)Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?
12 Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина – в мястото на тлението?
13 (F)нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата – Твоята правда?
14 Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.
15 Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?
16 (G)Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам.
17 Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,
18 (H)всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат.
19 Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат,
(Хвалебна песен Давидова.)
90 (A)Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия,
2 (B)и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!
3 Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза,
4 (C)с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина.
5 (D)Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем,
6 от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.
7 (E)До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи:
8 (F)само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците.
9 Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище;
10 зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище;
11 (G)защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища:
12 (H)ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си;
13 (I)аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш.
14 (J)„Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми.
15 (K)Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя,
16 (L)ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение.“
136 (A)При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион;
2 на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи.
3 Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие: попейте ни песни сионски.
4 Как да пеем Господня песен на чужда земя?
5 (B)Ако те забравя, Иерусалиме, – нека ме забрави десницата ми;
6 нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие.
7 (C)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!
8 Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила!
9 (D)Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!
15 Натан отиде у дома си. И Господ порази детето, което бе родила на Давида Уриевата жена, и то се разболя.
16 И Давид се моли Богу за детето, пости Давид и усамотен прекара нощта, легнал на земята.
17 И влязоха при него старейшините на дома му, да го вдигнат от земята; но той не рачи и не яде хляб с тях.
18 На седмия ден детето умря, и слугите Давидови се бояха да му обадят, че детето е умряло; защото, думаха те, когато детето беше още живо, и ние го придумвахме, и той не слушаше гласа ни, как ще му кажем: „детето умря“? Той ще стори нещо лошо.
19 Видя Давид, че слугите му си шепнат, и разбра, че детето е умряло, па попита слугите си: умря ли детето? Отговориха: умря.
20 Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се и отиде в дома Господен и се моли. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб, и яде.
21 И попитаха го слугите му: какво значи това, че тъй постъпваш? Докле детето беше още живо, ти пости и плака (и не спа); а след като умря детето, ти стана и яде хляб (и пи).
22 Давид отговори: докле детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: кой знае, не ще ли се смили над мене Господ и не ще ли остане детето живо?
23 А сега то умря; защо да постя? Нима мога да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.
24 (A)И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя (зачена и) роди син, комуто даде име Соломон. И Господ го възлюби
25 и прати пророка Натана, и той го нарече: Иедидия[a], според словото Господне.
26 (B)Иоав воюва против Рава Амонитска и току-речи превзе тоя царски град.
27 Иоав прати да кажат на Давида: аз нападах на Рава и завладях водата на града;
28 сега събери останалия народ и потегли към града, и го превземи; защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.
29 Давид събра целия народ, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе.
30 (C)Давид взе венеца на царя им от главата му, – а в него имаше талант злато и скъпоценен камък, – и го възложи Давид на своята глава, и изнесе из града много голяма плячка.
31 (D)А народа, който бе в него, изведе и го прекара през триони, през железни дикани, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене тухли. Тъй постъпи той с всички амонитски градове. След това Давид се върна с целия народ в Иерусалим.
20 Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония;
2 а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
3 там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
4 (A)Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.
5 Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
6 А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.
7 (B)И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.
8 В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.
9 А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.
10 Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.
11 А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.
12 В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.
13 Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал.
14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит,
16 защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница.
30 Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.
31 (A)Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне.
32 Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат.
33 Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си?
34 Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям.
35 И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга.
36 (B)И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече:
37 който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.
38 (C)Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас.
39 (D)А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови.
40 Защото, който не е против вас, той е за вас.
41 (E)И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.