Book of Common Prayer
Бог е съдия
75 За първия певец, по „Не разорявай!“[a], Асафов псалом. Песен.
Славословим Те, Боже, славословим;
и е близо при нас явяването на името Ти;
разгласяват се чудесните Ти дела.
2 Когато уловя определеното време,
аз ще съдя с правота.
3 Ако и да се разтопи земята с всичките ѝ жители,
аз закрепвам стълбовете ѝ. (Села.)
4 (A)Казах на надменните: Не постъпвайте надменно,
и на нечестивите: Не издигайте рог;
5 не вдигайте високо рога си,
не говорете с корав врат.
6 Защото нито от изток, нито от запад,
нито от планинската пустиня иде съд;
7 (B)а Бог е съдията;
един Той унижава, а друг издига.
8 (C)Защото в ръката на Господа има чаша и виното се пени;
тя е пълна с подправено вино, от което и Той налива;
и даже дрождето му ще прецедят
и ще изпият всичките нечестиви на земята.
9 А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог,
на Него ще пея хваления.
10 (D)И ще отсека всички рогове на нечестивите;
а роговете на праведните ще се издигнат.
Бог е победител
76 (E)За първия певец, на струнни инструменти, Асафов псалом. Песен.
Познат е Бог в Юдея;
в Израил е велико името Му.
2 В Салим е скинията Му
и обиталището Му е в Сион.
3 (F)Там Той строши лъскавите стрели на лъка,
щита и меча, и битката. (Села.)
4 (G)Светъл се явяваш, о Славни,
от хълмовете с плячка.
5 (H)Коравосърдечните бяха обрани, заспаха във вечния си сън;
и никой от яките мъже не намери ръцете си.
6 (I)От Твоето мъмрене, Боже Яковов,
паднаха в дълбок сън и колесници, и коне.
7 (J)Ти, самият Ти си страшен;
и кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?
8 (K)Направил си да се чуе от небето присъда;
земята се убоя и утихна,
9 (L)когато Бог стана да съди,
за да спаси всички кротки на земята. (Села.)
10 (M)Наистина човешката ярост ще се превърне в хвала към Тебе;
с остатъка от яростта ще се опашеш.
11 (N)Обричайте се и изпълнявайте оброците си на Господа, вашия Бог;
всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.
12 (O)Той снишава гордостта на князете,
страшен е за земните царе.
Господ е Пастир мой
23 (A)Давидов псалом.
Господ е Пастир мой;
няма да остана в нужда.
2 (B)На зелени пасбища ме успокоява;
при тихи води ме завежда.
3 (C)Освежава душата ми;
води ме през прави пътеки заради името Си.
4 (D)Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя,
няма да се уплаша от зло;
защото Ти си с мене;
Твоят жезъл и Твоята тояга – те ме утешават.
5 (E)Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми,
помазал си с миро главата ми; чашата ми прелива.
6 Наистина благост и милост ще ме следват
през всичките дни на живота ми;
и аз ще живея завинаги в дома Господен.
Твърда надежда в Бога
27 (A)Давидов псалом.
Господ е светлина моя и избавител мой;
от кого ще се боя?
Господ е сила на живота ми;
от кого ще се уплаша?
2 (B)Когато се приближиха към мене злосторници,
противниците ми и неприятелите ми,
за да изядат плътта ми,
те се спънаха и паднаха.
3 (C)Ако се опълчи против мен и войска,
сърцето ми няма да се уплаши;
ако се повдигне против мене война,
и тогава ще имам увереност.
4 (D)Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся –
да живея в дома Господен през всички дни на живота си,
за да гледам привлекателността на Господа
и да Го търся в храма Му.
5 (E)Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си,
ще ме покрие в скривалището на шатъра Си,
ще ме издигне на канара.
6 (F)И сега главата ми ще се издигне
над неприятелите ми, които ме обкръжават;
и ще принеса в скинията Му жертва на възклицания,
ще пея, да! Ще славословя Господа.
7 Слушай, Господи, гласа ми, когато викам;
смили се също над мен и ми отговори.
8 (G)Когато Ти каза: Търсете лицето Ми,
моето сърце Ти каза:
Лицето Ти ще търся, Господи.
9 (H)Да не скриеш от мене лицето Си;
да не отхвърлиш с гняв слугата Си;
Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля
и недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;
10 (I)защото баща ми и майка ми са ме оставили;
Господ обаче ще ме прибере.
11 (J)Научи ме, Господи, на пътя Си
и ме води по равна пътека поради онези, които ме причакват.
12 (K)Да не ме предадеш на волята на противниците ми;
защото лъжливи свидетели са се вдигнали против мене,
които дишат насилие.
13 (L)Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни
в земята на живите – бих премалял.
14 (M)Чакай Господа;
дерзай и нека се укрепи сърцето ти.
Да! Чакай Господа.
22 (A)И филистимците пак дойдоха и се разположиха в долината Рафаим.
23 (B)А когато Давид се допита до Господа, Той му отговори: Не излизай! Обиколи зад тях и ги нападни срещу черниците.
24 (C)И когато чуеш шум, като че някой минава по върховете на черниците, тогава тръгни, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.
25 (D)И Давид направи, както Господ му заповяда, и порази филистимците от Газа до входа в Гезер.
Пренасяне на Божия ковчег на Завета в Йерусалим
6 След това Давид пак събра всички отбрани мъже от Израил на брой тридесет хиляди души.
2 (E)И Давид тръгна от Ваала Юдова и отиде заедно с целия народ, за да пренесе оттам Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.
3 (F)Положиха Божия ковчег на една нова кола и го взеха от Авинадавовата къща, която беше на хълма. А Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,
4 (G)като Ахио вървеше пред ковчега, а Оза край него.
5 А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове инструменти от елхово дърво, с арфи, псалтири, тъпанчета, цитри и кимвали.
6 (H)Когато стигнаха до Нахоновия харман, Оза протегна ръката си към Божия ковчег и го хвана; защото воловете го раздрусаха.
7 (I)Тогава Господният гняв пламна против Оза и Бог го порази за грешката му; и той умря там, при Божия ковчег.
8 А Давид се наскърби затова, че Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза[a], както се нарича и до днес.
9 (J)В онзи ден Давид се уплаши от Господа и каза: Как ще дойде Господният ковчег при мене?
10 (K)Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град и го отклони в къщата на гетеца Овид-едом.
11 (L)Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едом три месеца. И Господ благослови Овид-едом и целия му дом.
Павел в Атина
16 (A)А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.
17 И така, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с онези, които се случеше да среща.
18 Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.
19 И така, взеха и го заведоха в Ареопага, като казаха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?
20 Защото донасяш нещо странно до ушите ни; затова бихме искали да узнаем какво е то.
21 (А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)
22 И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.
23 Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.
24 (B)Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,
25 (C)нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;
26 (D)направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им,
27 (E)за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;
28 (F)защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“
29 (G)И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.
30 (H)А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
31 (I)защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.
32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме.
33 И така, Павел си излезе измежду тях.
34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.
Нахранване на четири хиляди души
8 (A)През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и им каза:
2 Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат;
3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч.
4 И учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място?
5 (B)Той ги попита: Колко хляба имате? А те казаха: Седем.
6 И заповяда на народа да насядат по земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И ги сложиха пред народа.
7 (C)Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
8 И ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем кошници.
9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и ги разпусна.
10 (D)И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в Далманутанските околии.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.