Book of Common Prayer
Величието на Царя и красотата на невястата Му
45 За първия певец, по Криновете[a], псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта.
От сърцето ми извира блага дума.
Аз разказвам делата си на Царя;
езикът ми е перо на бързописец.
2 (A)Ти си по-красив от човешките синове;
на устата Ти се изля благодат;
затова Те благослови Бог довека.
3 (B)Препаши меча Си на бедрото Си, Силни,
славата Си и величието Си;
4 (C)и във величието Си язди победоносно
в полза на истината и кротостта, и правдата;
и Твоята десница ще Те предвожда към чудни неща.
5 Стрелите Ти са остри,
забиват се в сърцата на царските врагове;
племена падат пред Тебе.
6 (D)Твоят престол, Боже, е до вечни векове;
скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
7 (E)Възлюбил си правда и си намразил нечестие;
затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал
с миро на радост повече от Твоите събратя.
8 (F)На смирна и алое, и касия миришат всичките Ти дрехи;
от слоново-костни палати струнните инструменти Те развеселиха.
9 (G)Царски дъщери има между Твоите почтени жени;
отдясно Ти е поставена царицата в офирско злато.
10 (H)Слушай, дъще, и виж, и приклони ухото си;
забрави и народа си, и бащиния си дом;
11 (I)така Царят ще пожелае твоята красота;
защото Той е господарят ти; и ти Му се поклони.
12 (J)И тирската дъщеря, даже и богатите от народа ѝ,
ще търсят благоволението Ти с подаръци.
13 (K)Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата;
облеклото ѝ е златотъкано.
14 (L)Ще я доведат при Царя с везани дрехи;
нейните другарки, девиците, които я следват, ще Ти бъдат доведени –
15 с веселие и радост ще бъдат доведени;
ще влязат в царския палат.
16 (M)Вместо бащите Ти ще бъдат децата Ти,
които ще поставиш за князе по цялата земя.
17 (N)Ще направя името Ти да се помни през всички поколения;
затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.
Бог е най-великият Цар
47 (A)За първия певец, псалом за Кореевите синове.
Ръкопляскайте, всички племена,
викнете към Бога с тържествен глас.
2 (B)Защото Всевишният Господ е страшен,
велик Цар е над цялата земя.
3 (C)Покори племена под нас
и народи под краката ни.
4 (D)Избра за нас наследството ни,
превъзходната земя на Яков, когото възлюби. (Села.)
5 (E)Възлезе Бог с възклицание,
Господ с тръбен глас.
6 Пейте на Бога, пейте;
пейте на нашия Цар, пейте.
7 (F)Защото Бог е Цар на цялата земя;
пейте с разбиране.
8 (G)Бог царува над народите;
Бог седи на святия Си престол.
9 (H)Началниците на племената се събраха,
за да станат народ на Бога Авраамов. Защото земните защитници принадлежат на Бога,
Който е превъзвишен.
Божият град Сион
48 (I)Псаломска песенза Кореевите синове.
Велик е Господ; и твърде достохвален
в града на нашия Бог, на Своя свят хълм.
2 (J)Красив по възвисеността си, радост на цялата земя
е хълмът Сион, където по северните му страни
е градът на великия Цар.
3 В палатите му Бог е познат като прибежище.
4 (K)Защото, ето, царете се събраха;
всички преминаха.
5 Те, като видяха, почудиха се,
смутиха се, спуснаха се в бяг.
6 (L)Трепет ги обзе там,
болки като на раждаща жена.
7 (M)С източния вятър
Ти съкрушаваш тарсийските кораби.
8 (N)Каквото бяхме чули, това и видяхме
в града на Господа на Силите, в града на нашия Бог,
който Бог и довека ще утвърди. (Села.)
9 (O)Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие
сред Твоя храм.
10 (P)Според името Ти, Боже,
е и хвалата Ти до краищата на земята;
десницата Ти е пълна с правда.
