Book of Common Prayer

Псалом Асафов.

81 Бог застана в събранието на боговете; всред боговете произнесе съд:

^2 (A)докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към нечестивците?

³ Давайте правосъдие на сиромах и на сирак; бъдете справедливи към потиснат и беден;

^4 (B)отървайте сиромаха и бедния, изтръгвайте го из ръката на нечестивците.

^5 (C)Не знаят, не разбират, в тъма ходят; всички земни основи се клатят.

^6 (D)Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния;

^7 (E)но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе.

^8 (F)Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи.

82 Песен. Псалом Асафов.

^2 (G)Боже, не премълчавай, не бъди безмълвен! Не оставай в покой, Боже,

³ защото, ето Твоите врагове шумят, и ония, които Те мразят, са дигнали глава;

^4 (H)против Твоя народ съставиха коварен заговор и се съветват против ония, които Ти пазиш;

^5 (I)казаха: „да отидем и да ги изтребим измежду народите, та да се не споменува вече име Израил.“

⁶ Сговориха се единодушно, сключиха против Тебе съюз:

⁷ селищата Едомови и измаилтяни, Иоав и агаряни;

^8 (J)Гевал, Амон, Амалик и филистимци с жителите тирски.

^9 (K)Присъедини се към тях и Асур: те станаха мишца за синовете Лотови.

^10 (L)Стори им същото, каквото на мадиамците, каквото на Сисара, каквото на Иавина при поток Кисон,

¹¹ които бидоха изтребени в Аендор и станаха тор за земята.

^12 (M)Постъпи с тях, с техните князе, както с Орива и Зива и с всички техни вождове, както със Зевея и Салмана,

¹³ които казаха: „да си вземем за владение Божиите селища“.

^14 (N)Боже мой! нека бъдат те като прах във вихрушка, като слама пред вятър.

¹⁵ Както огън изгаря гора, и както пламък опалва планини,

¹⁶ тъй и Ти ги погни с Твоята буря и с Твоята вихрушка ги докарай в смущение;

^17 (O)изпълни лицата им с безчестие, та да потърсят Твоето име, Господи!

¹⁸ Да се посрамят и да се смутят навеки, да се посрамят и загинат,

^19 (P)и да познаят, че Ти, Който едничък имаш име Господ, си Всевишний над цялата земя.

9 ^(A)И каза Давид: не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих му сторил милост заради Ионатана.

^2 (B)В Сауловия дом имаше един слуга, на име Сива; повикаха го при Давида, и царят го попита: ти ли си Сива? Оня отговори: аз, твоят раб.

^3 (C)И царят каза: няма ли още някой от Сауловия дом? Бих му сторил милост Божия. И Сива отговори на царя: има един Ионатанов син, който е хром.

^4 (D)И царят го попита: де е той? Сива отговори на царя: ето, той е в къщата на Махира, Амиелов син, в Лодевар.

⁵ И цар Давид прати, та го взеха от къщата на Махира, Амиелов син, от Лодевар.

⁶ И Мемфивостей, син на Ионатана, Саулов син, дойде при Давида, падна ничком и се поклони (на царя). И каза Давид: Мемфивостее! Тоя отговори: ето, твоя раб.

⁷ И каза му Давид: не бой се; аз ще ти сторя милост заради баща ти Ионатана и ще ти върна всичките ниви на дяда ти Саула, и всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.

⁸ Поклони се (Мемфивостей) и каза: какво е твоят раб, та погледна милостно на такова мъртво псе като мене?

⁹ И царят повика Сива, Сауловия слуга, и му каза: всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, давам на сина на твоя господар;

^10 (E)обработвай прочее за него земята, ти, твоите синове и твоите слуги, и донасяй плодовете и, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана; а Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще яде на моята трапеза. Сива имаше петнайсет синове и двайсет слуги.

^11 (F)И каза Сива на царя: всичко, що заповядва моят господарцар на своя раб, рабът ти ще извърши. Мемфивостей ядеше на трапезата (Давидова) като един от царските синове.

^12 (G)Мемфивостей имаше малолетен син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха на Мемфивостея слуги.

^13 (H)И Мемфивостей живееше в Иерусалим, понеже всякога ядеше на царската трапеза. Той беше хром с двете си нозе.

19 ^(A)Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,

^2 (B)каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светии.

³ Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.

^4 (C)Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.

⁵ Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.

^6 (D)И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.

⁷ Всички бяха около дванайсет души.

⁸ А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.

⁹ Но понеже някои се ожесточаваха и упорствуваха, злословейки пътя Господен пред народа, той, като ги остави, отдели учениците и всекидневно проповядваше в училището на някого си Тирана.

^10 (E)Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи, тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса.

^34 (A)И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

³⁵ Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

³⁶ Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?

^37 (B)Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

^38 (C)Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

9 ^(D)И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.