11 Нека се весели хълмът Сион,
нека се радват Юдейските дъщери
заради Твоите справедливи отсъждания.
12 Обиколете Сион и го обходете;
пребройте кулите му;
13 обърнете внимание на укрепленията му;
разгледайте палатите му,
за да го разказвате на поколението след вас.
14 (Q)Защото Този Бог е наш Бог до вечни векове;
Той ще ни ръководи дори до смърт.
Давид и Авигея
25 (A)В това време Самуил умря. Целият Израил се събра и го оплакаха, и го погребаха в къщата му в Рама. И Давид стана и отиде в пустинята Фаран.
2 (B)А в Маон имаше един човек, чиято работа беше на Кармил. Този човек беше много богат. Имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил.
3 Името на човека беше Навал, а името на жена му Авигея. Жената беше благоразумна и красива, а мъжът – опак и нечестив в делата си; той беше от Халевовия род[a].
4 (C)Когато Давид чу в пустинята как Навал стрижел овцете си,
5 изпрати при него десет момъка. Давид каза на момците: Качете се на Кармил и идете при Навал. Поздравете го от мое име, като кажете:
6 (D)Здравей! Мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко, което имаш!
7 (E)Чух, че си имал стригачи. Ето, не наранихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил.
8 (F)Попитай слугите си и ще ти кажат. И така, нека моите слуги придобият твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме. Дай, моля те, на слугите си и на сина си Давид каквото ти е под ръка.
9 И така, Давидовите момци дойдоха и говориха на Навал според всички тези думи от името на Давид – и млъкнаха.
10 Но Навал отговори на Давидовите слуги следното: Кой е Давид и кой е Есеевият син? Много станаха днес слугите, които бягат от господаря си.
11 (G)Искате да взема хляба си и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, и да ги дам на хора, които не знам откъде са?
12 И Давидовите момци се върнаха по пътя си, отидоха си и като дойдоха, известиха на Давид всички тези думи.
13 (H)Тогава Давид каза на мъжете си: Всеки да препаше меча си. И препасаха всеки меча си. И след Давид излязоха около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.
14 А един от момците извести на Наваловата жена Авигея: Давид прати хора от пустинята, за да поздравят нашия господар, а той се нахвърли върху тях.
15 (I)Но тези мъже бяха много добри към нас. Ние не бяхме наранени, нито изгубихме нещо, докато дружахме с тях, когато бяхме в полето.
16 (J)Те бяха като стена около нас и денем, и нощем, през цялото време, докато бяхме с тях и пасяхме овцете.
17 (K)Знай това и размисли какво ще направиш, защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом. Той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума.
18 (L)Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста наниза смокини и ги натовари на осли.
19 (M)Тя каза на слугите си: Вървете пред мен; и аз идвам след вас. Но на мъжа си Навал не каза нищо.
20 И тя, като седеше на осела и яздеше под сянката на гората, видя, че Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.
21 (N)А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко, което имаше този човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко, което имаше; въпреки това той ми въздаде зло за добро.
22 (O)Така да направи Бог на Давидовите неприятели – да! – и повече да прибави, ако до утринната зора оставя едно мъжко от всичко, което е негово.
Павел и Варнава в Икония
14 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.
2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.
3 (A)Но те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4 И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.
5 (B)И когато се породи стремеж в езичниците и юдеите с началниците им да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6 (C)те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,
7 и там проповядваха благовестието.
Апостолите в Листра
8 (D)А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил.
9 (E)Той слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,
10 (F)каза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше.
11 (G)А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас.
12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.
13 (H)И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14 (I)Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха:
15 (J)О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях;
16 (K)Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища,
17 (L)макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
18 И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.
Светилото и светилникът
21 (A)И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?
22 (B)Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.
23 (C)Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 (D)Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.
25 (E)Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
Божието Царство е като посято семе, което израства само̀
26 (F)И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;
27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.
28 Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.
29 (G)А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва.
Притча за синаповото зърно
30 (H)Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?
31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;
32 (I)но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 (J)И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.